RSS

Когато бързаш за автобуса, а играта няма save point…

07 Ноем

Във видео игрите има нещо, което много ме дразни и често разваля удоволствието ми от иначе приятни игри.

Това е да ме карат да повтарям едно и също нещо 3-4-5-10-50 пъти. Всички производители на игри трябва да се съобразяват с едно много просто правило: хората обичат повторенията само ако самите те искат да повторят нещо.

Безспорно, едно от най-отегчителните неща е да трябва да изиграваш нивото отново, тъй като има малко места за запазване (save points).

Това е като да ни връщат във времето на аркадите и 8-битовите игри, когато физическите ограничения на системите не позволяваха да се запазва никъде, а най-напредничавото бяха кодовете, които да въведеш при следващото включване на играта. Днес няма никаква причина това да бъде така. Няма. Хората са заети. Имаме работа, ангажименти, телефонни разговори. Човек трябва да може да запази играта си по всяко време. Half Life 2, например, реши този проблем страхотно, като сама запазваше играта на всеки няколко минути без изобщо да се усеща. Нямаше за какво да се притесняваш и не беше нужно да побеждаваш отново противници, които вече веднъж си преминал.

Някои хора казват, че ограниченият брой запазвания прави играта „по-напрегната“. Разбира се – това, че Xbox-ът ти може да се подпали всеки един момент също прави играта по-напрегната… Приемете го, ако не можете да направите играта по-напрегната без да ограничавате възможностите на хардуера, значи просто не трябва да се занимавате с правенето на игри. Да нямаш save point е толкова гадно, колкото е

Да гледаш „кътсцените“ всеки път отново.

Трябва да има закон: Ако си програмирал „кътсцените“ си така, че да не можеш да ги пропуснеш – трябва да си скъсаш лиценза за програмист на игри. Ако си сложил „кътсцена“ точно преди място, където е много вероятно да бъдем убити и не си предвидил възможност да запазим играта след нея – заслужаваш да бъдеш пребит.

Да вземем за пример Mario Galaxy – по-добре да се молите да не умирате в ужасно дългата битка с Bowser в края на играта, защото всеки път ще трябва да слушате отегчителния, безкраен монолог на мутиралата костенурка.

Сериозно – какво може да е по-лошо от това? Ох, чакайте!!!

Quicktime events!

Сещате ли се за какво ви говоря? Това са онези прокълнати моменти, вдъхновени от злата магия на Саурон, в които по средата на „кътсцена“ изскача надпис „НАТИСНИ БУТОН <А> ИЛИ УМРИ!“. И ако не успееш да натиснеш бутона на милисекундата не просто губиш част от живота си. Трябва да изгледаш цялата сцена отново.

И отново…

И отново…

Докато не изключиш играта с викове и пяна по устата.

За така наречените speed kills в Принца на Персия – Rival Swords за Nintendo Wii няма смисъл да говоря. Който е имал съмнителното удоволствие да ги опита знае за какво психическо терзание става въпрос. Ако да натиснеш бутона в стотната, в която проблесне надпис на екрана е невъзможно, то да мръднеш контролера на тази игра е като да се бориш с рака – някакви хора в youtube ти казват, че са го правили, но ти знаеш, че ще умреш преди да победиш финалния бос…

Проклети да сте, крадци на здравето ми!

Да – статията е преведена от cracked.com. Можете да прочетете пълния текст, както и останалите недъзи на съвременните видео игри на английски там.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на ноември 7, 2011 in Игри

 

Етикети: , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: