RSS

Monthly Archives: ноември 2011

През очите на Маги

Или по-точно – през обектива на фотоапарата ѝ.

Знаем, че Рим не е само Колизеума и София не е само Св. Александър Невски. Много често истинският дух на едно място е далеч от туристическите центрове и, без да е монументален или с огромно историческо значение, разкрива по-особен характер и емоция.

Моята (все още) добра приятелка Миглена Халваджиева имаше възможността да поживее на доста интересни места от гледна точка на обикновения български турист и достатъчно съобразителност за да се постарае да запази духът им във фотоапарата си.

Тук публикувам само няколко снимки – може би не най-хубавите и интересните или тези с най-голяма естетическа стойност, но тези, които на мен ми харесаха най-много и ми се стори, че притежават по-особен дух – не просто естетическа стойност.

Снимките са от Родопите, от българското черноморие, от северните брегове на Германия и от различни други места. Не съм си отбелязвал коя снимка от къде е. На някои си личи, на други не.

Най-много ми допаднаха морските пейзажи. Само преди няколко дни довърших „Властелинът на пръстените“ и някои от снимките сякаш са уловили точно бреговете, от които елфите напускаха завинаги Средната земя…

Надявах се да подбера 5-6 любими снимки, но не успях. Това са.

Разбира се всички тези снимки са собственост на Маги и ако някой реши да ги ползва за нещо – нека поне напише писмо – за да се знае къде са публикувани и към какви статии. 

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 22, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,

Г-жа Фандъкова срещу Двуглавата змия

Преди няколко дни писах за Двуглавата змия и тоновете плакати, с които се саморекламира из София. Ако сте пропуснали тази част – прочетете я тук

След като написах публикацията, реших да си проведа мини-експеримент и да пратя жалба до Столична община, в която да „помоля“ да се почисти входа на метростанцията. В бързината дори забравих да споделя желанието си отговорните лица да понесат предвидената отговорност, но приемам, че администрацията не би пропуснала да въздаде справедливост и освен да изпрати ромите-хигиенисти на „Константин Величков“, ще прати и глоба на слугите на Двуглавата змия.

От общината получих входящия номер на жалбата:

Вашата жалба е регистрирана  в деловодството на Столична община под 94-ВД-3677/14.11.2011

Получих и уверението, че

Имате възможност да следите движението на документа в рубриката „Деловодна справка“. …
Благодаря Ви, че използвахте виртуалното деловодство.

Изчаках един ден (колкото беше посочено в mail-а) и реших да видя какво точно мога да видя във виртуалното деловодство.

Хубаво.

Мога да получа информация за номера и датата на регистрация на документа. Аз ги зная – нали трябва да ги въведа за да получа информация за… самите тях.

Мога да видя какъв вид е документа. Аз зная, че е жалба – нали аз съм го съставил.

Мога да видя какъв тип е документа. Е аз зная, че е входящ – нали аз съм го подал, а те са го приели. Да не говорим, че типът му, според тях е „жалба“. А уж това му беше вида… Започнах да се обърквам – явно тактиката им действа. :]

Накрая мога да видя и кой е кореспондент. Това вече е най-якото. Очевидно е, че кореспондент… съм аз.

Да видим сега за какво не мога да получа информация.

За момента не може да получите информация за вътрешното движението на документа

BAZINGA!

Оказва се, че не мога да получа информация за единственото нещо, което реално ме интересува.

Добре.

Благодаря.

Довиждане.

Същевременно г-жа Фандъкова, която сигурен съм иска да даде твърд отпор на унищожаващата публична собственост Двуглава змия, продължава да губи битката със звяра.

Всъщност, Двуглавата змия се превръща за София в нещо като драконa Смог от „Хобит“ за кралството на джуджетата. Говоря ви за този изрод тук. „Двуглавата“ разпростира пропагандата си до всяко кътче на столицата и успява да нанесе миниатюрни вреди на гражданите по най-неочаквани пътища.

Оказа се, че автобус 102, например, вече не се движи. Заради „Двуглавата“. Е, добре де, движи се. Но няма никакъв начин да разберете къде точно ще ви закара ако се качите на него.

Ето причината:

Двуглавата се оправи с външния вид на метрото и сега се е нахвърлила на стария и жилав градски транспорт. Днес е изяла автобус 102. От другата страна на таблото е същата история. Да не помислите, че са оставили от едната страна да видиш маршрута. А, разбира се, това не беше и единственото такова табло в града.

Най-хубавото е, че след 3 дни ще свърши великата изложба и ще си вдигнат зверилника за някой друг град. Лошото е, че май през има няма няколко месеца и пак се връщат. Да захранят „Двуглавата“ с няколко тона хартия.

А най-безсмисленото в цялата история е, че главни спонсори са им национални радиостанции и БТВ, В самата БТВ почти всяка вечер дават новина-реклама в централната емисия новини за тази изложба. Толкова ли е нужно, при това положение, да се тапетира целия град, да се съсипват хубави фасади и да се пречкат в очите на хората на всяка крачка.

Все пак вярвам, че г-жа Фандъкова ще надвие „Двуглавата“! Вярвам, че ще надвие и неработещата система на собствената си администрация! А ако ли не… е – „Двуглавата“ ще изяде още няколко девици и ще си замине сама – през девет града – в десетия.

 
има 1 коментар

Posted by на ноември 17, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , ,

Танц с дракони

Петата част от „Песни за огън и лед“ от днес е по книжарниците – на български език.

Цена: 25 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 14, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , ,

Два тона плакати за двуглавата змия

Знаете ли кое е най-интересното нещо, което можете да видите в София тези дни?

Разбира се, че знаете. Видели сте плакатите. В София можете да видите „единствената двуглава змия в света“. Освен нея, в изложбата ще има жаби, корморани, скорпиони и всевъзможни подобни гнусни влечуги. Новините ни казват, че това е „колекция от 180 животни, които идват от Германия“.

Да се върнем на плакатите, защото този текст не е за влечуги, а за плакати. За няколкото тона хартия, която е налепена навсякъде из София с наглост надминаваща стократно изборните агитационни материали тип „постери“ преди седмици. Не зная дали хората, които организират тази изложба си позволяват да тапетират германските улици, но нещо в мен ме уверява, че в Берлин няма да видя грозно цветно петно, което да агитира да видя змия-мутант, лепнато върху улична лампа, контейнер за боклук, стена на къща, витрина и изобщо – на всяко място, към което парче хартия може да се прикрепи с помощта на тапетно лепило.

Ясно – тук сме хитри – смятаме, че щом сме си платили за хартията можем да си я лепим навсякъде. И колкото повече хора могат да ни видят плакатите – толкова по-добре. Какво ни пука, че лепим на места, чието предназначение обслужва обществени нужди различни от „информационните“ (да ги наречем така). Глупаците да плащат за билбордове – ние ще плащаме на мангалите да пляскат плакатите ни навсякъде, където работливите им ръчички могат да достигнат. Бъдете сигурни, че хора, като тези с двуглавата змия биха лепнали един плакат и в клозета ви – само да можеха да се доберат до там…

Сериозно – донякъде сме свикнали с мизерията на топовете плакати около нас. Свикнали сме да гледаме рекламите на евтините кренвирши на LIDL до мутрата на Плевнелиев. Лепа Брена до Сайпръс Хил, хамалски услуги до храна за вкъщи… Но повечето от наглите лепачи все пак имат някаква граница. Може да е много ниска, почти невидима, но все пак имат някакви прегради, които не прекрачват. Или поне не масово.

Е тези кретени с двуглавата змия нямат такива граници. Точно тези ще лепнат на Фандъкова на задника един плакат за тяхната изложба – само да им падне! Ще кажеш, че Майкъл Джексън ще се вдигне от гроба и ще дойде в новата зала за едно последно участие. Днес, докато чаках на метростанцията, с изумление видях, че тези ненормалници са си лепнали плакатите на плочките на входа на метрото.

Ок – мизерията е повсеместна. В „градинката“ до входа редовно спят глутница бездомни кучета, вентилационните тръби са мизерни и облепени в остатъци от подобни плакати – напомнят за фон на играта CS. Ръждясалият „билборд“ допълва представата за зомби-апокалипсис от времето на социализма. Но защо новите плочки на метрото бе, кретени?!

Метрото е, може би, единственото истински цивилизовано пространство от столицата. Единственото място, където е чисто и системата му работи така, както се очаква от нея. Плочките не изглеждат добре на снимката, но който ги е виждал знае, че са си нормални плочки – чисти, добре изглеждащи, нови. Е  двуглавата змия ги е намазала с лепило (най-вероятно примесено с C200, съдейки по това, че не се отлепя, а се къса) и е пляснала върху тях цял куп от безумните си плакати. Не – един плакат не е бил достатъчен. Само на този вход бяха поне 8 плаката. Да не би някой гражданин да не разбере, че някой иска да му вземе парите за да му покаже скорпиони и змии.

И тук идва основният въпрос – защо не се наказват такива „прояви на лош вкус“. По-точно е май „прояви на вандализъм“. Нима в общината не знаят кой организира изложбата? Сигурно – най-вероятно не се знае кой е наел голяма зала за няколко дни и си е оставил контактите по плакатите. Ами добре – официалните спонсори на това събитие са БТВ и Националното радио. Може би те имат какво да кажат по въпроса. Може би, щом са спонсори, те са дали парите за украсяването на града и привеждането му в уютен вид…

Изобщо логиката ми убягва. За това, че някой е надраскал паметника на Съветската армия вдигнаха цялата държава на крак. Било грозно според някои. И неуместно. Е това да лепиш тъпите си плакати не е по-добре. Поне за мен. Може за останалите граждани да е много яко. И Фандъкова, и Бойко, и всички други тиквеници, които обичат да говорят за метрото – да хванат и да накажат тези, които са го облепили. Защото хората не искат след една година да влизат в метрото като в люлински подлез – пазейки се да не докоснат стените, оглеждайки се за бездомни кучета свити по ъглите и запушвайки носовете си от ужасяващата воня на урина…

И последно по темата:

 
7 коментара

Posted by на ноември 12, 2011 in Разни

 

Когато бързаш за автобуса, а играта няма save point…

Във видео игрите има нещо, което много ме дразни и често разваля удоволствието ми от иначе приятни игри.

Това е да ме карат да повтарям едно и също нещо 3-4-5-10-50 пъти. Всички производители на игри трябва да се съобразяват с едно много просто правило: хората обичат повторенията само ако самите те искат да повторят нещо.

Безспорно, едно от най-отегчителните неща е да трябва да изиграваш нивото отново, тъй като има малко места за запазване (save points).

Това е като да ни връщат във времето на аркадите и 8-битовите игри, когато физическите ограничения на системите не позволяваха да се запазва никъде, а най-напредничавото бяха кодовете, които да въведеш при следващото включване на играта. Днес няма никаква причина това да бъде така. Няма. Хората са заети. Имаме работа, ангажименти, телефонни разговори. Човек трябва да може да запази играта си по всяко време. Half Life 2, например, реши този проблем страхотно, като сама запазваше играта на всеки няколко минути без изобщо да се усеща. Нямаше за какво да се притесняваш и не беше нужно да побеждаваш отново противници, които вече веднъж си преминал.

Някои хора казват, че ограниченият брой запазвания прави играта „по-напрегната“. Разбира се – това, че Xbox-ът ти може да се подпали всеки един момент също прави играта по-напрегната… Приемете го, ако не можете да направите играта по-напрегната без да ограничавате възможностите на хардуера, значи просто не трябва да се занимавате с правенето на игри. Да нямаш save point е толкова гадно, колкото е

Да гледаш „кътсцените“ всеки път отново.

Трябва да има закон: Ако си програмирал „кътсцените“ си така, че да не можеш да ги пропуснеш – трябва да си скъсаш лиценза за програмист на игри. Ако си сложил „кътсцена“ точно преди място, където е много вероятно да бъдем убити и не си предвидил възможност да запазим играта след нея – заслужаваш да бъдеш пребит.

Да вземем за пример Mario Galaxy – по-добре да се молите да не умирате в ужасно дългата битка с Bowser в края на играта, защото всеки път ще трябва да слушате отегчителния, безкраен монолог на мутиралата костенурка.

Сериозно – какво може да е по-лошо от това? Ох, чакайте!!!

Quicktime events!

Сещате ли се за какво ви говоря? Това са онези прокълнати моменти, вдъхновени от злата магия на Саурон, в които по средата на „кътсцена“ изскача надпис „НАТИСНИ БУТОН <А> ИЛИ УМРИ!“. И ако не успееш да натиснеш бутона на милисекундата не просто губиш част от живота си. Трябва да изгледаш цялата сцена отново.

И отново…

И отново…

Докато не изключиш играта с викове и пяна по устата.

За така наречените speed kills в Принца на Персия – Rival Swords за Nintendo Wii няма смисъл да говоря. Който е имал съмнителното удоволствие да ги опита знае за какво психическо терзание става въпрос. Ако да натиснеш бутона в стотната, в която проблесне надпис на екрана е невъзможно, то да мръднеш контролера на тази игра е като да се бориш с рака – някакви хора в youtube ти казват, че са го правили, но ти знаеш, че ще умреш преди да победиш финалния бос…

Проклети да сте, крадци на здравето ми!

Да – статията е преведена от cracked.com. Можете да прочетете пълния текст, както и останалите недъзи на съвременните видео игри на английски там.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 7, 2011 in Игри

 

Етикети: , , , , ,

Нов телефон

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 6, 2011 in Разни