RSS

Monthly Archives: август 2011

На юг

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на август 10, 2011 in Разни

 

Етикети: , ,

Религиите в „Песни за огън и лед“

Сериалът  на HBO „Игра на тронове“ стана доста популярен в България, както и на запад (на изток, честно казано, не съм сигурен дали хората гледат телевизия в свободното си от джихад време). Надявам се скоро някоя от българските телевизии да купи първи сезон за да го видят и хората, които не си теглят филми от интернет.

В интернет няма много материали на български за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, а убеден съм, че фенове не липсват – не само на сериала, но и на книгите. Доказва го това, че из голяма част от България е трудно да си намериш всички четири книги от поредицата (петата все още не е преведена), тъй като са изчерпани, а допечатването все още не е завършило.

В предишна публикация стана въпрос за разликите между книгите и екранизацията. Преди дни авторът отговаряше на читателски и зрителски въпроси в рамките на новия проект на Гугъл Authors@Google. Авторът разсъждаваше за това кое превръща една фантастична история в епос и един от елементите, без съмнение, е развитието на системата от религиозни вярвания, митологията и културата на народите. В това отношение, Джордж Р. Р. Мартин надминава не само очакванията на феновете, но и гении на епическото фентъзи като Толкин, за който иначе Мартин е категоричен, че се е учил и силно се е повлиял от него.

Светът на Вестерос е пълен с различни религии, като в много от тях могат да бъдат разпознати реални съществуващи вярвания. Например Старите Пазители на Севера са базирани на анимизма и езическите вярвания. Има елементи и от келтската религия, като са добавени язовите дървета, които са фантастичен елемент. Вярата в Седемте е проекция на католицизма, като е развита идеята за Светата троица. Червеният бог, от своя страна, има елементи от Зороастризма и ереста на Катарите.

На мен ми е интересно дали има история зад Удавения бог (съответно – Бурния бог) или религията на железните хора е напълно измислена. До „Пир за врани“ Удавеният бог с нищо не показва силата си, освен това, че Ерон може да пие морска вода. Може би в следващите книги историята за вярванията на островите ще бъде развита още повече.

Разбира се, боговете на дотраките са типични за конните народи, като конят е издигнат до равнището на тотем. Като цяло, мисля, че идеята за културата и религиозните вярвания на дотраките са вдъхновени от хуните и изобщо от конните племена и народи. Дотраките изпитват ужас от водата, не познават обсадното изкуство, но са превърнали конницата си в най-страшната сила в Изтока.

Разбира се, в епоса са споменати още божества и религии – Богът с многото лица, богът на агнешките хора… Хубава дискусия на тази тема може да намерите тук

А червената мацка на снимката е Мелисандра. – жрицата на Червения бог. Ако не си чел книгите – ето ти една добра причина да ги прегледаш.

 
Вашият коментар

Posted by на август 9, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Обезоръжете слабашкия футбол!

На всички футболни фенове е ясно, че любимата им игра се е променила доста в последните десетилетия. И това не е задължително лошо. Все пак с голямото комерсиализиране на футбола той достигна до огромна аудитория. Ако преди години дори чрез вестниците е било трудно да следиш всичко за любимците си, то днес можеш да наблюдаваш на живо, и то с доста добро качество, дори срещи от Перуанското и Японското първенство. А всички най-големи първенства се излъчват цифрово, с дълги и подробни обзори преди и след срещите.

И все пак е истина, че в последните години играта загуби голяма част от някогашния си чар. Разбира се, хиляди статии за вината на ФИФА, УЕФА и техните президенти могат да бъдат намерени в мрежата. Аз искам да споделя едно съвсем конкретно мнение – не да анализирам глобалната политика на международните централи.

На първо място, много ме дразни престараването в санкционирането на разиграването на топката след спирането на играта. Само в последната година имаше няколко случая, в които съдиите показваха картони за игра след сигнала, които се оказваха решаващи за развоя на срещата. Да припомням ли безумното изгонване на Ван Перси от Арсенал срещу Барселона? Да – разиграването след сигнал за засада може да доведе до спорни ситуации – един защитник спрял да играе, един не спрял, топката влязла във вратата – претенции и от двата отбора. Хубаво. Но трябва ли да предрешиш една среща за това, че по-малко от 1 секунда след сигнала ти, нападателят не е замръзнал на място, а е отправил удар? Нека съдиите го вземат предвид, както вземат по-незначителните нарушения на играча. Да го предупреждават, че това разиграване го доближава до картон. Но да изгониш нападател за това, че е отправил удар към вратата стотни след съдийски сигнал е дебилно. Тук не става въпрос за случаи, когато се разтакава топката за да се губи време или за някакви „подигравки“ с противника.

И на второ място – защо не са предвидени никакви санкции за бавене на играта чрез симулация на тежка контузия. Това е едно от нещата, които превръщат слабашкия футбол в изключително отблъскваща форма на забавление. Казвам слабашкия, тъй като и големите отбори понякога прибягват до този „тактически приом“, но в българското първенство, а и в по-голямата част от европейските квалификации между треторазрядни отбори, такива моменти изобилстват и понякога изцяло заменят футболната игра. Имам предвид класическите ситуации, в които след всяко докосване между двама играчи единият остава да лежи на игрището, превивайки се зловещо, влизат лекарски екипи, носилки, изнасят го по цяла минута, а секунди по-късно той вече е в игра и влиза в следващото единоборство с неподозирана енергия. Да – за откровени симулации (и то най-вече в нападение) съдиите дават картони. Но за това дебилно бавене на времето, което превръща заключителните части на важните мачове в нещо като глуповата версия на американски футбол, където на една минута игрово време се падат три минути суетене, никой съдия никога не санкционира очевидните симуланти.

А това води до обезсърчаване на феновете и до понижаване на стойността на самите футболисти. Защото в нормалните първенства резултат се пази с добра защита, а не с безкрайно търкаляне по игрището в отчаяно чакане да изтекат последните 15-20 минути от мача.

 
Вашият коментар

Posted by на август 5, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,