RSS

Tag Archives: Джордж Р. Р. Мартин

След една седмица „Северът ще си спомни“

Игра на тронове

Ако не разпознаваш кой е на снимката – по-добре прочети тази статия, зариби се и изгледай първи сезон на сериала „Игра на тронове“. Имаш около седмица за десетте епизода, но най-вероятно няма да ти трябват повече от два дни. Ще имаш време и да прочетеш първата книга от поредицата „Песни за огън и лед“, по която е направена екранизацията.

„Игра на тронове“ започва отново на 1 април. Кеч-фразата на втори сезон е „Северът помни!“. Имайте предвид, че втори сезон обхваща събитията от втората книга – „Сблъсък на крале“. Много от феновете на поредицата смятат именно нея за най-интересната част от целия епос. Кланета, епични битки, измами, драми, конспирации, мъст… От всичко по много.

Чакаме!

 
Вашият коментар

Posted by на март 24, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , ,

Танц с дракони

Петата част от „Песни за огън и лед“ от днес е по книжарниците – на български език.

Цена: 25 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 14, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , ,

Религиите в „Песни за огън и лед“

Сериалът  на HBO „Игра на тронове“ стана доста популярен в България, както и на запад (на изток, честно казано, не съм сигурен дали хората гледат телевизия в свободното си от джихад време). Надявам се скоро някоя от българските телевизии да купи първи сезон за да го видят и хората, които не си теглят филми от интернет.

В интернет няма много материали на български за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, а убеден съм, че фенове не липсват – не само на сериала, но и на книгите. Доказва го това, че из голяма част от България е трудно да си намериш всички четири книги от поредицата (петата все още не е преведена), тъй като са изчерпани, а допечатването все още не е завършило.

В предишна публикация стана въпрос за разликите между книгите и екранизацията. Преди дни авторът отговаряше на читателски и зрителски въпроси в рамките на новия проект на Гугъл Authors@Google. Авторът разсъждаваше за това кое превръща една фантастична история в епос и един от елементите, без съмнение, е развитието на системата от религиозни вярвания, митологията и културата на народите. В това отношение, Джордж Р. Р. Мартин надминава не само очакванията на феновете, но и гении на епическото фентъзи като Толкин, за който иначе Мартин е категоричен, че се е учил и силно се е повлиял от него.

Светът на Вестерос е пълен с различни религии, като в много от тях могат да бъдат разпознати реални съществуващи вярвания. Например Старите Пазители на Севера са базирани на анимизма и езическите вярвания. Има елементи и от келтската религия, като са добавени язовите дървета, които са фантастичен елемент. Вярата в Седемте е проекция на католицизма, като е развита идеята за Светата троица. Червеният бог, от своя страна, има елементи от Зороастризма и ереста на Катарите.

На мен ми е интересно дали има история зад Удавения бог (съответно – Бурния бог) или религията на железните хора е напълно измислена. До „Пир за врани“ Удавеният бог с нищо не показва силата си, освен това, че Ерон може да пие морска вода. Може би в следващите книги историята за вярванията на островите ще бъде развита още повече.

Разбира се, боговете на дотраките са типични за конните народи, като конят е издигнат до равнището на тотем. Като цяло, мисля, че идеята за културата и религиозните вярвания на дотраките са вдъхновени от хуните и изобщо от конните племена и народи. Дотраките изпитват ужас от водата, не познават обсадното изкуство, но са превърнали конницата си в най-страшната сила в Изтока.

Разбира се, в епоса са споменати още божества и религии – Богът с многото лица, богът на агнешките хора… Хубава дискусия на тази тема може да намерите тук

А червената мацка на снимката е Мелисандра. – жрицата на Червения бог. Ако не си чел книгите – ето ти една добра причина да ги прегледаш.

 
Вашият коментар

Posted by на август 9, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Носталгиците по комунизма, изпуснахте Ивайло Драгиев!

Когато преди известно време надраскаха паметника на Съветската армия, окупирала България през 1944 г., и „облякоха“ партизаните и съветските селяндури в дрехите на американски анимационни герои, цял куп кухи „интелигенти“, политици и празнословци се надпреварваха да изказват мнение. Дори външно министерство на Руската федерация изпрати недоволна нота до нашата страна.

За съжаление, не се намери някой роден дипломат, който да им обърне внимание, че никой не е надраскал „Руски паметник“ до Петте кьошета  или паметника на Царя Освободител пред Народното събрание. Закостенелите тикви, креатури на отминал и провалил се режим, трябва да приемат, че младите хора не мразят Русия. Това което ни дразни е натрапването в очите ни на „падналата империя“ СССР, която ни повлече в пропадането си, както „Титаник“ повлече Лео Дикаприо в онази сцена. Да не говорим, че изрисуването на паметника дори не беше акт на някакъв кой знае какъв политически протест, а по-скоро остроумно хрумване и критика към модела на масова култура в обществото ни. Ако трябва подобно нещо да се обяснява по-сложно, отколкото е.

Но щом има закостенели „интелигенти“, които да представят подобна случка като опасен дипломатически скандал, то да очакваме скоро някой от тях да попадне на априлския брой на „Maxim“, в който младият актьор Ивайло Драгиев подава двадесет левова банкнота на един от шайката „освободители“. Тогава, може би, от Москва ще писнат, че НАТФИЗ бълва фашисти и отявлени русофоби. Току виж родната „интелигенция“ надигне глава да бъде проведена и „идеологическа чистка“ сред младите актьори. И без това кълновете на капиталистическата развала са налице – творчески бижута от рода на „Ние сме на всеки километър“ са заменени от буржоазни продукции, като „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „TILT“…

Ако, обаче, сте от хората, които предпочитат Паметника на Съветската армия да го няма (или ако е там – поне да е боядисан в цветно), ако ви харесва повече да четете капиталистическата литература на Джордж Р. Р. Мартин, отколкото директивите на руското външно министерство, относно това – кое е правилно да харесвате и кое не, и ако сте Левскари, но се кефите на младите в новото българско кино, дори и да са чорбари [ 😉 ] – можете да прочетете интервюто с Ивайло Драгиев тук. Като преди това се регистрирате в сайта, разбира се. Както се казва – в развития капитализъм безплатен обяд няма. Не, че някой ще ви кара да си плащате за регистрацията де – предполагам, че рекламите на водка „Flirt“плащат за кефа ти да четеш интересните статии от списанието онлайн.

 
има 1 коментар

Posted by на юли 10, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,