RSS

Архив по месеци: март 2020

Ползите от Коронавируса

В разгара на епидемията се замислям какви ще са последствията, когато тя отмине. За негативните се говори доста и няма съмнение, че най-серизоните ще са загубените животи, евентуалните здравословни последици за излекувалите се, психическите травми, икономическите щети… Струва ми се, обаче, че доста малко се говори за ползите (и то само за две от тях – дистанционното обучение и работа). А, струва ми се – има поне няколко други. Понеже се чудех къде да пусна разсъжденията си по темата, за да мога да ги изкоментирам с близките и приятелите си – реших да ги публикувам направо тук в блога. Така ще мога и да дописвам ако някой друг добави още евентуални ползи.

COVID-19

 

Ликвидиране на маскираната като „културно разнообразие“ мизерия

Във времето, в което обществото се възхищава на начина, по който китайската държава [изглежда] се справи с епидемията – нека не забравяме, че именно Китай е причината COVID-19 да съществува. Или по-точно – китайската мизерия. Ако в света има достатаъчно здрав разум, всички световни клоаки, подобни на животинския пазар в Ухан, ще бъдат ликвидирани завинаги. Нека не се лъжем – подобни места има не само в Китай, но в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. Разбира се, няма как да попречим на някой дивак, живеещ в забравена от Бога пустош да улови прилеп, плъх, диво прасе или жираф и да го изяде суров. Но е безумно на държавно ниво да се позволява и дори толерира съществуването на подобни пазари, които загубилите връзка със здравия разум западни туристи възприемат като едва ли не културно богатство.

Завръщането на критичните производства „у дома“

В Туитър вече попаднах на мнения на американски либерали и глобалисти, които публично заявяват, че не са били прави да подкрепят изнасянето на всяко възможно производство „навън“, преследвайки икономическите ползи. Обществото, вероятно, ще узрее за идеята, че е по-добре да плащаш по-висока цена за даден продукт, който в ежедневието не смяташ за критичен, но в екстремна ситуация липсата му се оказва кризисна.

„Разкриването“ на политическото левичарство

Със сигурност, настоящата криза нанася огромен удар по утопичните фантазии на съвременните левичари. Аз съм убеден в ползите от глобализма, но не на лъжливата и анархистка негова карикатура, която пропагандират левите политици и техните медии. Идеята, че националната държава и националния суверенитет са загубили значението си и са се превърнали в анахронизми се срина за по-малко от месец. Сътрудничеството между народите във всяко отношение е единственият възможен и градивен подход (борбата с вируса го потвърждава), но единствено силната държава и националната солидарност могат да гарантират стабилност във времето на криза.

Натрупването на опит за реагиране при кризи

Повече от очевидно е, че светът не беше подготвен за криза от подобен мащаб. А няма как да приемем, че тя е най-голямата възможна. Едва ли е възможно да се изгради 100% ефективен и универсален подход за справяне с кризи. Но практиките, които ще се докажат като ефективни сега, със сигурност, ще послужат при бъдещи подобни. Поне се надявам да е така, а не след още няколко спокойни десетилетия светът отново да потъне в блажената си летаргия.

Стимулирането на електронната търговия

По една или друга причина, изключително много бизнеси не обръщаха голямо внимание на електронната търговия. Ако се замислите за магазините от всякакви категории, които посещавате най-често, вероятно ще установите, че много от тях изобщо нямат възможност за поръчка по интернет. А платформите на тези, които имат, вероятно са доста далеч от качеството на тези, които бихме приели за добър пример в он-лайн търговията. В 2020 г. няма причина да продаваш каквото и да е във физически магазин и да не предоставяш възможност на клиентите си да си го купят по интернет. Дори да си пекарната „Старата фурна“. Вероятно, настоящата ситуация ще стимулира доста от търговците да преосмислят съображенията си спрямо електронната търговия.

Натрупване на опит в дистанционното обучение

Със сигурност дистанционното обучение не може да замени „присъственото“ такова в училищата. И щом нуждата от него отпадне учениците ще се върнат в класните стаи. Това, в което виждам добра възможност, е училищата и самите преподаватели да узреят за идеята, че технологиите могат да добавят голяма стойност към учебния процес.  Няма причина ако си болен да изпуснеш 3-4 дни занимания, а след това да преписваш записките от някой съученик и да водиш дълги телефонни разговори, уточнявайки задачите за домашно. При положение, че ако има отсъстващи ученици, които все пак биха могли да участват в учебния час дистанцонно, преподавателят просто трябва да си пусне камерата. В още по-добрия случай, материалът от всеки час би могъл да се записва и да е достъпен за всички ученици, дори да са присъствали в класната стая.

Работата от вкъщи

Това е тема, за която често се споменава. Напълно съм съгласен, че настоящата ситуация може да промени мнението на работодатели, които са били скептични към такава възможност, като им покаже, че позитивите не са само за служителите, но и за самите тях (често в по-голяма степен, отколкото за служителите). Има, обаче, нещо, което ме притеснява в темата. Като цяло, в момента има обществен консенсус относно работата от вкъщи – всички са единодушни, че това е много хубаво и, че карантината ще доведе до либерализиране на фирмените политики. Четейки коментарите в Туитър и Фейсбук изпитвам леко притеснение, че за много бизнеси може да се случи обратното. Ключовият момент с работата от вкъщи е, че все пак трябва да работиш. И си мисля, че ситуацията в момента може да затвърди у мнозина работодатели убеждението, че „хоум офиса“ е де факто платен отпуск.

 
Вашият коментар

Публикувано от на март 18, 2020 в Разни

 

Етикети: , , , ,