RSS

Monthly Archives: февруари 2012

Продавам Хари Потър – цялата поредица

Брат ми прочете наскоро цялата поредица за Хари Потър. Поздравления! Аз така и не успях да изгледам дори някой от филмите. Сега е решил да продаде цялата поредица, което е страхотна възможност да се сдобиете с колекцията или да научите детето си да чете книги. На изгодна цена.

Повечето от книгите заминаха за Пловдив. Остават още две. 🙂

12 май: Последните две книги са продадени в София. 
Благодаря 🙂

Поредицата за Хари Потър

Щракнете за да видите снимката в голям размер

 

 
има 1 коментар

Posted by на февруари 25, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Препоръчано: Забравени и неразбрани събития и личности от българското Средновековие

Книга на доц. Пламен ПавловВсе по-често, когато четем описанието на историческа книга, виждаме определения от рода на „Различен поглед към българската история“, „Нестандартен поглед към българската история“, което в повечето случаи цели да прикрие факта, че съдържанието на книгата няма общо нито с българската история, а често и със здравия разум.

Новите технологии позволяват, практически, на всеки, който има желание, да напише и издаде книга на каквато си иска тема. Конкретно в историческия жанр това е довело до съществуването на безумни извращения –  за това, че траки, славяни, „кубратови българи“ и кумани са всъщност абсолютно един и същ народ – българи, които са населявали Балканския полуостров от сътворението на света, напускайки за известно време тези земи, за да дадат култура – език и наука на индийците и китайците, след което са се завърнали отново на Балканите от север…

Предвид съществуването на такива „изследвания“, хубаво е, че все пак можем да си намерим в книжарниците и книги, които да не представят „нестандартен“, а просто „интересен“ поглед към историята ни. Точно такава е книгата на доц. Пламен Павлов „Забравени и неразбрани събития и личности от Българското Средновековие“. Ако обичате българската история, от това издание няма да намерите нещо тотално ново, изненадващо или „скандално“. По-скоро ще обогатите познанията си по някои въпроси от нашето Средновековие, които по-рядко са присъствали в изследванията, по малко място им е било отделяно, а всъщност предлагат интересни за читателите щрихи за средновековната ни действителност.

Кой е доц. Пламен Павлов?

Доц. Пламен Павлов е преподавател по Средновековна българска история и История на Византия във Великотърновския университет. За масовите почитатели на историческата наука е по-известен като водещ на историческото предаване „Час по България“.

Какви интересни неща можете да научите от книгата
„Забравени и неразбрани събития и личности от Българското Средновековие“?

В книгата са разгледани 18 въпроса. Тук посочвам само тези, които на мен ми бяха най-интересни:

* Пресиан I в сянката на своя син – Княз Борис I –  Каква е заслугата на Пресиан I за успешните начинания на Борис I? Възможно ли би било Борис, който идва на власт съвсем млад да прокара успешно политиката, с която остава в историята, без неговият баща и висшата аристокрация да са поставили основите й.

* Борис и Роман – трагедията на царския род в края на X век – за синовете на цар Петър, внуците на Симеон Велики се знае наистина малко. Доц. Павлов разказва трагичната им история на основата на византийските извори, с които разполагаме, като синтезираната информация, все пак, е достатъчна за да отхвърлим битуващото в широк мащаб мнение, че Борис и Роман са били едва ли не някакви инертни същества, слаби като личности и владетели, чиято единствена цел е била да умрат за да може Самуил да поеме властта дори формално.

* Пресиан II и гибелта на Първото българско царство – Пресиан, синът на Иван Владислав, все още остава непознат за широката публика, въпреки че от двадесетина години за него има научни публикации, и то в няколко държави. Историята на Пресиан II е буквално изумителна. Достатъчно е само да споменем, че той е последният владетел на Първото българско царство, След падането на Царството, Пресиан II е назначен за важната малоазийска провинция Вукеларион, в чиято територия е град Анкара. Пресиан II участва в заговор срещу византийския император Константин VIII, заточен е на Принцовите острови в Мраморно море, а след това е помилван. Това не е всичко – 4 години по-късно Пресиан участва във втори заговор – неговата цел е свалянето на император Роман III Аргир. Планът е бил Пресиан II да се ожени за сестрата на императрицата – Теодора и така да заеме трона на Византийската империя… Планът се „прецаква“ – Пресиан е арестуван и ослепен. С това историята на Пресиан не завършва. Неговият гроб е открит през 1978 г. в днешна Словакия… Изобщо – достоен сюжет за холивудска продукция.

