RSS

Monthly Archives: юли 2014

Първите „легионери“ на българския национален отбор

Първият национален отбор на България, в който е трябвало да бъде включчен и Фридрих Клюд

Първият национален отбор на България, в който е трябвало да бъде включен и Фридрих Клюд

Ако приемем, че първият мач, който българският национален отбор по футбол изиграва на 21 май 1924 г. във Виена срещу Австрия, е началото на неговото съществуване, то имаме 90 годишна традиция на международната сцена. Статистиката казва, че най-големите ни успехи са четвъртото място на Световното първенство в САЩ (което повечето от нас помнят), бронзовите медали от Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и среброто от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. (които повечето от дядовците ни помнят).

Извън статистиката, броя изиграни мачове и отбелязани голове, обаче, открих една интересна и напълно непозната история от „зората“ на българския футбол. По-точно е да се каже, че това са три истории – историите на първите трима „чужденци“ обличали националната фланелка на България.

За тези 90 години, в националния ни отбор са играли 12 натурализирани футболисти от шест различни държави. Всички добре си спомняме последните деветима – от единствения мач на Драголюб Симонович през 1998 г. до Маркиньос и Чворович, които все още са възможни опции за националния селекционер. Именно сред тези последни имена е и любимецът на феновете Предраг Пажин, абсолютният рекордьор по участия сред натурализираните ни играчи, с 32 мача за „лъвовете“ в периода 2000 – 2004 г.

Историите, които ме впечатлиха, обаче, са тези на първите трима чужденци, пристигнали в България и излизали на терена с цветовете на националния ни отбор. И за тримата няма много информация, и тримата са живели в динамични и романтични времена. Техните истории, особено ако не сме запознати с политическата обстановка в онези години и с характера на футболната игра в първата половина на XX век, може да ни прозвучат твърде нереалистично. На мен ми се сториха изключително увлекателни, а това, че информацията, която е лесно достъпна е повече от оскъдна, прави разказите за тях още по мистични, като оставя на въображението не само подробностите от живота на тези трима спортисти, но дори и техния външен вид.

За да са завършени краските в тези истории, в тях не липсват доза трагизъм и порция вдъхновяващ успех. Сигурен съм, че и на вас ще ви е интересно да разберете, че с екипа на националния ни отбор са играли и тези трима мъже:

Фридрих Клюд

Фридрих Клюд е първият „чужденец“, който играе за България. По произход е немец, но е роден в гр. Киев, който по онова време се е намирал в границите на Руската империя. Когато през 1919 г. властта в Русия преминава в ръцете на „червените“, Клюд бяга от комунистите и отива в Цариград, подобно на много негови сънародници. Там той започва да играе футбол в отбора на „Галиполи“ – отбор, съставен изцяло от руски футболисти, напуснали родината си след революцията. През есента на 1921 г. „Галиполи“ пристигат в България за среща с отбора на Левски (София). Руснаците побеждават с 1:0, като нанасят първата загуба в историята на Левски на международната сцена. След срещата Фридрих Клюд решава да остане в България и запова да играе за отбора на ФК 13 – основоположниците на българския футбол. Когато през 1924 г. е изготвен списъка на първия български национален отбор, немецът Клюд е включен в състава. За съжаление, започват спорове дали ядрото на отбора трябва да е от софийските клубове или от варненските, като варненските клубове не са доволни, че гръбнака на националния отбор е от футболистите на Левски (София). В резултат на тези разправии, Фридрих Клюд отпада от състава.

Все пак немецът дочаква своя час. На 17 юли 1927 г. България играе срещу Турция, като в тази среща Фридрих Клюд излиза титуляр в своя дебют с националната ни фланелка. Срещата се играе на тогавашното игрище на Славия (днес там е болницата на МВР). Двубоят завършва 3:3, но за съжаление, тази първа среща за националния отбор на Клюд се оказва и негова последна. В 25-та минута той е контузен и се налага да бъде сменен.

Клюд остава в България и след това, като я напуска чак след края на Втората световна война. Тогава, по зло стечение на обстоятелствата, комунистиеският режим се установява и в страната, в която е потърсил убежище от него. Фридрих Клюд се установява в Хамбург, където живее до смъртта си.

Карел Буркерт

burkertБуркерт е чех от гр. Бърно, където е обущар и играе като вратар във футболния отбор на своята фабрика. През 1933 г. той пристига в София, като обущар, но впечатлява с футболните си умения и е привлечен в столичния Левски. Буркерт пази под рамката на вратата на „сините“ в седем официални мача и в 20-тина приятелски срещи.

На 1 април 1934 г. България гостува в Белград за приятелска среща с Югославия. За тази контрола Карел Буркерт получава повиквателна и именно той има решаваща роля за победата на нашите с 3:2. Сръбският в.“Време“ пише в статията си за мача: „Българите имат много добър вратар“. В същия месец България трябва да изиграе две важни срещи срещу Австрия и Унгария в квалификациите за Световното първенство в Италия. Всички в екипа на националите са единодушни, че именно чехът Буркерт е най-достоен да пази българската врата. Проблемът, обаче, е че той не е български гражданин и няма право да играе в официални срещи. От ръководството се захващат с разрешаването на административните проблеми, а самият Буркерт е вдъхновен от предложението да играе за националния отбор. Обещани са му документите, които да му позволят да вземе участие в предстоящите срещи, но в нощта преди заминаването за Виена, от МВР му съобщават, че документите не са готови. Скандалът в спортната ни общественост е голям. За капак, нашите губят срамно и двата мача, което допълнително ескалира напреженито сред феновете, вярващи, че Буркерт не би допуснал толкова попадения. От федерацията излизат със специални обръщения в медиите, в които обясняват, че времето не е било достатъчно за издаване на документите, но Карел се чувства разочарован и излъган, и се завръща в родината си. Там е посрещнат с огромен ентусиазъм, тъй като славата му от България го е изпреварила. Вратарят се справя страхотно в Чехия и съвсем скоро получава повиквателна за чешкия национален отбор. За Чехия Буркерт записва 5 мача, като най-впечатляващото в случая е, че той участва на световно първенство през 1938 г. Във Франция Карел Буркерт е втори вратар на Чехия и дори пази в мача срещу Бразилия.

Разказвайки за престоя си в България пред пражките медии, вратарят казва: „Амбицията и условията, при които работих в “Левски”, ме издигнаха на това равнище“. Буркерт умира на 26 март 1991 г.

Амадео Клева

klevaОт тримата герои на разказите ни, италианецът Клева има най-дълга кариера в България. Защитникът играе за Левски (София) от 1942 г. до 1953 г., като записва за сините общо 161 мача.

Клева има българско гражданство и записва две срещи за националния отбор на България в периода 1948-50 г. След международните му участия с националите, Амадео е забелязан от италианския гранд Милан. До трансфер с клуба от родината му, обаче, не се стига по тъжна, но прозаична за онези години причина. Освен като футболист, Клева работи и в кооперация за производство на бутала. Комунистическата власт го набеждава в шпионаж и, без много да му мисли, го изпраща в затвора. Футболистът лежи 1530 дни зад решетките и излиза от там със силно разклатено здраве. Клева се завръща в Италия, където доживява до 1996 г., но прекарва годините си в самота в старчески дом, измъчван от травмите, нанесени му в затвора.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на юли 14, 2014 in Разни

 

Етикети: , , , ,