RSS

Обезоръжете слабашкия футбол!

05 Авг

На всички футболни фенове е ясно, че любимата им игра се е променила доста в последните десетилетия. И това не е задължително лошо. Все пак с голямото комерсиализиране на футбола той достигна до огромна аудитория. Ако преди години дори чрез вестниците е било трудно да следиш всичко за любимците си, то днес можеш да наблюдаваш на живо, и то с доста добро качество, дори срещи от Перуанското и Японското първенство. А всички най-големи първенства се излъчват цифрово, с дълги и подробни обзори преди и след срещите.

И все пак е истина, че в последните години играта загуби голяма част от някогашния си чар. Разбира се, хиляди статии за вината на ФИФА, УЕФА и техните президенти могат да бъдат намерени в мрежата. Аз искам да споделя едно съвсем конкретно мнение – не да анализирам глобалната политика на международните централи.

На първо място, много ме дразни престараването в санкционирането на разиграването на топката след спирането на играта. Само в последната година имаше няколко случая, в които съдиите показваха картони за игра след сигнала, които се оказваха решаващи за развоя на срещата. Да припомням ли безумното изгонване на Ван Перси от Арсенал срещу Барселона? Да – разиграването след сигнал за засада може да доведе до спорни ситуации – един защитник спрял да играе, един не спрял, топката влязла във вратата – претенции и от двата отбора. Хубаво. Но трябва ли да предрешиш една среща за това, че по-малко от 1 секунда след сигнала ти, нападателят не е замръзнал на място, а е отправил удар? Нека съдиите го вземат предвид, както вземат по-незначителните нарушения на играча. Да го предупреждават, че това разиграване го доближава до картон. Но да изгониш нападател за това, че е отправил удар към вратата стотни след съдийски сигнал е дебилно. Тук не става въпрос за случаи, когато се разтакава топката за да се губи време или за някакви „подигравки“ с противника.

И на второ място – защо не са предвидени никакви санкции за бавене на играта чрез симулация на тежка контузия. Това е едно от нещата, които превръщат слабашкия футбол в изключително отблъскваща форма на забавление. Казвам слабашкия, тъй като и големите отбори понякога прибягват до този „тактически приом“, но в българското първенство, а и в по-голямата част от европейските квалификации между треторазрядни отбори, такива моменти изобилстват и понякога изцяло заменят футболната игра. Имам предвид класическите ситуации, в които след всяко докосване между двама играчи единият остава да лежи на игрището, превивайки се зловещо, влизат лекарски екипи, носилки, изнасят го по цяла минута, а секунди по-късно той вече е в игра и влиза в следващото единоборство с неподозирана енергия. Да – за откровени симулации (и то най-вече в нападение) съдиите дават картони. Но за това дебилно бавене на времето, което превръща заключителните части на важните мачове в нещо като глуповата версия на американски футбол, където на една минута игрово време се падат три минути суетене, никой съдия никога не санкционира очевидните симуланти.

А това води до обезсърчаване на феновете и до понижаване на стойността на самите футболисти. Защото в нормалните първенства резултат се пази с добра защита, а не с безкрайно търкаляне по игрището в отчаяно чакане да изтекат последните 15-20 минути от мача.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на август 5, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: