RSS

Category Archives: Игри

Ако Шон Уайт беше българин

Шон Уайт

Шон Уайт

В момента в Сочи текат финалите по сноуборд в категорията „Слоупстайл“. Там би трябвало да е и двукратния олимпийски шампион Шон Уайт.

Преди три дни, обаче, той обяви, че се отказва от участие и ще се пусне само в състезанието на „Халфпайп“. Причината, която американецът изтъкна, е че трасето е много опасно и възможноста за контузия е гояма. Резултатът от това решение на Уайт е, че САЩ загубиха четвъртата си квота в тази дисциплина. Тоест, ако това решение беше взето преди началото на игрите, мястото на Уайт щеше да се заеме от друг състезател. Сега в слоупстайла участваха само трима американци, а за финала се класира само един – Сейдж Коценбург. Всъщност, именно Коценбург спечели златото – с 93,50 точки.

Щом чух за отказването на Шон Уайт си помислих какво щеше да се случи ако беше българин. Представих си фейсбук истерията, клетвите по негов адрес, обвиненията, че е ограбил българския спорт, че трябва да върне парите, с които е пратен в Русия и прочие. Почти съм убеден, че така щеше да стане. И, почти съм убеден, че и на мен би ми се струвала тъпа постъпката му.

Същевременно, седмица преди старта на игрите, във вестник „7 дни спорт“ излезе статия, в която се критикуваше състезателя ни по спускане със шейна – че нямало смисъл да се дават пари за участието му в Сочи. Как този спорт не трябва да се финансира, а парите за него трябва да се дават за училищата.

И така – нямам някаква кой знае каква позиция по тези теми. Просто ми се завъртя в главата мисълта за отношението ни към спорта. Ако Александра Жекова не беше постигнала известни успехи в сноуборда, нямаше ли и към този спорт да се подхожда като към нещо безсмислено за финансиране и внимание. Подобни думи можем да кажем и за тениса. И за биатлона.

На мен ми се струва, че все пак се подхожда малко погрешно. Вместо да се пише статия как  да се дават пари за спускане със шейна е безсмислено, нямаше ли да е по-добре да се използва същото място във вестника да се напише статия за този наш състезател, да се вземе интервю от него, да се представи в някаква привлекателна светлина? Да – той най-вероятно ще заеме някое от последните места. Но все пак той е спечелил квота за страната ни, заслужил е правото си да облече олимпийския ни екип. Ако това вдъхнови дори едно дете да помоли баща си да му купи пластмасова шейна от магазините „Декатлон“ и да се качи с нея на Витоша – парите дадени за нашия състезател няма да са дадени за пусто. Но няма как да вдъхновиш детето, като му обясняваш, че участието на игрите е лошо нещо, едва ли не кражба.

Станислав Беньов

Станислав Беньов

Спорта не е място за мрънкачи. Жалко е, че в спортната ни общественост мрънкачеството се е превърнало в основна дисциплина. Мрънка се, че не участваме някъде, мрънка се ако участваме.

Популярна е фразата – „Ако се гордееш с великите победи, не се крий при загубите!“. Можем да кажем – „Ако се гордееш с Цвети и Гришо – не изключвай телевизора, когато на пистата излиза Станислав Беньов със своята шейна!“.

Защото ако Шон Уайт беше българин, щеше да е тъпо в момента да го ругаем ,че се е отказал от квотата си. Дори и без него, САЩ спечелиха златото в дисциплината. Но за да се случи това – някой е  запалил малкия Коценбург по летенето с дъска по снега, а не му е обяснявал, че този спорт е безсмислен и недостоен за вниманието и финансирането на държавата.

 
Вашият коментар

Posted by на февруари 8, 2014 in Игри

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Изображение

Интересен User Experience с рекламите на Гугъл

GTA Five, Lenovo и един килограм лимони за 1,99 лв. 🙂

Nerd Reactor

 
Вашият коментар

Posted by на септември 16, 2013 in Игри

 

Етикети: , , , , , ,

18 въпроса към… Геймър

Днес си говорим с човекът, който създава видеоигрите, които вие играете. Кирил работи в Ubisoft – студиото, създало някои от най-великите игри в историята на електронните забавления. Достатъчно е да споменем само заглавията Принца на Персия и Assassin’s Creed, за да ви светне, че тук става въпрос за събеседник, който разбира от видеоигри. Забравете за DotA – говорим си за истински екшън, който може да се изпита единствено ако в ръцете ти вибрира джойстик, а от плазмата срещу теб изскачат зомбита, Бензема забива топката във вратата на Барселона или женствен японец поваля колос с размерите на Световния търговски център… 

Преди да започнем с разговора, обаче, припомням ви кои вече отговаряха на моите въпроси:

Политолог                                                  Левскар                                                      Рапър


Не - това не е Киро. Това е Солид Снейк. И ако знаете от коя игра е... you`re awsesome!

– Не си ли голям за да играеш видео игри? Те не са ли за децата?

– Ако е така – явно аз съм едно голямо дете, хаха. Не бих казал, че са за деца, игрите са като филмите. Много от игрите имат ограничение 13+ или дори 18+, така че тази теория не е много убедителна. Всеки може да играе игри, стига да има желание. А при мен е начин на живот.

– Коя е най-добрата конзола?

– Playstation. Сега и завинаги! Nintendo също заслужават адмирации, защото всяко ново тяхно начинание е опит за иновация, макар и невинаги успешен.

– Коя е най-интересната игра за всички времена?

– Има четири, абсолютно задължителни игри (някои от тях са цели поредици), до които всеки трябва да се докосне: Metal Gear Solid, Shadow of the Colossus, Legend of Zelda и Super Mario Galaxy. Такива игри не се правят всеки ден.

– Кое е по-важно да имаш в една видео игра – меч или лък?

– Меч, защото без стрели лъкът е безполезен. А и не става за близък бой.

– Сега децата повече стоят пред телевизорите – ритат футбол с джойстик. Не е ли по-хубаво да ритат навън – с истинска топка?

– И двете са еднакво полезни и хубави, както и могат да бъдат еднакво опасни и вредни. Футболът е спорта с най-голям шанс да се контузиш много сериозно, дори ако риташ само в квартала. От друга стана не бива да се прекалява и с игрите.

– Каква игра ти се иска да има, а все още не е направена?

– Има предостатъчно игри във всякакви жанрове и не се сещам нещо по-специално, което да ми се иска да играя, а да не е направено. Но силно се надявам Хидео да размисли за един Metal Gear Solid 5. Това е най-голямото ми желание. И The Last Guardian най-после да види бял свят и да е поне толкова добра, колкото Shadow of the Colossus.

– Кое е по-важно за една игра – добрата графика или добрата история?

– Добрата история. Графиката е от минимално значение, но е най-добре играта да се играе по времето на излизане, а не десет години по-късно, защото има игри, които графично остаряват доста лошо и понякога е доста трудно да се потопиш в атмосферата. Игрите от 32-битовата ера (Playstation, Nintendo64, Sega Saturn) са първите с 3D графика и са типичен пример за това.

– С какво са ти били полезни игрите в живота?

– Ами помогнали са за много неща. Да развия въображение най-малкото, да се справям с различни ситуации. Научили са ме на съревнователност, на хъс и търпеливост за постигане на дадена цел. Също така в момента работя като Level Designer в Ubisoft, за което е виновен главно опитът ми с огромен брой видео игри и конзоли.

– Ако се сбият Link и Mario, кой вярваш, че ще спечели?

– И двамата имат богат арсенал и опит в приключенстването, но бих заложил на Link, защото притежава Окарината на времето. Не бива да подценяваме обаче силата на гъбите…

– Какво не трябва да присъства никога в една видео игра?

– Виждал съм игра, в която можеш да убиеш и обезглавиш котка с лопата и да играеш голф с главата й и лопатата. А тялото да използваш като заглушител на пушката си. По всяко време, разбира се, може да си откопчаеш ципа и да полееш въпросните, както и каквото ти душа иска. Трудно ми е да си представя какво не би било на място в една игра, щом това е намерило такова. А сетих се – DLC. Мразя DLC-тата.

– Кое е задължително за една игра, за да бъде тя добра?

– На първо място е геймплеят – трябва да се играе добре и да е забавна, предизвикателна и увлекателна, а не дразнеща и плоска. Историята и персонажите също за мен лично е доста важно да присъстват и да ми допадат. Презентацията не е задължителна, но при някои игри Uncharted без нея не може, а и тя допринася за филмовото усещане от играта. Зависи какво търси човек.

– Какво в истинския живот може да те вдъхнови за сюжет на видео игра?

– Всичко. Но за българина може би най-интересни биха били „Lidl Survivor“ и „Pop-Folk Empire Tycoon“. Бас ловя, че ще се продават като топъл хляб.

– Новите смартфони могат ли да изместят преносимите конзоли? Защо да давам пари за Nintendo DS или PSP ако си имам телефон, на който мога да играя най-различни игри?

– Хората, разсъждаващи по този начин не влизат в целевата аудитория на въпросните преносими конзоли. И може би за съжаление те ще бъдат изместени рано или късно, тъй като тяхната аудитория вече е доста тясна. Повечето хора, които играят игрички на телефона си спадат към т.нар. „casual“ геймъри, а доста малко от тях биха се изръсили 300 евро за новото PSP. Най-голямото предимство на конзолите в момента (освен техническите характеристики) са френчайзите. Скоро, когато телефоните стант още по-мощни е възможно обаче повечето издатели да започнат да пускат игрите си и по телефоните – тогава вече конзолите наистина ще са застрашени. В момента има Metal Gear Solid 4 и готвят Mass Effect за iOS, обаче те са просто някакви елементарни игрички, експлоатиращи името, затова не мисля, че са фактор.

– Кой е най-добрият университет в България?

– Университетът на живота.

– Блондинки или брюнетки?

– Брюнетки.

– Ако животът в България беше видео игра, как щеше да изглежда? Колко нива щеше да има? Какви щяха да са лошите герои? Какви умения щеше да притежава играчът?

– „България“ си я представям като MMORPG със силно застъпени survival-horror елементи, развиващо се в постапокалиптична обстановка (подобна на Fallout 3, например). Нива няма да има – играеш да оцелееш възможно най-дълго. Лошите са депутати, които ти се нахвърлят през цялото време и трябва да избягаш, иначе те разкъсват и изяждат. Побеждавайки ги, можеш да си качваш точки за уменията лъгане, крадене, измекярстване и непукизъм, които ще използваш в спокойните зони за да общуваш и обменяш предмети и опит с другите персонажи в играта.

– С какво предпочиташ да е пълен хладилникът ти – с бира или с луканка?

– Най-добре и двете, иначе е тежък избор. Луканка все пак, алкохолът е… вреден?

–  Нали се сещаш за онези порцеланови джуджета, които хората си слагат в градините? Ти порцеланови фигури на кои трима герои от игри би сложил в твоя двор?

– Snake от Metal Gear Solid поредицата, Wanda и Agro срещуй някой колос от Shadow of The Colossus, Link от Legend of Zelda. На опашката са Commander John Shepard от Mass Effect, Nathan Drake от Uncharted и Leon от Resident Evil.

 
3 Коментари

Posted by на март 5, 2012 in Игри

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Тактически шпионаж в по-малко от 20 МБ

Играта Stealth Bastard е напълно безплатнаВидео игрите със сигурност се променят. И нямам предвид само очевидните подобрения в графиките и следствията от много по-мощния хардуер. В последно време се появиха няколко продукта, които пожънаха огромен успех, а най-интересното в тях беше, че са от независими студия.

Тоест, успоредно с хитовите, лъскави заглавия, продаващи се в милиони тиражи, все повече се увеличава интересът към игрите, които залагат не на брутални ефекти, а на нестандартния геймплей. Достатъчно е да споменем за хитовите Angry Birds (които вече дори от всяка втора реклама виждаме), Minecraft и Bastion. Очевидно е, че ако изпълниш добре една нестандартна идея, можеш да постигнеш по-добър резултат от продукт, в който са вложени милиони, но липсва „щипката оригиналност“.

Щом дори „големият бос“ в Нинтендо – Миямото (създателят на Марио), обяви, че изоставя големите заглавия на компанията и насочва енергията си към по-малки проекти, за които има интересни идеи, то трябва да бъдем подготвени за интересни посоки в развитие на гейм индустрията.

Точно такава игра, оригинална и завладяваща, е Stealth Bastard. 

Харесвате ли тактическия шпионаж? Ако харесвате Сплинтър Сел или 007 – играта ще ви допадне. Ако харесвате Manhunt – играта ще ви допадне (е – ако очаквате да убивате хора с резачки и парчета стъкло – няма да ви хареса). Всъщност, дори ако харесвате Angry Birds ще ви хареса. Stealth Bastard е също толкова пристрастяваща, под маската на уж неангажираща занимавка. Нещо като да ядеш семки с очи. Не можеш да спреш (или поне ти е трудно) – винаги искаш да минеш още едно ниво.

Основната идея е да се криеш в сенките, да се промъкваш незабелязано от камерите и противниците и да задвижваш сложни (или елементарни) механизми. Звучи ви точно като останалите tactical espionage игри, нали? Да – само дето в Stealth Bastard всичко се развива на високи обороти. Няма го досадното чакане по цяла минута гадният да мине по коридора (в случая на Manhunt – чакането е по 3-4 минути). Всъщност, действието е толкова динамично, че понякога започваш да се изнервяш ако трябва да стоиш на едно място повече от няколко секунди. И все пак това си е игра за шпиони, така че няма как съвсем да липсва елемента с криенето и изчакването в сенките. Само дето тук е много по-забавно. И за да имате допълнителен стимул да бързате – играта запазва в реално време резултата ви (а това е всъщност времето, за което сте преминали нивото) и ви показва на кое място сте от всички играчи в света. Аз се въртя някъде около 12 000 място.

Играта има 28 оригинални нива. Всички те са правени ръчно от екипа. А кое е най-якото ли? Ами, че играта, на практика, никога не свършва. Дори да изиграете 28-те нива, можете да си свалите още хиляди от интернет. А можете и сами да си създавате нови нива.

Разбира се, ключовото тук е, че играта е НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНА. Просто си я теглите (по-малко от 20 МБ) и играете.

Свалете Stealth Bastard от тук.

 
има 1 коментар

Posted by на януари 15, 2012 in Игри

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Новогодишен подарък – Мегаигра 4

Екипът на българския сайт за книги-игри постигна невероятни успехи в дигитализирането на старите книги-игри, които излизаха през 90-те години. Много от заглавията вече са сканирани и качени в каталога на сайта knigi-igri.net, а това, което в момента не можете да откриете, най-вероятно ще бъде дигитализирано скоро.

Дните преди нова година имах достатъчно свободно време (и скенер) и успях да сканирам брой 4 на списанието „Мегаигра“. Ако и вие сте били почитатели на жанра, със сигурност си спомняте списанията „Мегаигри“ (на „Плеяда“) и „Мегаигра“ (на издателство „Мега“). В тях се публикуваха книги-игри (на части, в поредни броеве), фентъзи-разкази, различни загадки, дори съвети за това как се пишат книги-игри.

Ако сте от тези читатели на моя блог, които не „наминават“ просто да ми напишат колко съм тъп заради статиите ми за г-жа Фандъкова или г-н Борисов, приемете този брой на „Мегаигра“ като закъснял новогодишен подарък.

В брой 4 можете да прочетете:

  • Прокълнатата книга“ от Колин Уолъмбри
  • „Феникс върху меча“ от Робърт Хауърд – Неиздавана до онзи момент история за Конан Варварина
  • Бягството“ от Майкъл Майндкрайм
  • Голяма статия за комиксите на MARVEL
  • Интересен криминален разказ-загадка от Майкъл Майндкрайм

Изтеглете брой 4 на „Мегаигра“ от тук.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 4, 2012 in Игри, Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Български блог за NINTENDO

В България, по ред причини, конзолите не са толкова популярни, колкото в страните, където пиратството е „силно подтиснато“. Дори само ако погледнем мненията из форумите или в коментарите на Замунда и Арена, ще видим, че голяма част от българските потребители на видео игри са твърдо убедени, че играенето на персонален компютър е по-удовлетворяващо за тях, отколкото играенето на конзола.

Причините за това са различни, като не забравяме, че определени заглавия наистина са с по-високо качество за PC. Но, според мен, двете водещи причини за такава нагласа са:

* Високите цени на конзолите
*  По-сложното „подкарване“ на пиратски игри

Разбира се, говоря за масовите потребители.

По тези причини се усеща и липсата на ресурси за конзолите в нета на български език. С изключение на няколко специализирани форуми, дори събитията, които разтърсват света на видео игрите, в българските електронни (да не говорим за печатни) медии напълно отсъстват.

Преди седмица стартира нов български блог, посветен на Nintendo Wii, в който за момента могат да се намерят ревюта на някои от най-новите заглавия за тази платформа, както и новини не само за нея, но и за останалите продукти на Nintendo.

Адресът на блога е http://wiibulgaria.wordpress.com

Wii Bulgaria

 
Вашият коментар

Posted by на декември 15, 2011 in Игри

 

Етикети: , , , , , , ,

Когато бързаш за автобуса, а играта няма save point…

Във видео игрите има нещо, което много ме дразни и често разваля удоволствието ми от иначе приятни игри.

Това е да ме карат да повтарям едно и също нещо 3-4-5-10-50 пъти. Всички производители на игри трябва да се съобразяват с едно много просто правило: хората обичат повторенията само ако самите те искат да повторят нещо.

Безспорно, едно от най-отегчителните неща е да трябва да изиграваш нивото отново, тъй като има малко места за запазване (save points).

Това е като да ни връщат във времето на аркадите и 8-битовите игри, когато физическите ограничения на системите не позволяваха да се запазва никъде, а най-напредничавото бяха кодовете, които да въведеш при следващото включване на играта. Днес няма никаква причина това да бъде така. Няма. Хората са заети. Имаме работа, ангажименти, телефонни разговори. Човек трябва да може да запази играта си по всяко време. Half Life 2, например, реши този проблем страхотно, като сама запазваше играта на всеки няколко минути без изобщо да се усеща. Нямаше за какво да се притесняваш и не беше нужно да побеждаваш отново противници, които вече веднъж си преминал.

Някои хора казват, че ограниченият брой запазвания прави играта „по-напрегната“. Разбира се – това, че Xbox-ът ти може да се подпали всеки един момент също прави играта по-напрегната… Приемете го, ако не можете да направите играта по-напрегната без да ограничавате възможностите на хардуера, значи просто не трябва да се занимавате с правенето на игри. Да нямаш save point е толкова гадно, колкото е

Да гледаш „кътсцените“ всеки път отново.

Трябва да има закон: Ако си програмирал „кътсцените“ си така, че да не можеш да ги пропуснеш – трябва да си скъсаш лиценза за програмист на игри. Ако си сложил „кътсцена“ точно преди място, където е много вероятно да бъдем убити и не си предвидил възможност да запазим играта след нея – заслужаваш да бъдеш пребит.

Да вземем за пример Mario Galaxy – по-добре да се молите да не умирате в ужасно дългата битка с Bowser в края на играта, защото всеки път ще трябва да слушате отегчителния, безкраен монолог на мутиралата костенурка.

Сериозно – какво може да е по-лошо от това? Ох, чакайте!!!

Quicktime events!

Сещате ли се за какво ви говоря? Това са онези прокълнати моменти, вдъхновени от злата магия на Саурон, в които по средата на „кътсцена“ изскача надпис „НАТИСНИ БУТОН <А> ИЛИ УМРИ!“. И ако не успееш да натиснеш бутона на милисекундата не просто губиш част от живота си. Трябва да изгледаш цялата сцена отново.

И отново…

И отново…

Докато не изключиш играта с викове и пяна по устата.

За така наречените speed kills в Принца на Персия – Rival Swords за Nintendo Wii няма смисъл да говоря. Който е имал съмнителното удоволствие да ги опита знае за какво психическо терзание става въпрос. Ако да натиснеш бутона в стотната, в която проблесне надпис на екрана е невъзможно, то да мръднеш контролера на тази игра е като да се бориш с рака – някакви хора в youtube ти казват, че са го правили, но ти знаеш, че ще умреш преди да победиш финалния бос…

Проклети да сте, крадци на здравето ми!

Да – статията е преведена от cracked.com. Можете да прочетете пълния текст, както и останалите недъзи на съвременните видео игри на английски там.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 7, 2011 in Игри

 

Етикети: , , , , ,