RSS

Monthly Archives: декември 2011

Благотворителен отчет: 2011 година

В края на годината е време за равносметки. Също така е време за благотворителност, СМСи, Българска Коледа, усмивки, подаръци и любов.

В такъв момент и аз сядам, и поглеждам назад – към отминалите 12 месеца. Питам се – помогнал ли съм на човек в беда, стоплил ли съм нечие сърце, дал ли съм на гладния поне трохица хляб.

И така – започвам да си спомням и да пресмятам сторените от мен благотворителности през 2011 година.

През 2011 година аз съм дал на:

* Ромката-баба, седяща в мраз и пек пред корпус V на Универистета, която кълне ако не й дадеш пари: 0 лв.

* Ромката-баба, която обикаля около „Швейк“: 0 лв.

* Момичето-скитник, което изглежда и се прави на непълнолетно, а е по-голямо от мен с няколко години и има по-хубави маратонки и музикален плейър от мен: 0 лв.

* Любезният просяк-младеж на площад „Гарибалди“: 0 лв.

* Просещият в стил „молитвено килимче“ ром на ъгъла на „Ал. Стамболийски“: 0 лв.

Досадните младежи-просяци около НДК, разнасящи папки с документи и преследващи гражданите по 100 метра: 0 лв.

* Девойките-бохеми, свирещи на цигулки из центъра: 0 лв.

* Произволни улични-просяци: 0 лв.

Общи разходи за благотворителност за 2011 г.: 0 лв.

Краткият ми благотворителен преглед показва, че благотворителната ми цел минимум за 2011 г. е постигната. На база тези данни, мога да направя анализ и да си поставя конкретни и достижими цели за нивото на благотворителност, която възнамерявам да осъщества през идващата 2012 година.

И ако някои от вас смятат, че  по-човечно би било да зяавиша леко нивата на разходите за такива дейности – то аз бих казал: Дори да крада пари от канчетата на уличните просяци, пак ще съм по-добър човек от Део, който би направил всичко за любовта на живота си.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на декември 28, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

По-добре да си „Роден богат“, отколкото да прекараш още една „Нощ в музея“

Не е тайна, че цените на книгите в България са нереално високи. Съпоставено със стандарта ни, разбира се. Никак не е нормално цената на една книга (без да е някакво луксозно, колекционерско издание) да струва 10% от минималната работна заплата в страната. За съжаление, много често и качеството на продукта, който получаваш е доста незадоволително. И нямам предвид литературната му стойност, а материалната.

Да вземем за пример последната част от „Песен за огън и лед“ – „Танц с дракони“. Цената на книгата е 25 лв. – явно заради голямата истерия, която настана около сериала „Игра на тронове“. Иначе нито обемът й е по-голям от този на предишните части, нито хартията е нещо особено. Да си го кажем направо – качеството на корицата и хартията е лошо. Да не го сравняваме с английския оригинал – той струваше с 4-5 лева повече от превода, но качеството на изданието е в пъти по-добро.

Друг пример – „Властелинът на пръстените“. Това е една от най-продаваните художествени творби в България. Не знам колко издавания е имала, но е факт, че никой не си прави труда да поправи поне най-дразнещите печатни грешки в българския й вариант. Имам чувството, че освен името на Фродо (а и за него не бих се обзаложил), няма нито един герой, чието название да не е объркано по няколко начина. При имената на елфите става направо страшно. И нямам предвид превода на имената (Бегинс – Торбинс). Става дума за елементарни грешки при набирането.

Но има и нещо хубаво. Напоследък в доста книжарници започнаха да предлагат намалени издания – нови, но застояли или не толкова популярни. От време на време се намират интересни заглавия, а най-хубавото е, че по този начин прочетох неща, които иначе не бих взел, тъй като са в жанрове, които не са ми толкова интересни.

Така ми попаднаха „Нощ в музея“ (от книжарница CIELA) и „Роден богат“ (БАРД – от Панаира на книгата в НДК). И двете книги бяха по 5 лв.

За „Нощ в музея“ нямах никакви очаквания. Не съм гледал филма, по който е писана и знаех, че е от типа книги, които се пишат по някой филм просто за да изцедят още някой лев от идеята. И все пак не бях подготвен за най-големия боклук, който съм чел от… от както мога да чета.

Ако трябва тази публикация да има главно послание, то е НИКОГА НЕ ЧЕТЕТЕ „Нощ в музея“. Или поне не я четете без финансов стимул. А реално погледнато, едва ли някога някой ще ви предложи пари за да прочетете това нещо. Абсурдността на стила на автора и на случващите се събития доближават крайния продукт до художествената стойност на съчинение от второкласник двойкар.

Дали защото я започнах след „Нощ в музея“ или книгата „Роден богат“ наистина има нещо свежо в себе си, но книгата на Доналд Уестлейк ми се стори много интересна и оригинална. В изключително лек стил криминалната история (на каквито иначе не съм почитател) увлича и уж небрежно, в един момент се оказва, че действието е станало по-увлекателно, отколкото си очаквал в началото. Същевременно сюжетът, макар и криминален, успява да е забавен,  престъпниците съвсем не са представени като злодеи, а по-скоро са забавни клизмари, чиито планове са малко в стил Looney Tunes.

Така че можем да поставим и втори акцент в статията. Ако искате да се разнообразите с книга, която да ви предложи нещо по различно, без да ви отнема прекалено много време – ПРОЧЕТЕТЕ „Роден богат“. Съмнявам се, че би ви разочаровала.

Описанието на сюжета можете да намерите във всяка он-лайн книжарница, а, най-вероятно, можете и да я откриете някъде по 5 лв. Иначе коричната й цена беше 11 – 12 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Български блог за NINTENDO

В България, по ред причини, конзолите не са толкова популярни, колкото в страните, където пиратството е „силно подтиснато“. Дори само ако погледнем мненията из форумите или в коментарите на Замунда и Арена, ще видим, че голяма част от българските потребители на видео игри са твърдо убедени, че играенето на персонален компютър е по-удовлетворяващо за тях, отколкото играенето на конзола.

Причините за това са различни, като не забравяме, че определени заглавия наистина са с по-високо качество за PC. Но, според мен, двете водещи причини за такава нагласа са:

* Високите цени на конзолите
*  По-сложното „подкарване“ на пиратски игри

Разбира се, говоря за масовите потребители.

По тези причини се усеща и липсата на ресурси за конзолите в нета на български език. С изключение на няколко специализирани форуми, дори събитията, които разтърсват света на видео игрите, в българските електронни (да не говорим за печатни) медии напълно отсъстват.

Преди седмица стартира нов български блог, посветен на Nintendo Wii, в който за момента могат да се намерят ревюта на някои от най-новите заглавия за тази платформа, както и новини не само за нея, но и за останалите продукти на Nintendo.

Адресът на блога е http://wiibulgaria.wordpress.com

Wii Bulgaria

 
Вашият коментар

Posted by на декември 15, 2011 in Игри

 

Етикети: , , , , , , ,