RSS

Tag Archives: България

Първите „легионери“ на българския национален отбор

Първият национален отбор на България, в който е трябвало да бъде включчен и Фридрих Клюд

Първият национален отбор на България, в който е трябвало да бъде включен и Фридрих Клюд

Ако приемем, че първият мач, който българският национален отбор по футбол изиграва на 21 май 1924 г. във Виена срещу Австрия, е началото на неговото съществуване, то имаме 90 годишна традиция на международната сцена. Статистиката казва, че най-големите ни успехи са четвъртото място на Световното първенство в САЩ (което повечето от нас помнят), бронзовите медали от Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и среброто от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. (които повечето от дядовците ни помнят).

Извън статистиката, броя изиграни мачове и отбелязани голове, обаче, открих една интересна и напълно непозната история от „зората“ на българския футбол. По-точно е да се каже, че това са три истории – историите на първите трима „чужденци“ обличали националната фланелка на България.

За тези 90 години, в националния ни отбор са играли 12 натурализирани футболисти от шест различни държави. Всички добре си спомняме последните деветима – от единствения мач на Драголюб Симонович през 1998 г. до Маркиньос и Чворович, които все още са възможни опции за националния селекционер. Именно сред тези последни имена е и любимецът на феновете Предраг Пажин, абсолютният рекордьор по участия сред натурализираните ни играчи, с 32 мача за „лъвовете“ в периода 2000 – 2004 г.

Историите, които ме впечатлиха, обаче, са тези на първите трима чужденци, пристигнали в България и излизали на терена с цветовете на националния ни отбор. И за тримата няма много информация, и тримата са живели в динамични и романтични времена. Техните истории, особено ако не сме запознати с политическата обстановка в онези години и с характера на футболната игра в първата половина на XX век, може да ни прозвучат твърде нереалистично. На мен ми се сториха изключително увлекателни, а това, че информацията, която е лесно достъпна е повече от оскъдна, прави разказите за тях още по мистични, като оставя на въображението не само подробностите от живота на тези трима спортисти, но дори и техния външен вид.

За да са завършени краските в тези истории, в тях не липсват доза трагизъм и порция вдъхновяващ успех. Сигурен съм, че и на вас ще ви е интересно да разберете, че с екипа на националния ни отбор са играли и тези трима мъже:

Фридрих Клюд

Фридрих Клюд е първият „чужденец“, който играе за България. По произход е немец, но е роден в гр. Киев, който по онова време се е намирал в границите на Руската империя. Когато през 1919 г. властта в Русия преминава в ръцете на „червените“, Клюд бяга от комунистите и отива в Цариград, подобно на много негови сънародници. Там той започва да играе футбол в отбора на „Галиполи“ – отбор, съставен изцяло от руски футболисти, напуснали родината си след революцията. През есента на 1921 г. „Галиполи“ пристигат в България за среща с отбора на Левски (София). Руснаците побеждават с 1:0, като нанасят първата загуба в историята на Левски на международната сцена. След срещата Фридрих Клюд решава да остане в България и запова да играе за отбора на ФК 13 – основоположниците на българския футбол. Когато през 1924 г. е изготвен списъка на първия български национален отбор, немецът Клюд е включен в състава. За съжаление, започват спорове дали ядрото на отбора трябва да е от софийските клубове или от варненските, като варненските клубове не са доволни, че гръбнака на националния отбор е от футболистите на Левски (София). В резултат на тези разправии, Фридрих Клюд отпада от състава.

Все пак немецът дочаква своя час. На 17 юли 1927 г. България играе срещу Турция, като в тази среща Фридрих Клюд излиза титуляр в своя дебют с националната ни фланелка. Срещата се играе на тогавашното игрище на Славия (днес там е болницата на МВР). Двубоят завършва 3:3, но за съжаление, тази първа среща за националния отбор на Клюд се оказва и негова последна. В 25-та минута той е контузен и се налага да бъде сменен.

Клюд остава в България и след това, като я напуска чак след края на Втората световна война. Тогава, по зло стечение на обстоятелствата, комунистиеският режим се установява и в страната, в която е потърсил убежище от него. Фридрих Клюд се установява в Хамбург, където живее до смъртта си.

Карел Буркерт

burkertБуркерт е чех от гр. Бърно, където е обущар и играе като вратар във футболния отбор на своята фабрика. През 1933 г. той пристига в София, като обущар, но впечатлява с футболните си умения и е привлечен в столичния Левски. Буркерт пази под рамката на вратата на „сините“ в седем официални мача и в 20-тина приятелски срещи.

На 1 април 1934 г. България гостува в Белград за приятелска среща с Югославия. За тази контрола Карел Буркерт получава повиквателна и именно той има решаваща роля за победата на нашите с 3:2. Сръбският в.“Време“ пише в статията си за мача: „Българите имат много добър вратар“. В същия месец България трябва да изиграе две важни срещи срещу Австрия и Унгария в квалификациите за Световното първенство в Италия. Всички в екипа на националите са единодушни, че именно чехът Буркерт е най-достоен да пази българската врата. Проблемът, обаче, е че той не е български гражданин и няма право да играе в официални срещи. От ръководството се захващат с разрешаването на административните проблеми, а самият Буркерт е вдъхновен от предложението да играе за националния отбор. Обещани са му документите, които да му позволят да вземе участие в предстоящите срещи, но в нощта преди заминаването за Виена, от МВР му съобщават, че документите не са готови. Скандалът в спортната ни общественост е голям. За капак, нашите губят срамно и двата мача, което допълнително ескалира напреженито сред феновете, вярващи, че Буркерт не би допуснал толкова попадения. От федерацията излизат със специални обръщения в медиите, в които обясняват, че времето не е било достатъчно за издаване на документите, но Карел се чувства разочарован и излъган, и се завръща в родината си. Там е посрещнат с огромен ентусиазъм, тъй като славата му от България го е изпреварила. Вратарят се справя страхотно в Чехия и съвсем скоро получава повиквателна за чешкия национален отбор. За Чехия Буркерт записва 5 мача, като най-впечатляващото в случая е, че той участва на световно първенство през 1938 г. Във Франция Карел Буркерт е втори вратар на Чехия и дори пази в мача срещу Бразилия.

Разказвайки за престоя си в България пред пражките медии, вратарят казва: „Амбицията и условията, при които работих в “Левски”, ме издигнаха на това равнище“. Буркерт умира на 26 март 1991 г.

Амадео Клева

klevaОт тримата герои на разказите ни, италианецът Клева има най-дълга кариера в България. Защитникът играе за Левски (София) от 1942 г. до 1953 г., като записва за сините общо 161 мача.

Клева има българско гражданство и записва две срещи за националния отбор на България в периода 1948-50 г. След международните му участия с националите, Амадео е забелязан от италианския гранд Милан. До трансфер с клуба от родината му, обаче, не се стига по тъжна, но прозаична за онези години причина. Освен като футболист, Клева работи и в кооперация за производство на бутала. Комунистическата власт го набеждава в шпионаж и, без много да му мисли, го изпраща в затвора. Футболистът лежи 1530 дни зад решетките и излиза от там със силно разклатено здраве. Клева се завръща в Италия, където доживява до 1996 г., но прекарва годините си в самота в старчески дом, измъчван от травмите, нанесени му в затвора.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на юли 14, 2014 in Разни

 

Етикети: , , , ,

Top 30: Най-популярните български рапъри… според Facebook

Преди няколко дни случайно намерих Excel-ската таблица с класацията на най-популярните 25 рап страници във Facebook. По някаква голяма случайност се оказа, че съм пуснал предишната публикация на 9 декември 2012 г. Преди точно 1 година.
Тази година класацията е от 84 страници на български групи и изпълнители, което е с 15-тина повече от предната. Затова ще посочим най-популярните 30 страници към 8 декември 2013 г. – с пет повече от преди. И този път ще започнем с първото място:

1. ЪпсурТ – 184 089 (+31 522)

2. Krisko – 144 380 (+59 166)

3. 100 кила ! – 64 791 (+14 280)

4. Shamara a.k.a. Big Sha – 50 494 (+22 549)

5. Dim4ou – 47 458 (+25 590; Миналогодишна позиция: 6)

6. Wosh MC – 27 069 (+2 976; Миналогодишна позиция: 5)

7. Billy Hlapeto – 19 702 (+10 895; Миналогодишна позиция: 11)

8. Qvkata DLG – 16 822 (+9 416; Миналогодишна позиция: 14)

9. Спенс – 16 198 (+1 848; Миналогодишна позиция: 7)

10. M.W.P. & X – 14 924 (+1 550; Миналогодишна позиция: 8)

11. DiS (Denyo i Sensei) – 11 342 (+300; Миналогодишна позиция: 9)

12. Gangsta Man – 10 620 (за първа година в класацията)

13. The Top Stoppers – 9 665 (+2 058; Миналогодишна позиция: 12)

The Top Stoppers

14. Над Закона – 9 441 (+1 964; Миналогодишна позиция: 13)

15. Hoodini – 9 209 (+3 283; Миналогодишна позиция: 17)

16. Rudi, Duli, Muden MC & KukuSheff – 8 683 (+7 037; Миналогодишна позиция: извън топ 25)

17. SARAFA OFICIAL PAGE – 8 641 (+2 465; Миналогодишна позиция: 16)

18. Играта – 8 541 (+1 765; Миналогодишна позиция: 15)

19. Calligraphist – 8 262 (-1 072; Миналогодишна позиция: 10)

20. F.O. Zanimation Entertainment Studio – 6 659 (за първа година в класацията)

21. СтЗ Отбора – 6 347 (+ 770; Миналогодишна позиция: 19)

22. NOKAUT – 5 803 (+483; Миналогодишна позиция: 18)

23. Manata & Keran Kenobi – 5 607 (+3 966; Миналогодишна позиция: извън топ 25)

24. MILIONI – 5 411 (за първа година в класацията)

25. Yoko – 5 385 (+845; Миналогодишна позиция: 20)

26. JAY – 4 931 (за първа година в класацията)

27. KARTELA RECORDS – 4 845 (за първа година в класацията)

28. ILLmate – 4 808 (+402; Миналогодишна позиция: 21)

29. Varna Sound – 4 697 (+1 024; Миналогодишна позиция: 23)

30. Keranov – 4 345 (+3 902; Миналогодишна позиция: извън топ 25)

За втора поредна година, макар и с по-малка преднина, най-популярната страница във Фейсбук е тази на „Ъпсурт“:

Линк към класацията от 2012 г.

* Както е отбелязано в коментарите, страницата на Honn Kong има 8 571 харесвания (на 16.01.2014). Това означава, че би заела 18 място в класацията, а Керанов не би попаднал в топ 30. 

 

 
2 Коментари

Posted by на декември 8, 2013 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , ,

15 въпроса към… политолог

Струва ли ви се, че всички медии са „резервирани“ за едни и същи политически анализатори, едни и същи спортисти, едни и същи „звезди от шоубизнеса“? А те, от своя страна, обикновено имат да ни (по)кажат едни и същи неща. Хрумна ми да пусна кратки „интервюта“ в блога си с няколко момчета и момичета, които познавам и които се занимават с неща, поне за мен интересни. На всеки съм задал по 15 въпроса. Някои са отговорили сериозно, други не толкова. 

В първото издание ми отговаря Иво. Той учи Политология във Велико Търново. Тази година е трети курс. 

Схема на известната детска игра Кър

По време на разговора Иво дори успя да ми обясни правилата на играта Кър. В Балчик я наричали Ура. Аз пък си представям как г-н Борисов е играел на тази игра и всички деца са скандирали "Кър за Бойко".

– Ти си млад човек и уж си интелигентен. А политиците нали са лайнари всичките. Ти защо учиш за лайнар?

– Те са лайнари, защото не са учили за политици. Всички са завършили скъпи университети с престижни специалности, но никой от тях не е учил за политик. А каквото и да работиш, без да си учил за него, ще го правиш зле.

– Защо Варшавският договор се разпадна, а НАТО още съществува?

– Защото Варшавският договор беше създаден от некадърници.

– Този Плевнелиев защо ще ни бъде президент и по-гадно ли ще бъде при него, отколкото при Първанов?

– Ще ни бъде президент, защото нито една друга партия не изкара избираем кандидат. Сякаш се бяха наговорили да има състезание с един кон. Дори големите изборни резултати на БСП ми изглеждат съмнителни.

– Такива циркове, каквито правят Волен Сидеров и откачените му съпруга и син има ли ги в световната история? Чел ли си за други такива политици? Сталин, Чърчил… Цезар? Содомити някакви от древността?

– Може и да има такива случаи, но аз не съм чувал за тях. Може би, в годините, когато сме слизали от дърветата- поведението им е неандерталско и примитивно – да занимават обществото с грозните си любовно – нелюбовни отношения. Откачена работа.

– Социализмът защо не се осъществи? И защо все още паметниците му стоят по централните площади?

– Не се осъществи, защото самите комунисти видяха, че, май, е по-добре да са капиталисти. Когато от обикновени трактористи направиха директори на заводи, те се замислиха и видяха, че не е много честно да си делят парите с овчари и трактористи, които пък, преди 9-ти бяха елита на България. А паметниците им стоят, защото комунистите още са на власт.

Паметниците им са необходими, за да поддържат спомените и илюзиите на хората – бабата може да няма стотинки за хляб, но като минава покрай Альоша, например, и си спомня за младостта, когато „всичко имаше“, става и топло, някак си, на душата. И забравя, че сега нищо няма – така тя е „обезвредена“ за евентуални недоволства, протести…

– Какво е най-извратеното нещо, което научи до момента от учебниците си?

– Може би, как германките са смятали Хитлер за секссимвол, хвърляли се пред колата му, за да го спрат, а когато са раждали, в родилните си мъки са крещяли „Хайл Хитлер!“.

– Коя специалност много я мразиш и никога не би я записал?

– Всичко, свързано с информатика и компютри.

– Момичетата припадат ли си от кеф, като разберат, че учиш политология?

– По-скоро не. И те смятат, че всички политици са лайнари.

– Много тъжно. Баща ти знае ли какво учиш? Разочарован ли е от това?

– Разбира се, че знае. А щом все още ми изпраща пари, явно не е разочарован.

– Левски или Славия?

– Не се интересувам от футбол, но – Славия.

– Защо Македония не е в България?

– Защото не управляват старите фенове на Славия. Знаеш какво имам предвид.

– Магистралите ли те кефят повече или мостовете?

– Аз магистрали не ям! Копам си на село и си сеем лук и картофи.

– Кое в Бойко Борисов те дразни най-много?

– Просташкият му речник – не говори като министър-председател на европейска държава, а като селски кмет в страна от Третия свят.

– Защо се радваш, че ГЕРБ съществува?

– Защото ми беше омръзнало да плюя само по БСП и СДС. ГЕРБ внесоха малко разнообразие.

– Ако Бойко те направи министър на образованието – какво би било единственото нещо, което би направил преди да те уволни?

– Ще наредя да бъде издаден българо-бойковски разговорник. Много често българите не разбираме, какво точно иска да ни каже Бойко.

 
3 Коментари

Posted by на януари 20, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Топ 10 на любимите празници в България

Кои са най-обичаните празници в България? Кои дати се очакват с най-голямо нетърпение?

Кратко проучване по форумите и социалните мрежи ясно очерта предпочитаните ни празници.

Ето как изглежда Топ 10 на любимите празници в България:

Посрещане на Нова година в София

Така изглеждаше София тази Нова година.

1. Нова година 
2. Великден 
3. Коледа 
4. Рожден ден 
5. Освобождението на България (3 март) 
6. Богоявление / Йордановден (6 януари)
7. Трифон Зарезан (14 февруари)
8. Гергьовден (6 май)
9. Баба Марта (1 март)
10. Ден на жената (8 март) 

 

 
Вашият коментар

Posted by на януари 12, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Спортен Lidl

Хора се бият и припадат за безплатни билети за новата спортна зала в София – ТУК.

Само на мен ли ми се струва идиотски да изживяваш душевни катаклизми и физическо страдание за да получиш безплатен билет за откриването на спортна зала и да гледаш приятелска среща по волейбол между България и Сърбия?

Пенсионерите, които се биеха за промоциите на Lidl поне ги разбирам – докарани до крайна бедност са готови да си скъсят живота за удоволствието да опитат отново вкуса на бананите. Там положението не е тъпо, а тъжно.

Да се биеш и да припадаш за да видиш спортна зала, обаче, е някакъв връх на простотията. В смисъл – ТОВА Е СПОРТНА ЗАЛА, БЕ ХОРА! В нея (би било нормално) ще има спортни събития всяка седмица. И, най-вероятно, ще си е там поне докато тези, които са се бутали за билети онзи ден са живи. Едва ли има „фен на спорта“, който няма през живота си да влезе в нея. А и да не влезеш (защото, например, не се интересуваш от спортове в зала) – какво ти пука?

Дълбоко ме съмнява мнозина от тези, които са си давали живота за безплатните билети да смятат, че най-скъпото им нещо в живота е да видят волейболните ни национали срещу Сърбия. И то в приятелска среща. Та ние играем със сърбите по 5 пъти в годината и то мачове с някакъв заряд поне. А и нали беше обявено, че волейболните ни национали ще си играят домакинствата вече в новата зала в София, а не във Варна, както беше до момента.

Та нещо драмата ми убягва. Забелязвам само дебилността да бягаш от работа, да пътуваш от Ямбол по нощите или да припаднеш от жега за да видиш ТОЧНО на откриването новата зала. Аз лично ще изчакам нещо по-интересно от контрола със сърболята за да посетя „бижуто на Бат Бойко“. Да не говорим, че с удоволствие бих си платил 6,8 или 10 лева за да присъствам на спортно събитие без в мен да се натискат потни бабки и дядовци, които понятие си нямат от волейболните правила, нито очите им „хвърлят“ до игрището, но – виждаш ли – билетите са безплатни и трябва да идат да отчетат авантата.

 
2 Коментари

Posted by на юли 30, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , ,