RSS

Tag Archives: Игра на тронове

Игра на тронове: Фен арт

Втори сезон на екранизацията по „Песен за огън и лед“ е в разгара си и определено не разочарова. Действието е развито достатъчно „мазничко“ и надъхва не само феновете на HBO, но и хардкор феновете на Мартин.

В петък на страницата във Фейсбук пуснаха около 50 избрани рисунки от фенове, които са вдъхновени от втория сезон. Аз си подбрах девет, които ме впечатлиха най-много и ви ги представям тук.

„Момченцето“ Ари

„There are no men like me“

Jon Snow

Ренли

Санса Старк

Кралят на Севера

Разбира се, какъв фен арт за „Игра на тронове“ може да е това, ако я няма Драконовата принцеса?

Денерис Таргариен

… отново

И накрая – фентъзи кифлата Марджъри.

Останалите 40 картини можете да намерите във Фейсбук. А прототипите – всеки понеделник по HBO. Но трябва да бързате – някои от хората, които виждате тук вече са бастисани. А на останалите им се точи сатъра. 🙂

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на май 13, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,

След една седмица „Северът ще си спомни“

Игра на тронове

Ако не разпознаваш кой е на снимката – по-добре прочети тази статия, зариби се и изгледай първи сезон на сериала „Игра на тронове“. Имаш около седмица за десетте епизода, но най-вероятно няма да ти трябват повече от два дни. Ще имаш време и да прочетеш първата книга от поредицата „Песни за огън и лед“, по която е направена екранизацията.

„Игра на тронове“ започва отново на 1 април. Кеч-фразата на втори сезон е „Северът помни!“. Имайте предвид, че втори сезон обхваща събитията от втората книга – „Сблъсък на крале“. Много от феновете на поредицата смятат именно нея за най-интересната част от целия епос. Кланета, епични битки, измами, драми, конспирации, мъст… От всичко по много.

Чакаме!

 
Вашият коментар

Posted by на март 24, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , ,

По-добре да си „Роден богат“, отколкото да прекараш още една „Нощ в музея“

Не е тайна, че цените на книгите в България са нереално високи. Съпоставено със стандарта ни, разбира се. Никак не е нормално цената на една книга (без да е някакво луксозно, колекционерско издание) да струва 10% от минималната работна заплата в страната. За съжаление, много често и качеството на продукта, който получаваш е доста незадоволително. И нямам предвид литературната му стойност, а материалната.

Да вземем за пример последната част от „Песен за огън и лед“ – „Танц с дракони“. Цената на книгата е 25 лв. – явно заради голямата истерия, която настана около сериала „Игра на тронове“. Иначе нито обемът й е по-голям от този на предишните части, нито хартията е нещо особено. Да си го кажем направо – качеството на корицата и хартията е лошо. Да не го сравняваме с английския оригинал – той струваше с 4-5 лева повече от превода, но качеството на изданието е в пъти по-добро.

Друг пример – „Властелинът на пръстените“. Това е една от най-продаваните художествени творби в България. Не знам колко издавания е имала, но е факт, че никой не си прави труда да поправи поне най-дразнещите печатни грешки в българския й вариант. Имам чувството, че освен името на Фродо (а и за него не бих се обзаложил), няма нито един герой, чието название да не е объркано по няколко начина. При имената на елфите става направо страшно. И нямам предвид превода на имената (Бегинс – Торбинс). Става дума за елементарни грешки при набирането.

Но има и нещо хубаво. Напоследък в доста книжарници започнаха да предлагат намалени издания – нови, но застояли или не толкова популярни. От време на време се намират интересни заглавия, а най-хубавото е, че по този начин прочетох неща, които иначе не бих взел, тъй като са в жанрове, които не са ми толкова интересни.

Така ми попаднаха „Нощ в музея“ (от книжарница CIELA) и „Роден богат“ (БАРД – от Панаира на книгата в НДК). И двете книги бяха по 5 лв.

За „Нощ в музея“ нямах никакви очаквания. Не съм гледал филма, по който е писана и знаех, че е от типа книги, които се пишат по някой филм просто за да изцедят още някой лев от идеята. И все пак не бях подготвен за най-големия боклук, който съм чел от… от както мога да чета.

Ако трябва тази публикация да има главно послание, то е НИКОГА НЕ ЧЕТЕТЕ „Нощ в музея“. Или поне не я четете без финансов стимул. А реално погледнато, едва ли някога някой ще ви предложи пари за да прочетете това нещо. Абсурдността на стила на автора и на случващите се събития доближават крайния продукт до художествената стойност на съчинение от второкласник двойкар.

Дали защото я започнах след „Нощ в музея“ или книгата „Роден богат“ наистина има нещо свежо в себе си, но книгата на Доналд Уестлейк ми се стори много интересна и оригинална. В изключително лек стил криминалната история (на каквито иначе не съм почитател) увлича и уж небрежно, в един момент се оказва, че действието е станало по-увлекателно, отколкото си очаквал в началото. Същевременно сюжетът, макар и криминален, успява да е забавен,  престъпниците съвсем не са представени като злодеи, а по-скоро са забавни клизмари, чиито планове са малко в стил Looney Tunes.

Така че можем да поставим и втори акцент в статията. Ако искате да се разнообразите с книга, която да ви предложи нещо по различно, без да ви отнема прекалено много време – ПРОЧЕТЕТЕ „Роден богат“. Съмнявам се, че би ви разочаровала.

Описанието на сюжета можете да намерите във всяка он-лайн книжарница, а, най-вероятно, можете и да я откриете някъде по 5 лв. Иначе коричната й цена беше 11 – 12 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Танц с дракони

Петата част от „Песни за огън и лед“ от днес е по книжарниците – на български език.

Цена: 25 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 14, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , ,

Религиите в „Песни за огън и лед“

Сериалът  на HBO „Игра на тронове“ стана доста популярен в България, както и на запад (на изток, честно казано, не съм сигурен дали хората гледат телевизия в свободното си от джихад време). Надявам се скоро някоя от българските телевизии да купи първи сезон за да го видят и хората, които не си теглят филми от интернет.

В интернет няма много материали на български за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, а убеден съм, че фенове не липсват – не само на сериала, но и на книгите. Доказва го това, че из голяма част от България е трудно да си намериш всички четири книги от поредицата (петата все още не е преведена), тъй като са изчерпани, а допечатването все още не е завършило.

В предишна публикация стана въпрос за разликите между книгите и екранизацията. Преди дни авторът отговаряше на читателски и зрителски въпроси в рамките на новия проект на Гугъл Authors@Google. Авторът разсъждаваше за това кое превръща една фантастична история в епос и един от елементите, без съмнение, е развитието на системата от религиозни вярвания, митологията и културата на народите. В това отношение, Джордж Р. Р. Мартин надминава не само очакванията на феновете, но и гении на епическото фентъзи като Толкин, за който иначе Мартин е категоричен, че се е учил и силно се е повлиял от него.

Светът на Вестерос е пълен с различни религии, като в много от тях могат да бъдат разпознати реални съществуващи вярвания. Например Старите Пазители на Севера са базирани на анимизма и езическите вярвания. Има елементи и от келтската религия, като са добавени язовите дървета, които са фантастичен елемент. Вярата в Седемте е проекция на католицизма, като е развита идеята за Светата троица. Червеният бог, от своя страна, има елементи от Зороастризма и ереста на Катарите.

На мен ми е интересно дали има история зад Удавения бог (съответно – Бурния бог) или религията на железните хора е напълно измислена. До „Пир за врани“ Удавеният бог с нищо не показва силата си, освен това, че Ерон може да пие морска вода. Може би в следващите книги историята за вярванията на островите ще бъде развита още повече.

Разбира се, боговете на дотраките са типични за конните народи, като конят е издигнат до равнището на тотем. Като цяло, мисля, че идеята за културата и религиозните вярвания на дотраките са вдъхновени от хуните и изобщо от конните племена и народи. Дотраките изпитват ужас от водата, не познават обсадното изкуство, но са превърнали конницата си в най-страшната сила в Изтока.

Разбира се, в епоса са споменати още божества и религии – Богът с многото лица, богът на агнешките хора… Хубава дискусия на тази тема може да намерите тук

А червената мацка на снимката е Мелисандра. – жрицата на Червения бог. Ако не си чел книгите – ето ти една добра причина да ги прегледаш.

 
Вашият коментар

Posted by на август 9, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Игра на тронове – разлики между книгата и сериала

„Игра на тронове“ очевидно е една от най-бруталните истории, които съм чел. От много време (мисля, че от „Тъмната кула“ на Кинг) не ми се беше случвало да не мога да спра да чета денонощно и да не мога да се концентрирам върху нещо различно от сюжета на книгата. Изпитвах чак яд, че ме болят очите или, че ми се доспива прекалено много и трябва да спра да чета. А в момента, в който свърших „Игра на тронове“ тръгнах да си търся втората част „Сблъсък на крале“.

По същото време в интернет вече беше качен „Игра на тронове“ – продукцията на HBO. Книгата е екранизирана в 10 епизода, които седнах да гледам паралелно с четенето, като внимавах да не изпреварвам действието в книгата. Като цяло, останах много доволен от начина, по който е разказана историята. Както винаги, когато си прочел книгата, ти се струва, че в екранизацията са изпуснати много важни моменти, иска ти се да видиш как е заснет някой момент, който ти е направил голямо впечатление, а се оказва, че сцената е проспусната… И все пак сериалът е много сполучлив и ако нямаш време или желание да четеш 702-те страници пак ще е някаква полза да го изгледаш. Един вид – по-добре него, отколкото последния сезон на „Стъклен дом“.

Все пак някои разлики между книгата и сериала ми направиха по-голямо впечатление и ми се струва, че с тях се губи една част от внушенията на книгата и зрителите може да придобият леко изкривена представа за някои събития или за някои характери в историята. Прегледах форумите за книгата и филма и събрах на едно място разликите, които са направили най-голямо впечатление на мен и на други фенове. На първо място съм изброил фактически разлики, които се забелязват веднага ако си чел книгата, а след това някои разминавания между представите, които си бях изградил от книгата и екранизацията. Това не са реални грешки, тъй като никъде в книгата не са уточнени фактите, но явно внушенията са доста ясни, тъй като същите впечатления е оставило прочетеното и при останалите потребители, споделили мнението си във форумите.

Фактически разминавания между книгата и сериала

• Още в началната сцена на епизод 1 има огромна разлика с книгата. В книгата единият щурмовак (Уил) се катери към върха на дърво за да огледа къде са отишли диваците. През това време Белите бродници излизат от гората и обграждат останалия на земята сир Веймар Ройс. Един от Бродниците убива Ройс, а Уил часове не смее да слезе от дървото. Когато слиза мъртвият Ройс се изправя и го удушава. В сериала сцената е изцяло променена, като щурмоваците са нападнати от мъртвите диваци, няма дуел, а накрая главата на Гаред е отрязана от нещо, което не става ясно дали е мъртъв дивак или Бял бродник.
• В сериала много по-малко са представени митологията и Боговете. В книгата много от действията на героите се обясняват с вярата, към която се придържат.
• В сериала Церсей разказва на Кейтлин, че първото й дете е умряло. Това дете изобщо не съществува в книгата.
• В книгата Бран първо чува как кралицата и Кралеубиеца си говорят за заговорите и чак след това ги вижда през прозореца, че правят секс. В сериала той просто ги вижда, че спят заедно. Това има значение, тъй като читателят очаква, че след като се събуди от комата, Бран би могъл да разкаже точно какво е чул. А във филма това, че Бран може да каже, че кралицата спи с брат си също би било скандално и би помогнало да се разкрият заговорите, но все пак ми се струва, че има разлика дали е чул дословно думите им или не.
• Във филма „първата брачна нощ” на Дани е представена като, едва ли не, изнасилване. В книгата тази сцена е описана съвсем различно и носи друг смисъл.
• В сериала Кутрето разказва на Санса историята на Хрътката. Всъщност, според книгата, Хрътката сам разказва на Санса историята си, докато я съпровожда към покоите й, като тази сцена разкрива на читателя как се чувства Хрътката, както и чувствата му към Санса.
• Голяма разлика има в сцената, в която се провежда боя, който ще определи дали Тирион Ланистър ще живее или ще умре. В книгата е описано как Брон използва тактика да измори рицаря (сир Вардис Игън). Описана е цяла сцена, в която останалите рицари коментират колко страхливо бяга Брон, докато рицарят не се уморява наистина и наемникът започва да му нанася удари. В крайна сметка сир Игън опитва една последна атака, която почти успява, но в крайна сметка пада на земята. В сериала битката е много по-прозаична. Зрителите, които не са чели книгата най-вероятно остават с впечатление, че рицарят е доста слаб и не е във форма. Всъщност този човек е бил в личната гвардия на Джон Арин. Той е по-стар от Брон (което имаше значение в книгата, но не толкова в сериала) и основната идея в книгата беше, че е облечен в тежка броня, докато Брон е много лек и пъргав и дълго избягва ударите, до момента в който рицарят вече е твърде уморен.
• Тук е важно да се спомене още нещо за тази сцена.В книгата, когато сир Вардис Игън се появява за двубоя с наемника, Лиза неочаквано му дава меча на Джон Арин, с който да се бие, тъй като смята, че на убийците на съпруга й трябва да бъде отмъстено с неговия меч. Обяснено е, че рицарят ще трябва да се бие с меч, който не познава и е доста притеснен от това, докато Тирион е доволен. Сцената е важна, тъй като тя показва колко отдалечена от реалността е Лиза, а и ако не беше настояла сир Игън да ползва меча на съпруга й, най-вероятно, Брон и Тирион Ланистър биха били мъртви.
• „Лунната врата” е врата на стената, а не дупка в пода, както е във филма.
• Сирио Форел в книгата е плешив. В сериала – не е.

Разминавания между представата ми от книгата и екранизацията

• Може би най-основното разминаване между представите ми от книгата и видяното в сериала са не толкова епичните сцени на екрана. Халазарът на хал Дрого се състои от 40 000 души, докато на екрана се виждат по-малко от 100 човека. Предвижването на халазара е описано като, едва ли не, опустошаващо земята през която минава. В сериала походите на халазара приличат повече на поход на някакво индианско племе – в колона по един, тихо и кротко. Същото е и по време на „Турнира на ръката” – очаквах повече шум и навалица в столицата – така, както е описано в романа.
• Съпругата на Нед, Кейтлин Старк, е доста грозна в сериала. В книгата не се споменава никъде, че е красива, но аз (и повечето хора от форумите) си я представях доста красива и по-младолика. Все пак най-големият й син е на 15 г. Нямам спомен дали в книгата се споменава на каква възраст точно се омъжва за Нед.
• Планината, който в книгата е описан като висок повече от 210 см., като дори конят му изглежда малък, когато го е яхнал, в сериала не прави чак такова впечатление с размерите си и в никакъв случай не е чак огромен пред враговете си.
• Отношенията между крал Робърт и Церсей в сериала изглеждат много по-реалистични, докато в книгата кралицата изглежда като психопатка.
• Вълчищата заемат много по-малка част от действието в сериала, отколкото в книгата, където са едни от ключовите образи и им е придадена голяма символика.
• Повечето от децата в сериала изглеждат с около 3 г. по-големи от възрастта, на която са в книгата.
• В книгата се казва, че Валът е висок 700 крачки (около 200 метра, според английския оригинал). В сериала Валът наистина изглежда внушителен, но все пак мисля, че би трябвало да е още малко по-висок.

 
2 Коментари

Posted by на юни 30, 2011 in Книги

 

Етикети: , , ,