* Кои са съратниците и последователите на Ивайло – „Прост свинар“ ли е бил цар Ивайло? Кои са неговите пълководци? Как успяват да разгромят ужасяващите татари? Как името на Ивайло стряска цели армии и ги обръща в бягство десетилетия след неговата смърт?

* „Първите дами“ на българското Средновековие – Събрани са сведенията за представителките на българския елит. Най-много, разбира се, е известно за българските царици и българките, които са управлявали други държави. Българки са били византийски императрици, императрици на Никея, принцеси на сръбското княжество. Два пъти българки са господарки на Босна, по веднъж на Киевска Русия, на Полша, на ордата на хан Ногай и веднъж на Османската държава.

Днес са известни общо 31 владетелки на България от средата на IX до края на XIV в., за които имаме поне бегло споменаване в историческите извори. Към тях трябва да добавим поне 20-тина български владетелки от т. нар. „езическа епоха“, за които обаче не знаем нищо. В книгата е поместен най-пълният възможен списък с имената и етническия произход на известните ни български царици.

В „Забравени и неразбрани събития и личности от българското Средновековие“ можете да прочетете повече за цар Петър, за наследниците на цар Самуил, св. Методий, българските патриарси, историята на средновековна София, мястото на куманите в българската и византийската държава, „Сватбите на Йоан Асен II…“ и много други любопитни моменти.

Разбира се, книгата би била интересна най-вече за тези читатели, които имат поне основни познания за българската средновековна история, тъй като обръща повече внимание на конкретни моменти и представлява по-скоро задълбочен поглед върху отделни личности и събития, като предполага, че читателите имат общ поглед върху процесите в конкретната епоха.

 
Вашият коментар

Posted by на февруари 19, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,

25 въпроса към… Рапър

Днес 15-те въпроса са 25. И са към рапър. Механика на думи (Werd Mechanic) е част от So Called Crew. В началото на тази година SCC издадоха албума си „Изрезки“, който съдържа 15 песни.  

Преди да видите какво има да ви каже един рап изпълнител, можете да прочетете първите две части от поредицата интервюта с интересни хора – интервюто с Политолог и интервюто с Левскар.

– Всички рапъри са наркомани, нали? Така казват в онези клипчета от Здравното министерство. Ти какви наркотици взимаш?

– В Здравното министерство са на хероин – аз тях и да искам не мога да ги стигна. А наркотици не взимам, защото с парите си купувам оригинални дискове на независими рап изпълнители, чиято музика ме вдъхновява.

– Ъпсурт или Мишо Шамара?

– Ъпсурт правеха много добри неща, но напоследък не поддържат ниво, а и ги мързи доста. Шамара е нелеп, прави фийтове с невръстния си син, но нали и той хляб трябва да яде…

– Кой от тези рапъри би бил жив сега ако зависеше от теб: 2Pac, ODB, Proof или Eyedea?

– Eyedea. Един артист, който издигна необратимо хип-хоп музиката на интелектуално и емоционално ниво и накара милиони хора да гледат на хип-хопа като на изкуство, поезия… всичките си отидоха твърде рано, а той и 2Рас – прекалено млади.

– Твоята група „So Called Crew” издаде албум наскоро. Изкарахте ли много пари от него?

– Извадихме два тиража, колкото да има колекционерски бройки за ценители – приятели, фенове, фенки (хехе). От продажбите най-много да си покрием разходите, но се надяваме музиката ни да достига до все повече хора, които да идват на наши участия и да се забавляваме. От изпълнения на живо също няма да забогатеем, но кьорав лев, колкото да се почерпим и да имаме стимул да отделяме все повече време и енергия за музика пада понякога.

– Кой е най-добрият рапър от вашата група?

– Вътре няма случайни хора – всеки един може да покаже завидни умения по всяко време. Ако някой не вярва – нека се пробва.


Чуйте един от траковете в албума „Изрезки“

– Аз не разбирам много от рап музика. Коя песен би ми пуснал за да ме накараш да започна да се кефя на този стил?

– Напоследък слушам все по нестандартни представители на жанра, но в главата ми изскача: Eyedea & Abilities – Star Destroyer. Но има много видове рап и е трудно да определя кое точно би зарибило даден човек.

– Преди години по телевизия „ММ” пускаха много български рап. Сега почти няма български рап по телевизията. Само Криско. Защо стана така?

– Отчасти умишлена цензура (някои хора така си измиха ръцете от случая „Индиго“), но от голямо значение е и пренасищането на жарна с пълни некадърници. Нямаше много качествени рап артисти по телевизията, то и сега е така. Затова няма и сцена. Това е моята теория.

– Коя е най-тъпата рима от рап песен, за която се сещаш? И на английски, и на български.

– Веднага се сещам за култовото „и затова запомни едно – тук сме Шамара и Ванко Едно„. На английски – често се изумявам от речника на Лил Уейн.

– Как реши, че искаш да станеш рапър? Кой те вдъхнови?

– Със слушането на рап в огромни количества дойде и желанието да се пробвам. Най-големи заслуги бих приписал на Ndoe (a.k.a. Cmotan MC) и Митака от DRS, Газа и Гайдата от Нокаут, а от чуждите рапъри – Eyedea, Slug и шведите от Looptroop Rockers.

– Момичетата кефят ли се на рапъри? Ти имаш ли много фенки?

– Кефят се, за щастие. Фенки имам, но никога не са достатъчно.

– Кой би бил по-добър на рап батъл – Барак Обама или Владимир Путин?

– Макар че цветът на кожата на Обама му дава предимство в рапа, Путин е умел в манипулирането на тълпата, което ще му донесе победата. Пък и „белият“ рап винаги за мен е бил по-качествен. Eyedea ще ги изрине и двамата, обаче.

– Вие пеете повече за някакви социални проблеми. Защо не го раздавате по-ларж? Защо не пееш, че имаш много пари и яка кола?

– Защото нямам много пари и яка кола. А дори и да имах – пак щеше да ми се пее за нещо по-смислено. Не обичам да се хваля. А и не съм „car-person“, предпочитам велосипед.

– Един от вашата група казва „Само интелекти извират от Борово”? Кой ти е любимия квартал на София? Борово ли?

– Изток винаги ми е бил приятно спокоен, но и Фондови жилища е ОК. От Борово нямам кой знае какви впечатления, но там е извор на таланти, наистина.

– Кой ти е любимият български владетел?

– Цар Симеон. България на три морета. Тривиално, но ме кефи как звучи.

– Защо комунистите са измислили панелните блокове?

– За да може бездарните рапъри да се филмират, че имат тежък социален живот и живеят в гетото.

– През последните години в България дойдоха много известни изпълнители. Има ли голяма сцена в нашата страна?

– Те у нас все идват някакви престарели звезди с поугаснали кариери, които незнайно защо все още някой слуша. Nana и Dr. Alban бяха наскоро у нас, за Бога! Очаквам скоро да докарат у нас DJ Bobo и Ace of Base. А един DMX вече 2 пъти му отлагат участие. Сцена нямаме, организаторите у нас са твърде алчни, за да поканят някоя актуална звезда, а и доходите на средностатистическия българин не биха му позволили да си закупи билет.

– Устата ли е най-добрият рапър от чалгарите? И кой е най-добрият чалгар измежду рапърите?

– Устата е безподобно извращение и нагледен пример за състоянието на родния шоу-бизнес. Определено е най-добрият рапър от чалгарите. Всъщност той е и най-добрият чалгар измежду рапърите. Нека го обобщим обаче като най-добрия рапър сред рекламиращите сладолед.

– Жертва ли си на пиратството на музика в интернет?

– Ами наскоро качиха моя песен от албума „Изрезки“, която не беше предвидено да бъде пусната за свободно слушане на този етап, но аз го приемам по-скоро като комплимент и възможност да ме чуят повече хора, отколкото като „ограбване“. В крайна сметка, ако някой харесва музиката ми и иска да ме подкрепи – ще си купи диска от мен, въпреки че е чувал парчетата вътре.

– Защо лошото време винаги „изненадва” управляващите – без значение дали са от БСП или от ГЕРБ?

– Интересно явление, може би „няма пари“ за синоптици и снегорини. Или може би нарочно се правят на изненадани за да изглежда по-голямо геройството, когато изчистят малко сняг от улиците. А може би просто така си вършат работата във всеки аспект.

– Ако излезеш със Симеон Дянков да пиете по две бири, за какво ще си говорите? И в кой бар, всъщност, бихте седнали да пиете бира?

– Предполагам, че ще е някъде, където той ще може да си вземе дозата необезпокояван – „Червило“ или „Ялта“, например. Първото, което ще го попитам – на какви точно наркотици е – като го гледам отстрани, ми изглежда, че са някакви доста качествени. Второто – бюджета за 2012г малка „Маргарита“ ли ще е или голяма и дали ще остане някой лев и за чеснов сос?

– Навремето се казваше, че хип-хопа има 4 елемента – рап, графити, брейк денс и DJ. Сега още ли важи това? Има ли нови елементи на хип-хопа?

– Елементите може би станаха повече, но никога не са ме вълнували всичките. Всеки прави това, което го влече. Ние драскахме графити навремето, бяхме зарибени, но DJ или брейкър никога не съм искал да бъда, само защото е елемент от хип-хоп движението. Бийтбокса доби огромна популярност последните няколко години, със сигурност е неизменна част от културата, но на мен лично не ми харесва като форма на изкуство. Музиката си остава на първо място за мен.

– Ако ми се прииска и аз да бъда рапър, какви напътствия би ми дал? Какви първи стъпки би ми препоръчал?

– Ами първото най-важно е да си слушал много рап. Няма как да си добър в музика, която не си слушал или не обичаш. Освен това трябва да пишеш много – никой не е блеснал с първия си текст или с десетия. Умението и при писането, и при изпълнението се изгражда с практиката. Разбира се, трябват и малко акъл и усет към нещата. Не може 2012г някои хора (било то и с 20-годишна практика) да рапират и римуват като първолаци. Едно елементарно вслушване и човек ще забележи, че дори и комерсиални артисти като Lloyd Banks използват по-сложни римови конструкции, а не римуват само на „а“ и на „е“.

– В момента кой прави най-здравия рап в България?

– ILLMATE, So Called Crew, DRS, Нокаут… последните се завърнаха с гръм и трясък на родната сцена неотдавна. Ъпсурт ги отписах последната година, но все още имам надежди да изкарат нещо качествено.

– Музиката или рисуването – кое е по-красивото изкуство?

– Коренно различни са и не мога да ги сравня, но аз лично винаги съм предпочитал музиката – доставя ми много голяма наслада.

– Кой е най-добрият град за живеене… в България?

– Сигурно ще прозвучи цинично, но у нас отдавна няма добър град за живеене, има два-три просто „годни“ за оцеляване.

Можете да видите SCC в клуб „Строежа“ в Студентски град. Момчетата ще забиват на 23 февруари. Ще бъдат в пълен състав, като ще ги подкрепят DJ-ите от Fruit Sessions. Входът ще е 5 лв.
Повече информация – във Фейсбук. 

И в края – още малко полезни ресурси:

Механика на думи във Facebook

So Called Crew във Facebook

 
3 коментара

Posted by на февруари 17, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Какво разбират българските „творци“ от ACTA?

Конкретен повод да напиша тази публикация е публикуваното във в. „24 часа“ мнение на композитора Стефан Димитров относно приемането на ACTA и проблемите на авторското право. Този материал можете да прочетете на страницата на 24 часа

Искаш ли да натриеш носа на такива като Стефан Димитров? Ела на протеста срещу ACTA!

Ще си позволя да изкажа тезите си по-схематично, тъй като с приятели коментирах въпросите, повдигнати от композитора, и тук искам да дам отговор само на тези, които, според мен, г-н Димитров тълкува доста неадекватно.

г-н Димитров: Все едно колко диска щях да продам – 2 или 2001, за мен качването му в мрежата е пиратство. Пиратство е и тегленето му безплатно, защото, без да се дават пари, се ползва авторски интелектуален продукт.

В случая, г-н Димитров влиза в тежко противоречие с разпоредбите на Закона за авторското и сродните му права. В този закон недвусмислено е записано: „Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение, е допустимо: 1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали…; 2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.“

Още в следващия член (чл. 26) от този закон се уточнява кой дължи споменатото „справедливо компенсационно възнаграждение“: „Възнаграждението… се дължи от лицата, които: 1. произвеждат празни информационни носители; 2. внасят от трети държави празни информационни носители. (4) Възнаграждението… се дължи… за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица… (8)… Преди разпределението [между носителите на права] 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд „Култура“.“

Според закона, г-н Димитров, тегленето на вашите записи от интернет може да е „пиратство“ (доколкото вие можете сам да влагате смисъл в тази дума), но в никакъв случай не е нарушение на действащото българско законодателство. Респективно – не е престъпление.

г-н Димитров: В мрежата вече има немалко места, където са качени продукти с уредени авторски права и където можеш да влезеш свободно, да си платиш и да си свалиш каквото ти харесва.

Тук имам въпрос. В статията си, Стефан Димитров твърди, че „У нас един диск и една книга струват 5-6 лв.“. За това ще стане дума малко по-късно. За момента нека се доверим на тези думи. Неговият диск „Baby Blue“ съдържа 40 песни. Значи ако този диск струва 6 лв., цената на една песен трябва да е 15 ст. Питам – г-н Димитров, има ли сайт в интернет, от който мога да платя 45 ст. за 3 ваши песни, които  харесвам, и да си ги изтегля? Ще отговоря вместо вас – няма такъв сайт. Всъщност, в сайтовете, в които открих вашите дискове няма възможност дори да чуя „мостра“ от песните, какво оставя да платя и да го изтегля. Най-модерният метод за ползване на интернет, който явно познавате, е да поръчам в сайта и да получа диска по пощата с наложен платеж.

И сега стигаме до любимото ми изказване на г-н Димитров:

г-н Димитров: Ако ти уважаваш твореца, иди и си купи неговия продукт. У нас един диск и една книга струват 5-6 лв. – колкото 1 кутия цигари. А не 150 евро.

Ако беше така, да си кажеш: „Хората са бедни, както и да е“. Но ако толкова харесваш един творец, лиши се от кутия цигари и ще притежаваш това, което той е създал.

Г-н Димитров, открих ваши дискове на два сайта. Тъй като сте ми неприятен, няма да им правя реклама като ги назовавам. Всеки може да ги открие като напише вашето име в комбинация с думата диск или DVD в Гугъл.

Какво казват фактите?

Единият ви диск струва 18 лв. Той съдържа 40 популярни български песни.

Вторият ви диск струва 15,90 ДОЛАРА. Той включва 14 песни.

Е, какво? Лъжец ли сте или глупак? Или празнодумец? Аз мисля, че е третото. Говорите измислици за да си стъкмите статията. Толкова ли смятате, че е интелекта на вашите потенциални почитатели – да не знаят колко струват продуктите ви на пазара?

В края на тази публикация ще пусна няколко мои разсъждения, които написах в скайп. Няма да си правя дори труда да ги оформям кой знае колко. Просто искам да присъстват и тук – като допълнителни щрихи към казаното от г-н Димитров.

* Г-н Димитров не разбира, че който има желание – и сега си защитава продукта. Да вземем за пример филма Шменти-капели. Аз го гледах на кино. Дадох пари за билет. Сега искам да го сваля безплатно от интернет и да го гледам отново. Е да, но него го няма в интернет, защото се полагат усилия да не попадне там. По тази причина ще чакам да излезе на DVD. Ако цената на DVDто е 5-6 лв. ще го купя. Ако е 15,90 долара – няма да го видя повече през живота си и ще карам на спомени от прожекцията. Проблем? За мен не.

* Тук има и друго – значи аз ще плащам 25 – 30 лв. интернет на месец за да тегля неща, които НЕ СА ЗАЩИТЕНИ – тоест не са обект на авторско право. Техните създатели не искат да получават (и не получават пари от това, че аз ползвам продукта им). И същевременно си плащам за да имам възможност ДА ПЛАТЯ за продуктите, които са обект на авторско право. Тогава доставчиците на интернет – какво? Отчисляват ли някакви пари или цялата печалба е за тях. Защо аз давам истински мои пари, които не отиват при хората, предоставящи ми безплатно услугите си? А и не получавам достъп до нещо „платено“ – филм, музика, книга. Тогава да направят интернета 5 лева на месец. 10 лв. на месец да ми е супер бързия интернет. Да видим кой ще го плаща, след като не се тегли нищо безплатно. Тогава разликата от 10-15 лева ще ми е за ПЛАЩАНЕ на обекти на авторското право. Пак ще плащам 25-30 лева  месечно, като цяло.

* Г-н Димитров няма връзка с реалния свят. Ако продуктите струваха 5-6 лв. щяха да се купуват. Не масово, както си представя, но продажбите щяха да се качат. Книжарница Сиела има някаква политика да намалява книги, които явно не са много търсени – по 5 лв. Независимо от коричната им цена. Става дума обаче за нови книги. От настоящата година, от миналата най-много. Вчера си купих една интересна за мен историческа книга за 5 лв. Цена корична – 15 лв. А приятелката ми си купи роман за 5 лв. Корична цена – 14 лв. Тоест, има хора, които биха купили хубав за тях продукт за 5 лв. Но същите книги за 15 лв – абсурд. Но истината е, че цената на продуктите не е 5-6 лв., както казва той, а 15 – 20 лв. Включително ДВДта и дискове с музика.

* Стефан Димитров казва: „В „Ютюб“ по няколко хиляди души влизат да гледат безплатно един концерт. Но ако го нямаше там, половината от тях или поне 1/10 щяха да си го купят на диск.“.

Тук отново личи, че той е неадекватен на реалностите. Не разбира, че от 1000 човека – 1 ще купи, а не 100. Не разбира, че хората го слушат ЗАЩОТО Е БЕЗПЛАТНО, а не защото искат да го имат и притежават. Същите разсъждения, като при книгите, за които вече споменах. Аз знам, че книгата е хубава и интересна, но за 15 лв. ще си изживея живота без да я прочета.

Така е и с концерта. Ако Еминем продава диска си за 5 лева – ще си го купя. Както купихме „Relapse“. Но ако Еминем ми продава DVD със запис от концерта в Мелбър за 15-20 лв. – няма да си го купя. И никога няма да му чуя изпълнението там. Ето това е – просто творците трябва да са гъвкави и адекватни на времето. Да са активни. Да излязат от калъпа – композирам – пея – взимам пари от билети. Да преценят кое им е от полза като реклама. Не си ли дава сметка, че като го има в YouTube го чуват хиляди хора, които иначе не биха разбрали за съществуването му? Че така ще спечели хора, които ще посетят концертите му. Искат мързеливо. Но не разбират, че времената са други Не е времето на Лили Иванова и Емил Димитров, когато нямаш дори технология за презапис вкъщи.

За мен въпросът се изчерпва с две идеи:
1. Цената на продуктите трябва да бъде занижена. Защото много хора не биха купили продукта, а биха се лишили от него ако го няма безплатен.
2. Очакванията на изпълнителите, че голяма част от хората, които ги слушат безплатно в ютюб ще дадат поне 1 ст. за тях са дълбоко погрешни. Изпълнителите просто не разбират света, в който се опитват да печелят. Не разбират, че интернет е средство да станат известни и да печелят. А не е заплаха за финансите им. Просто са „спрели“ изпълнителите и искат някой със закон да ги защитава и да им пълни джобовете.

Като цяло, това имах да споделя по темата. Разбира се, осъзнавам, че и моите изказвания в едната си част са едностранчиви и не докрай коректни. Но на откровените безсмислици, които г-н Димитров изказва, тези примери и аргументи ми изникнаха в съзнанието. Извинявам се и за правописните грешки, които сигурно се появяват в последната част – едва ли съм успял да редактирам всичко, което копирах от скайп, където пък доста бързо и небрежно писах. 

Искате ли да се запознаете още повече с въпросите за авторското право в България? Искате ли да видите, че всъщност крадците са голяма част от българските „творци“? Прочетете хубавите статии във в. „Сега“.

 

 
има 1 коментар

Posted by на февруари 9, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , ,

15 въпроса към… Левскар

Сектор БХрумна ми да пусна кратки „интервюта“ в блога си с няколко момчета и момичета, които познавам и които се занимават с неща, поне за мен интересни. На всеки съм задал по 15 въпроса. Някои са отговорили сериозно, други не толкова. В първото издание на въпросите ми отговаряше политолог.

Днес 15-те въпроса са зададени на Левскар. Краси е от Монтана. Завършил е история във ВТУ. 

– Защо си Левскар? Ти нали си от Монтана – те също са в А група. Не е ли по-логично да подкрепяш отбора от твоя град?

 – Предполагам, че е по-логично, но когато се замисля никога не съм подкрепял  и обичал друг отбор освен ЛЕВСКИ. Дядо ми беше левскар, баща ми и брат ми също – това ми е повлияло, а и ЛЕВСКИ не е просто футболен  отбор – това е идеал.

Левскар да си братко е дума голяма, левскар да си братко е чест !

– Левски вече няколко години не е печелил шампионската титла. Защо?

– Може да не сме били достатъчно добри и не сме заслужавали титлата.

– Какъв е Батков според теб?

– Кретен, който час по-скоро трябва да се махне от ЛЕВСКИ.

– Защо левскарите толкова мразят ЦСКА?

– Защото са символ на една епоха, която е осакатила безкрайно много България.

– Литекс или Миньор – кой от тези отбори би закрил ако имаш възможност?

– И двата – незабавно и завинаги! 🙂

– Опасно ли е да се ходи на мач? Теб колко пъти са те били на футболен мач?

– Не, не мисля, че е опасно, прекалено много се спекулира с това, че стадионите са опасни места. Имал съм спречквания, но не са ме били.

– Кой е най-щастливият ти момент с Левски? И кой е най-неприятния?

– Щастливите са толкова много, че не искам да ги степенувам, а и съм щастлив просто защото съм левскар. Може би, когато „ония” станаха шампиони на „Герена”, или пък автогола на Иво Иванов.

– А кой е най-добрият чужденец, който е играл в Левски?

– Моите фаворити са Седрик Бардон и Жоазиньо. Според мен Петер Кабат също беше доста класен  и ми се искаше да играе малко повече при нас.

– Мен ме кефеше онзи Рабех. Какъв да е резервния екип на Левски – бял или жълт?

– Бяло или жълто-червено райе и черни гащета.

– Защо феновете на ЦСКА скандират „Гунди е разложен труп”? Тия хора нормални ли са?

– Съмнявам се, че тия дето го скандират това са хора, но какво да се прави природата понякога греши.

– По коя телевизия да дават мачовете от А група?

– Ами по БНТ, за да може възможно най-много хора да го следят, но ако може да си спестят коментара на мачовете би било най-добре. Въпреки, че на моменти са забавни  такива титани като Петела, НЕчорбара Ивайло Ангелов и Никола Ибришимов ми идват в повече.

– Левски все още не е купил очаквания от феновете нов централен нападател. Костов пък говори, че иска да играе по модела на Барса – без типичен таран. Според теб, кой е по-добре да е централен нападател на Левски през пролетта – Йордан Милиев или Иво Иванов?

– Двамата да се преквалифицират на трамвайни мотриси – ще бъдат номер 1!

– Футболните фенове обикновено са лумпени. Ти сигурно също си глупав човек. Чел ли си например Иван Вазов, Христо Смирненски? Кой ти е любимият български писател/поет?

– Ако следваме логиката и представите на масата хора, то ако не глупав трябва да съм поне една идея идиот. Да, чел съм, Вазов, който е сред любимите ми автори, чел съм и Смирненски, а що се отнася за любим писател/поет – доста са, но все пак : Яворов, Талев, Теодор Траянов…Спирам обаче, че започвам да развалям образа и реномето на футболните фенове.

– Последните два въпроса са извън футболната тематика. Монтана остана на последно място в класацията „Най-добър град за живеене”. Защо е така? Завиждаш ли на Видин, например – те са на предпоследно място?

– Ами защото по така зададените критерии, би било трудно да излезе много напред в тази класация, но не смятам, че градът реално заслужава това последно място. Не, не завиждам на Видин, щото положението и на двете места не е завидно и се надявам и в двата града да има все повече положителни промени. Теб май те обхвана локален патриотизъм задето Видин е с 0.5 точка пред Монтана? 🙂

– Половин точка си е половин точка. Нещо като футболен мач да завърши 0:0, но твоите да са ударили и една греда. Последен въпрос – като започне войната срещу Иран, ние да изпращаме ли наши войници там? 

– Надявам се, че не, а се надявам и те да не изпращат тук.

 
2 коментара

Posted by на февруари 8, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,

Бахрейн е най-грозната държава на света

Днес разбрах нещо. Разбрах коя е държавата, притежаваща най-невзрачната природа на света.

Моите поздравления! Наградата отива в… БАХРЕЙН!

Аплаузи!

Явно в Бахрейн архитектурата компенсира природните дадености

За какво става въпрос?

Преди няколко дни ми дойде идеята да разгледам снимки от различни държави, от които до момента не бях виждал нищо, като бях убеден, че природата може да бъде красива навсякъде – дори в най-бедстващите страни от така наречения „Трети свят“. Представях си, че ще направя един колаж от  избрани снимки, без да се уточнява коя снимка от коя държава е.

Започнах по азбучен ред да разглеждам снимки от различните държави и изведнъж се оказа, че иначе простата идея никак не е лесна за изпълнение. На английски има точно 11 независими държави, започващи с буквата „A“. За да си избера подходящи снимки за тези 11 държави прекарах половин час в търсене из Гугъл и различни фотографски сайтове. Оказа се, че предварителната ми увереност в световните природни красоти започна да се разклаща.

Бахрейн сложи край на съмненията ми.

Все пак бях решен да напредна в начинанието. Оказа се, обаче, че фаталният удар по намеренията ми дойде твърде рано, на практика, в самото начало на естетическите ми дирения.

Хора, независимата държава Бахрейн явно е най-грозното място на света. В цялата мрежа, от всички снимки, които открих за повече от половин час, няма нито една, която да заслужава да се постави редом до останалите. Направо не вярвах. За Бога, в днешното време на цифровата фотография можеш да намериш красива снимка дори на свинска тения. Почти съм убеден. Но аз не попаднах на дори един хубав изглед от Бахрейн.

Да, сега си давам сметка, че сигурно има и други такива държави. Най-малкото места като Ватикана, където трудно ще намериш природа в естествената й форма. Но Бахрейн имаше предимството да е първата такава държава в списъка. След нея спрях с търсенето, тъй като идеята ми се обезсмисли.

Ако изпитвате съмнения – можете да опитате сами. Потърсете красива снимка от природата на Бахрейн. Ако я откриете – моля ви, изпратете ми я. Обещавам ,че това ще ме вдъхнови да продължа с начинанието си 🙂

А иначе, за да не отиде зян този един час, пускам тук колаж от снимките на държавите с буква А. Плюс Бахамите 😉

Снимки от красиви места

 
има 1 коментар

Posted by на февруари 6, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , ,

„Истинският“ Роналдо

Снощи Реал Мадрид победиха Хетафе като гости с 1:0 и запазиха преднината си от 7 точки пред Барселона. Тази година, най-вероятно, момчетата на Моуриньо ще станат шампиони на Испания. Същевременно Барса и Реал продължават да газят всички останали [грандове] из Европа, а повечето отбори вече сякаш излизат срещу тях без да вярват, че имат шанс да се противопоставят.

Определенията „феноменални“, „гении“, „магьосници“, на практика, са станали клишета за всички играчи на двата испански гранда, че дори за треньорите им и част от резервите.

Аз си мисля, че има една разлика между отборите на Барса и Реал днес и предишните им звездни поколения. Струва ми се, че ако предишните им състави не заслужават по-голямо уважение (защото днешните звезди напълно заслужават уважението си, трудейки се на пълни обороти), то заслужават по-голямо възхищение.

Защо?

Защото докато днешните играчи на Барса и Реал излизат срещу противници, които са „свалили гарда“ още при научаването на жребия, то Барселона на Стоичков и Ромарио излизаше срещу крайно мотивирани и най-важното – боеспособни съперници. И точно срещу тях успяха да се наложат.

Същото важи и за онзи отбор на Реал, който напълно заслужаваше прозвището „Галактико“. За него не е нужно да изброяваме суперлативи дори. Достатъчно е да видим тази снимка:

Бекъм, Фиго, Зидан и Роналдо

За мен поне, идеята, че срещу теб ще излязат едновременно тези четиримата (да не изброяваме останалите, само ще споменем Раул) би трябвало да налее сериозно олово в краката ти. И, въпреки това, факт е, че по онова време ставаха много по-здрави сблъсъци, отколкото виждаме днес. В последните години истинска битка виждаме само в дербитата между Барса и Реал (и то невинаги – там обаче разсъжденията са в друга насока). Като изключим провалите на Реал срещу Лион, то спънките на каталунците и на Реал имаха по-често случаен характер и изглеждаха предизвикани от проблеми в самите отбори, а не от превъзходство на противника.

И все пак – същността на статията ми. Сещайки се за предишното звездно поколение на Реал, си помислих, че вече често наричат Роналдо Луис Назарио де Лима „Роналдо Дебелия“ и дори определението „Феномена“ звучи леко иронично или поне не съдържа същия заряд. Може би това си има обяснение. Много деца, например, нямат спомен за активната му кариера, а при по-възрастните спомените избледняха от последните години в Бразилия, където по-често чувахме за проблемите му с килограмите и почти не виждахме някакви брилянтни изпълнения.

И все пак – в активната си кариера, която беше непрекъснато съпътствана с контузии, Роналдо успя да направи невероятни неща и за хората, които са го гледали тогава, той със сигурност притежава нещо повече от португалския си адаш, че дори и от Меси. Аз съм фен на Реал. Харесва ми стила на игра на португалеца Роналдо, но за мен бразилският си остава „Истинският“ Роналдо.

Припомнете си защо!

 
има 1 коментар

Posted by на февруари 5, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , ,