RSS

Monthly Archives: януари 2012

Google променя политиката си за поверителност

Новите правила на Гугъл

От 1 март 2012 г. влизат в сила новите Декларация за поверителност и Общи условия на Google. От компанията твърдят, че това се прави за да могат потребителите по-лесно да прочетат условията за ползването на продуктите им, както и за да се подобри качеството на предлаганите услуги.

При положение, че става въпрос за продукти като търсачката Google, сайта за споделяне на видео Youtube, социалната мрежа Google+ и електронната поща Gmail, то тези промени касаят почти всички интернет потребители на света.  И, въпреки че на страниците на всички тези продукти има връзка към двата документа – Декларацията за поверителност и Общите условия, едва ли голямата част от потребители ще се зачетат в тях внимателно. Постарах се да извадя някои от нещата, които привлякоха моето внимание, като нямам  представа кои от тях са нововъведения и кои са съществували до момента.  Разбира се, като оставим настрана изказванията, че промените са (единствено) за доброто на потребителите, не бива да се заблуждаваме, че новите условия няма да ограничат правата ни, или по-точно – да предоставят нови права на Google спрямо потребителите. Това не е толкова лошо само по-себе си. Безплатен обяд казват, че няма, а след като всички тези услуги на Google са безплатни, то трябва с нещо потребителите да са полезни на компанията, която инвестира в предоставяните услуги. Всеки сам може да прецени до колко е готов да даде от личната си информация за да получи съответните услуги, Като цяло, това което Google ще иска от нас ще е повече информация за интересите ни, за да може да ни предоставя реклами, максимално близки до желанията ни, като така стимулира по-голямото потребление на стоки и услуги,

Из „Декларация за поверителност“ на Гугъл

* „Събираме информация… като на какъв език говорите, … кои реклами ще сметнете за най-полезни или кои хора са най-важни за вас онлайн.“

* „… ще ви попитаме за лична информация, например вашето име, имейл адрес, телефонен номер или кредитна карта. … и снимка.“

* „Може да събираме информация за конкретното устройство (например модела на хардуера, версията на операционната система, уникални идентификационни номера на устройството и данни за мобилната мрежа, включително телефонен номер).

* “ … може автоматично да събираме и съхраняваме … заявките ви за търсене [в търсачката], регистрационна информация за телефония, като телефонния ви номер, номер на обаждащия се, номера за пренасочване, час и дата на обажданията, продължителност на обажданията, данни за маршрутизиране на текстовите съобщения и типове на обажданията…, IP адрес … „бисквитки“…

* Информация за действителното ви местоположение.

* „… използваме тази информация, за да ви предлагаме персонализирано съдържание – например да ви предоставяме по-подходящи резултати от търсенето и реклами.“

* Не споделяме лична информация с фирми, организации и външни лица, освен ако не е в сила едно от следните обстоятелства: с ваше съгласие, … с администратори на домейни, … за външно обработване, … по причини от правен характер...“

Из „Общи условия“ на Гугъл

* „Отговаряме на известия за предполагаемо нарушаване на авторски права и прекратяваме профилите на многократните нарушители съгласно процедурата, изложена в Закона за авторските права в цифровото хилядолетие на САЩ.“

* „Можете да спрете да използвате Услугите ни по всяко време…  Google може също да спре да ви предоставя Услугите или по всяко време да добави или създаде нови ограничения за тях. Ако преустановим дадена Услуга, когато това е разумно възможно, ще ви предупредим в разумни срокове и ще ви дадем възможност да извлечете информацията си от нея.

Разбира се, това далеч не е всичко. Постарах се да извадя само тези неща, които е възможно да събудят известни притеснения в потребителите и да ги подтикнат да се запознаят внимателно с новите правила. В действителност, двата документа уреждат още куп въпроси, много от които осигуряват правата и защитата на потребителите.

Целите текстове можете да откриете в страницата на Google.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 29, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,

За Бога, братя, не купувайте… билети за филма „Цахес“

Филмът "Цахес" е една от най-слабите ни продукцииКогато тогавашният премиер Димитър Попов изрече знаменитата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, едва ли е можел да предполага, че след цели 20 години някой ще възкликне със същата болка и страст „За Бога, братя, не купувайте билети за филма ЦАХЕС“.

Всъщност, като активен комунист-съдия, осъдил на смърт 26 годишен младеж, обвинен в оскверняване на гроба на Людмила Живкова, г-н Попов може и изобщо да не знае кой е Цахес. Аз също не знаех кой е това до 21 януари 2012 г.

За съжаление, разбрах.

Кой е Цахес?

Цахес е герой от приказка на Ернст Хофман. Това е авторът на приказката „Лешникотрошачката“, например. Тя е по-известна. Става дума за някакво дете, което бива омагьосано от фея и придобива магическата способност да си присвоява всичко положително, което някой друг направи. Например, единият герой чете хубаво любовно стихотворение на някаква академична вечеринка, а всички гости виждат, че Цахес я чете и той е поздравен, а героят е пренебрегнат. Такива неща. Освен това, Цахес е джудже с доста уродлив глас. Завръзката е в това, че младежът с любовното стихотворение е влюбен в дъщерята на един от главните преподаватели в академията, но тя ще се омъжва за Цахес и трябва да се развали магията за да победи истинската любов. Има феи и магьосник също така.

Е – екзалтирани от настоящите успехи на българското кино, група родни кино дейци са решили да направят филм по тази приказка. Дори са събрали доста добър актьорски състав – Захари Бахаров, Явор Бахаров, Виолета Марковска. Участват също така Чочо Попйорданов, Мая Новоселска… Не звучи толкова зле, нали?

Защо българският филм „Цахес“ е двучасова гавра със зрителите?

Продуктът „Цахес“, който имах грешката да видя на 21 януари (само един ден след пускането му по кината) е най-голямата гавра със зрителите, а и с филмовото изкуство, която съм виждал от няколко години. 10 минути след началото на прожекцията, в главата ми звучаха само два въпроса – Защо някой харчи милиони за да създаде такъв филм и защо аз дадох 6 лв. за да го гледам. Тези въпроси не напуснаха главата ми не само до края на прожекцията, но и до края на деня. А отговор не съм намерил до момента.

На първо място, имам чувството, че създателите на този продукт (не трябва да се нарича филм) не са могли да си изяснят какво точно са искали да заснемат. Дали са искали да екранизират просто приказката на Хофман, дали са искали да направят научно-префърцунена екранизация на лекция за немския писател, дали са искали да покажат психо-история, в която момче с психическо заболяване живее в измислен свят на книги и приказки, дали пък са искали да направят карикатура на комунистическата държава, показвайки ни нейните недъзи?

Последното изречение стана доста дълго и трудно за разбиране, нали? Ами ето точно така – излишно дълъг, сложен и объркан е и самият филм „Цахес“. Авторите му са се опитали да направят всичко това едновременно и резултатът е два часа хаос, недоразвити истории, излишни персонажи, излишни сцени. И всичко това гарнирано със слаби реплики и слабо техническо изпълнение в някои отношения. Главната фея, например, не успя да си уцели движението на устните нито веднъж през целия филм! Нито веднъж! Аз не го забелязах, може би, твърде зает да страдам от сцените, на които ставах свидетел, но момчето, с което гледахме филма, не можеше да си намери място от точно това. Дето се вика, дефектите бяха толкова много, че всеки да си намери няколко, за които да се ядосва.

Този екранен продукт „Цахес“ сякаш никой от създателите му не си го е пуснал след края на монтажа и не беше видял какво са създали. Другият вариант е да са изпаднали в заслепението на вглъбения и самодостатъчен творец, който е готов да даде милион и половина за да задоволи нуждата си да реализира некадърността си. Боже, Боже. Остави режисьори и продуценти – аз не зная тези актьори как им се е струвала лентата накрая, когато са видели какво е излязло.

А те, актьорите, си играят добре. Съвсем нормално. Но безумният сюжет и най-вече диалози поставят и тях в идиотски ситуации. Може да не е точно сравнението ми, но това е все едно да дадеш на сценаристите на Комиците да пишат репликите на Чарли Шийн, който трябва да играе пиян човек. То по-добре щеше да е да дадат на актьорите да прочетат приказката „Цахес“ и да им бяха пуснали камерите – да импровизират сами – без сценарии и написани реплики. Поне по-свежо щеше да се получи.

Запазената марка на екранното безсилие – размятане на цици и щръкнали зърна

Този „комплекс“ в българското кино – да показваме голи жени или брутални сцени на сексуално насилие, в последно време успя да бъде озаптен. Поне в сполучливите продукции. То, може би, това е едно от нещата, които ги правят сполучливи.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм някакъв пуритан. Голотиите, цинизма, насилието – всичко това има място в изкуството, съответно и във филмовото изкуство. Но то трябва да бъде в контекста на филма. Не бива да стои неадекватно и натрапено. Едни могат да са тези сцени в „Под прикритие“, други в „Стъклен дом“, а по-различни в „Столичани в повече“, например.

И Марковска лъсна гола в български филм

Ако исках да видя Марковска гола - щях да изчакам да я снимат в "Максим"

А в „Цахес“ изобщо не трябваше да присъстват. Самата атмосфера на филма не предполагаше появата на такива сцени. Двете сцени, в които лелката-фея (Касиел Ноа Ашер) си размяташе гърдите, а Стоян Алексиев и ги мачкаше бяха абсолютен нон-сенс (супер куул чуждици). Както казах след края на прожекцията – явно тази Ашер не е могла да си нацели репликите нито веднъж при дублажа, тъй като цялата й енергия е била съсредоточена в това да са и щръкнали зърната 120 минути екранно време. Поклон!

При Виолета Марковска положението е същото. Защо трябваше да ги има сцените в които се търкаля гола из леглото и баща й я гали през чаршафа (Da Fuck?!)… Ясно де – за да има нещо, което да впечатли зрителите във филма… ако бяхме във времето на „Дунав мост“. Ало, режисьорите! Ако искам да гледам цици ще си купя „Максим“. Там са повече. А и цената му е по-ниска, отколкото на вашата продукция. Дошъл съм да гледам филм. Искам да видя история за нещо. Искам някакви хора да правят смислени действия, които да са в логическа връзка помежду си и да водят до логически завършек. Ако искам да подлагам психиката си на изпитания просто ще друсам. Пак ще е по-приятно от „Цахес“.

Няма лоша реклама, нали знаете

И все пак – няма лоша реклама. Така казват. И са прави. Може би, така дори повече хора ще чуят за тази туморна разсейка в българското кино. И все пак, надявам се, че ще спестя поне на няколко човека парите, които биха дали за да гледат „Цахес“.

Ако има нещо хубаво, то е, че в цялата кино зала бяхме цифром и словом 6 (шест) човека. Четирима души бяхме моята компания и заблудена двойка пред нас. Ако имаме късмет, „Цахес“ няма да бъде видян от повече от 100 човека и създателите му ще умрат от глад.

Надали, но дано.

Имаше ли поне нещо хубаво във филма „Цахес“?

Не.

Но да потърсим под вола теле и да посочим нещо положително. Продуктът е заснет във Видин и Белоградчик – има готини сцени (като природа и архитектура – не изпадайте в заблуждение).

Актьорите си играят добре (повечето). Тоест, имаме си свястно поколение в киното. Поне сред тези, които са пред камерата.

Още нещо ли искате положително? Ами хубаво де – на Виолета Марковска циците. И сцената, в която гръмотевицата удари попа… Страдалците, посетили прожекцията ще ме разберат. Там се смях през сълзи. Буквално. Имах тази възможност, тъй като залата  беше абсолютно празна. Смях се с глас толкова дълго, че накрая се изморих.

И в края – не приемам обяснението, че недъзите на филма са „нарочно целени“. Че представляват някакъв вид ирония, сарказъм, артистичност или търсени внушения. Такива неща не могат да бъдат оправдание за калпав продукт, който очакваш да продадеш на публиката.

 
4 Коментари

Posted by на януари 24, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

15 въпроса към… политолог

Струва ли ви се, че всички медии са „резервирани“ за едни и същи политически анализатори, едни и същи спортисти, едни и същи „звезди от шоубизнеса“? А те, от своя страна, обикновено имат да ни (по)кажат едни и същи неща. Хрумна ми да пусна кратки „интервюта“ в блога си с няколко момчета и момичета, които познавам и които се занимават с неща, поне за мен интересни. На всеки съм задал по 15 въпроса. Някои са отговорили сериозно, други не толкова. 

В първото издание ми отговаря Иво. Той учи Политология във Велико Търново. Тази година е трети курс. 

Схема на известната детска игра Кър

По време на разговора Иво дори успя да ми обясни правилата на играта Кър. В Балчик я наричали Ура. Аз пък си представям как г-н Борисов е играел на тази игра и всички деца са скандирали "Кър за Бойко".

– Ти си млад човек и уж си интелигентен. А политиците нали са лайнари всичките. Ти защо учиш за лайнар?

– Те са лайнари, защото не са учили за политици. Всички са завършили скъпи университети с престижни специалности, но никой от тях не е учил за политик. А каквото и да работиш, без да си учил за него, ще го правиш зле.

– Защо Варшавският договор се разпадна, а НАТО още съществува?

– Защото Варшавският договор беше създаден от некадърници.

– Този Плевнелиев защо ще ни бъде президент и по-гадно ли ще бъде при него, отколкото при Първанов?

– Ще ни бъде президент, защото нито една друга партия не изкара избираем кандидат. Сякаш се бяха наговорили да има състезание с един кон. Дори големите изборни резултати на БСП ми изглеждат съмнителни.

– Такива циркове, каквито правят Волен Сидеров и откачените му съпруга и син има ли ги в световната история? Чел ли си за други такива политици? Сталин, Чърчил… Цезар? Содомити някакви от древността?

– Може и да има такива случаи, но аз не съм чувал за тях. Може би, в годините, когато сме слизали от дърветата- поведението им е неандерталско и примитивно – да занимават обществото с грозните си любовно – нелюбовни отношения. Откачена работа.

– Социализмът защо не се осъществи? И защо все още паметниците му стоят по централните площади?

– Не се осъществи, защото самите комунисти видяха, че, май, е по-добре да са капиталисти. Когато от обикновени трактористи направиха директори на заводи, те се замислиха и видяха, че не е много честно да си делят парите с овчари и трактористи, които пък, преди 9-ти бяха елита на България. А паметниците им стоят, защото комунистите още са на власт.

Паметниците им са необходими, за да поддържат спомените и илюзиите на хората – бабата може да няма стотинки за хляб, но като минава покрай Альоша, например, и си спомня за младостта, когато „всичко имаше“, става и топло, някак си, на душата. И забравя, че сега нищо няма – така тя е „обезвредена“ за евентуални недоволства, протести…

– Какво е най-извратеното нещо, което научи до момента от учебниците си?

– Може би, как германките са смятали Хитлер за секссимвол, хвърляли се пред колата му, за да го спрат, а когато са раждали, в родилните си мъки са крещяли „Хайл Хитлер!“.

– Коя специалност много я мразиш и никога не би я записал?

– Всичко, свързано с информатика и компютри.

– Момичетата припадат ли си от кеф, като разберат, че учиш политология?

– По-скоро не. И те смятат, че всички политици са лайнари.

– Много тъжно. Баща ти знае ли какво учиш? Разочарован ли е от това?

– Разбира се, че знае. А щом все още ми изпраща пари, явно не е разочарован.

– Левски или Славия?

– Не се интересувам от футбол, но – Славия.

– Защо Македония не е в България?

– Защото не управляват старите фенове на Славия. Знаеш какво имам предвид.

– Магистралите ли те кефят повече или мостовете?

– Аз магистрали не ям! Копам си на село и си сеем лук и картофи.

– Кое в Бойко Борисов те дразни най-много?

– Просташкият му речник – не говори като министър-председател на европейска държава, а като селски кмет в страна от Третия свят.

– Защо се радваш, че ГЕРБ съществува?

– Защото ми беше омръзнало да плюя само по БСП и СДС. ГЕРБ внесоха малко разнообразие.

– Ако Бойко те направи министър на образованието – какво би било единственото нещо, което би направил преди да те уволни?

– Ще наредя да бъде издаден българо-бойковски разговорник. Много често българите не разбираме, какво точно иска да ни каже Бойко.

 
3 Коментари

Posted by на януари 20, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Виждали ли сте този човек?

Станислав е изчезнал на 4 януари 2012 в с. Лагошевци, Видин

Станислав Мирчов - изчезнал на 4 януари в с. Лагошевци, Видинско

Тези дни, особено около случая с убитото момиче от Перник, вниманието на обществото е насочено към въпроса за отвличанията и изчезванията на граждани. В един от разговорите, аз се замислих защо в България не е въведена практиката, която сме виждали от филмите поне – снимки на лицата, обявени за издирване да бъдат тиражирани доста масово, като в САЩ дори поставят такива фотоси върху хранителни продукти.

Бърза справка в сайта на МВР потвърди спомените ми, че българската полиция не смята за нужно да отдели място на страницата си, където човек да може да намери снимки и информация за безследно изчезналите български граждани. Явно, по стар почин на родната полиция, колкото по-малка гласност се дава на проблемите, толкова повече хора не разбират за тяхното съществуване. И толкова по-малко хора разбират за колко много случаи на неоткрити с години (дори десетилетия) хора става дума.

Оказа се, че едно момче, Боян Юруков, само е започнало инициатива за създаването на такава страница и, за щастие (или съжаление) е постигнал резултати, стократно по-големи от тези на МВР. Дори не стократно, защото от нула всичко е безкрайно повече.

Страницата е доста добре оптимизирана и излиза напред в Гугъл, а и Боян очевидно полага големи усилия да поддържа информацията актуална, но въпреки това – колко човека знаят за съществуването на този проект? Във Фейсбук я следят около 2700 човека от цяла България. Тоест, едва 2700 човека виждат снимката и информацията за всеки актуално издирван човек. Да не говорим, че сигурно много случаи остават неотразени и там, тъй като информацията се подава от близки на изчезнали и от това, което създателят успява да открие в съобщенията на МВР.

Името на страницата е Липсва.com. Можете да разгледате списъка с изчезналите лица в сайта тук.

А случаи, за които никоя от медиите не говори, явно изобилстват. Явно стотици българи са забравени от страната си, като повечето от тях вече са изгнили по незнайни гробове. Понеже работата в МВР си вършат само кучетата… на БЧК. Служителите са заети да правят избори и да „управляват“ България.

Това, което ме потресе на пръв поглед беше случая на Филко Фердинандов.  На 13 февруари 2004 г. 31-годишният мъж е отвлечен от турски военни след потъването на кораба Хера пред Босфора. Води се изчезнал. Седем години Фердинандов за страната ни е „изчезнал“. Никой не търси сметка на турската държава. Никой не пита за него по нашите вестници и телевизии.

Българинът, отвлечен от турски военни през 2004 г.

Фердинандов е висок 175 см., с тъмно кафяви очи, с тъмно кафява коса, с нормално телосложение,

 

 
има 1 коментар

Posted by на януари 20, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Защо се нуждаете от профил в Google+?

Страницата на Alex on top в Google Plus

Да – шегите за Google+ са забавни – как това е някакъв призрачен град, в който можете да си споделяте с духовете на отминалите Коледи. Да – това, за съжаление, е вярно. В „Гугъл Плюс“ все още има толкова малко хора, че никак не е забавно да се подвизавате там. Да не говорим, че малкото приятели, които ще откриете в него, всъщност имат и Фейсбук профили и просто дублират публикациите си в двете социални мрежи. А това не е толкова интересно.

Ако ползвате профила си в социалните мрежи просто за да следите кой се е напил на служебното парти през почивните дни или коя „красавица“ е забърсал някой познат снощи в „Мастъра“, то ОК – на вас не ви трябва профил в Google+ в този момент. Разбира се, това не променя факта, че до края на тази година най-вероятно ще имате такъв.

Да видим, обаче, защо би ви трябвал Google+ профил.

Да приемем, че използвате социалните мрежи за да водите „активен виртуален живот“ – споделяте много новини и събития, опитвате се да държите близките си в течение с актуалностите, подкрепяте някаква кауза. Да не говорим ако се опитвате да представите пред света нещо свое – интелектуален или материален продукт. Имате личен блог, информационен сайт или дори он-лайн магазин (е – ако е последното, то прочетете особено внимателно статията, тъй като профилът в Google+ е важен за бизнеса ви – без значение дали продавате нефт или гребени за домашни любимци).

Казано просто, Google+ е фаворитът на търсачката Google. И дори някои да смятат това за нечестно, то на мен ми се струва напълно нормално. Тоест, линковете, които пускате в Google+ са много „по-ценни“, отколкото линковете в различните други уеб директории и социални мрежи. Google индексира веднага всяка ваша нова публикация, щом я споделите в Google+.

Дори когато не сте логнат в Google профила си, резултатите от Google+ излизат на челни позиции при търсене. Да вземем за пример официалните страници на Бритни Спиърс в различните социални мрежи. На челно място излиза официалната й страница в Google+, а тези в Twitter и Facebook сякаш не съществуват за търсачката. И това, при положение, че на самата официална страница в Google+ има директни линкове към страниците й в останалите мрежи.

Изводите са ясни – ако се занимавате с търговия, задължително трябва да му направите страница в Google+. Всъщност, дори ако искате просто да увеличите посещенията в личния си блог, отново е добра идея да му направите страница в тази социална мрежа.Оказва се, че за Google по-важна е страницата на Бритни в Google+, където има по-малко от 2 милиона почитатели, отколкото тази във Facebook, където я следят повече от 16 милиона човека. На какво ви навежда това? Явно си струва да инвестирате усилия в Google+.

Можем ли да обвиняваме Google в монополизъм?

Едва ли. Както Дани Съливан от SEO.com сполучливо написа, не трябва да очакваме Google да бъдат като търговец, който насочва купувачите към конкурентните магазини, само защото знае, че там стоката е по-качествена или по-евтина. Не искам да си представям как щяха да изглеждат търсачките ако монополисти бяха Майкрософт, да речем. Сигурен съм, че и вие имате предположения.

По-добре е да имаме предвид всичко това и да вложим енергия в развитието на страниците си в Google Plus.

Хареса ли ви тази статия? Добавете „Alex on top“ и в Google+!

 
Вашият коментар

Posted by на януари 17, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

До ада и назад

Сборникът "До ада и назад" е събрал най-доброто от новата българска фантастика

Представям ви и горещо ви препоръчвам новия сборник с българска фантастика „До ада и назад“.

Определено съм почитател на българското фентъзи и ще се опитам да напиша отделна статия с мнението си за всички разкази в антологията, но след като я завърша – в момента съм по средата.

Бързам, обаче, да ви съобщя за нея, както и да ви кажа от къде можете да си я купите. Пусната е в книжарниците, където цената й е 12 лв., но ви препоръчвам да се снабдите с книгата от клубчето за игри с карти „Меджик“ на ул. „Генерал Паренсов“, малко след пресечката с бул. „Васил Левски“. Там „До ада и назад“ се продава за (смешната за такава книга) сума от 8 лв.

В сборника са включени 31 разказа, като само ще спомена, че стилът е доста по-висок от този в по-старите антологии. Поне от тези, които съм чел, разбира се. Жанровете са различни, но все пак цялата антология е в мрачна гама, като става въпрос за произведения на ужаса и съспенса. Има си вампири, вещици, извратеняци, чудовища от паралелни вселени, извънземни…

И всичко това на цената на един билет до Перник. Пресметнете го така – хем ще прочетете хубава книга, хем няма да ви бият.

 
3 Коментари

Posted by на януари 17, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Тактически шпионаж в по-малко от 20 МБ

Играта Stealth Bastard е напълно безплатнаВидео игрите със сигурност се променят. И нямам предвид само очевидните подобрения в графиките и следствията от много по-мощния хардуер. В последно време се появиха няколко продукта, които пожънаха огромен успех, а най-интересното в тях беше, че са от независими студия.

Тоест, успоредно с хитовите, лъскави заглавия, продаващи се в милиони тиражи, все повече се увеличава интересът към игрите, които залагат не на брутални ефекти, а на нестандартния геймплей. Достатъчно е да споменем за хитовите Angry Birds (които вече дори от всяка втора реклама виждаме), Minecraft и Bastion. Очевидно е, че ако изпълниш добре една нестандартна идея, можеш да постигнеш по-добър резултат от продукт, в който са вложени милиони, но липсва „щипката оригиналност“.

Щом дори „големият бос“ в Нинтендо – Миямото (създателят на Марио), обяви, че изоставя големите заглавия на компанията и насочва енергията си към по-малки проекти, за които има интересни идеи, то трябва да бъдем подготвени за интересни посоки в развитие на гейм индустрията.

Точно такава игра, оригинална и завладяваща, е Stealth Bastard. 

Харесвате ли тактическия шпионаж? Ако харесвате Сплинтър Сел или 007 – играта ще ви допадне. Ако харесвате Manhunt – играта ще ви допадне (е – ако очаквате да убивате хора с резачки и парчета стъкло – няма да ви хареса). Всъщност, дори ако харесвате Angry Birds ще ви хареса. Stealth Bastard е също толкова пристрастяваща, под маската на уж неангажираща занимавка. Нещо като да ядеш семки с очи. Не можеш да спреш (или поне ти е трудно) – винаги искаш да минеш още едно ниво.

Основната идея е да се криеш в сенките, да се промъкваш незабелязано от камерите и противниците и да задвижваш сложни (или елементарни) механизми. Звучи ви точно като останалите tactical espionage игри, нали? Да – само дето в Stealth Bastard всичко се развива на високи обороти. Няма го досадното чакане по цяла минута гадният да мине по коридора (в случая на Manhunt – чакането е по 3-4 минути). Всъщност, действието е толкова динамично, че понякога започваш да се изнервяш ако трябва да стоиш на едно място повече от няколко секунди. И все пак това си е игра за шпиони, така че няма как съвсем да липсва елемента с криенето и изчакването в сенките. Само дето тук е много по-забавно. И за да имате допълнителен стимул да бързате – играта запазва в реално време резултата ви (а това е всъщност времето, за което сте преминали нивото) и ви показва на кое място сте от всички играчи в света. Аз се въртя някъде около 12 000 място.

Играта има 28 оригинални нива. Всички те са правени ръчно от екипа. А кое е най-якото ли? Ами, че играта, на практика, никога не свършва. Дори да изиграете 28-те нива, можете да си свалите още хиляди от интернет. А можете и сами да си създавате нови нива.

Разбира се, ключовото тук е, че играта е НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНА. Просто си я теглите (по-малко от 20 МБ) и играете.

Свалете Stealth Bastard от тук.

 
има 1 коментар

Posted by на януари 15, 2012 in Игри

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,