RSS

Tag Archives: книга

Митът за „средностатистическия потребител“

pulldownsВярата, че повечето потребители в интернет приличат на нас, е достатъчна за да вкара в задънена улица всяка среща за определяне на дизайна на дадена уеб страница или приложение. Но зад тази вяра лежи друга, още по-абсурдна – вярата, че повечето потребители изобщо приличат на нещо.

В момента, в който сблъсъка на лични и професионални мнения доведе до патова ситуация, разговорът обикновено се насочва към търсенето на начин (било то експертно мнение, проучване, фокус групи или потребителски тестове) да се определи какво харесват или не харесват повечето потребители – да се определи как изглежда Средностатистическия Уеб Потребител. Единственият проблем е, че не съществува Средностатистически Потребител.

Всъщност, цялото време, което съм прекарал наблюдавайки как хората използват интернет, ме доведе до противоположния извод: всички уеб потребители са уникални и всеки от тях е напълно специфичен.

Колкото по-внимателно наблюдавате потребителите и слушате, докато описват своите намерения, мотивации и мисловни процеси, толкова повече ще раазбирате, че техните индивидуални реакции към уеб страниците са базирани на толкова много променливи, че опитите да ги опишете с термини на едноизмерното харесване или нехаресване са безсмислени и непродуктивни. Добрият дизайн, от друга страна, взема предвид цялата тази многопластовост.

А най-лошото нещо, свързано с мита за Средностатистическия Потребител е, че той подсилва идеята, че добрия уеб дизайн е до-голяма степен въпрос на проумяването на това какво харесват хората. Това е привлекателна идея: или падащите менюта са добри (защото повечето хора ги харесват), или са лоши (защото повечето хора не ги харесват). Или трябва да имаш линк към всичко в сайта си на началната му страница, или не трябва. Менютата отгоре са по-добри от страничните. Рамките, страниците, в които трябва да scroll-ваш, и т.н. са или добри, или лоши. Черно или бяло.

Проблемът е, че не съществуват просто „правилни“ отговори за повечето въпроси, свързани с уеб дизайна (поне за по-важните такива). Това, което работи е добрия, интегриран дизайн, който запълва внимателно обмислена, добре изпълнена и тествана необходимост.

Да вземем за пример употребата на Flash. Ако бъдат попитани, някакъв процент от потребителите ще отговорят, че наистина харесват Flash, а същият процент биха казали, че го мразят. Но това, което всъщност мразят е лошо използвания Flash: огромни, сложни анимации, които се свалят дълго време и не носят никаква стойност. Ако ги наблюдавате внимателно и задавате правилните въпроси, най-вероятно ще откриете, че същите хора оценяват добре сайтове, които използват малки, добре работещи и обмислени битове Flash, които добавят приятен щрих или полезна функционалност без да пречат.

Това не означава, че няма някои неща, които никога не трябва да правите, и други, които трябва да правите рядко. Има някои начини да се прави дизайн на уеб сайт, които са очевидно погрешни. Просто това са нещата, за които уеб екипите обикновено не спорят.

Смятате, че това не са пълни глупости? Прочетете цялата книга -> Don`t Make Me Think

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 27, 2014 in Книги, Разни

 

Етикети: , , , , ,

„Аз съм Златан“

I am ZlatanНе бях фен на Ибрахимович преди да прочета автобиографията му. Не му станах фен и след като я прочетох. Със сигурност, обаче, спечели уважението ми, а самият разказ през почти цялото време задържаше вниманието ми напълно.

Не бих нарекъл разказът вдъхновяващ – поне не по начина, по който вдъхновяват спортните истории, разказани от Иво Иванов, например. Но нямам съмнение, че всеки футболен фен би го прочел с интерес и би намерил в него силно потвърждение за това как спорта може да измъкне от мизерията и престъпността дете, като осмисли живота му и му даде шанс да промени ролята си на аутсайдер, в която го е поставило обществото.

Самата книга потвърждава мнението ми, че Ибрахимович е тъп. Много тъп. Тъп по начина, по който се смята, че са тъпи футболистите. Определено по-малко тъп от Балотели, да кажем. Но достатъчно тъп, при всички положения.

И, същевременно, достатъчно умен за да разкаже историята си толкова интересно. Разказът е „недипломатичен“, като разкрива на читателите не само много проблеми в света на професионалния футбол, но (доста неочаквано за мен) и много проблеми на шведското общество.

За съвременния футбол Ибрахимович е това, което е  Еминем за съвременната рап музика. Израстнал в истинското гето, с тотално разбито семейство, сестра наркоман, баща – емигрант-алкохолик – завладян от болезнена носталгия по Югославия. Самият Ибра е посрещан с неприязън от шведските богаташи още в детските отбори, където тренира. Превърнал се в специалист по кражби на велосипеди… Както споменава: „Ако не бях станал футболист, щях да стана престъпник.“.

И освен историите от квартала на емигрантите ще научите как е измамен при трансфера си в Аякс. Как „някакво бразилче на име Максуел“ се превръща в най-близкия му приятел. Как се стига от това феновете на Интер да го поздравяват с раждането на първородния му син, до това същите фенове да нападат съпругата му, докато шофира. Разбира се, обширната история за най-известната му драма – враждата с „Философа“ Пеп Гуардиола. Къде на терена трябваше да играе Златан и къде „доброто момче“ Меси. Защо, за да бъде продаден на Милан, Ибрахимович повтаряше „Искам да ме продадете на Реал Мадрид. Това е единственото място където искам да играя“. И кои компютърни игри е играел денонощно в мрежата, криейки истинската си самоличност…

Препоръчвам „I am Zlatan“ на всеки, който някога е гледал Златан Ибрахимович и си е мислел „Този е невероятен!“ или „Този е невероятен идиот!“. И в двата случая ще останете удовлетврени от истинския разказ – как точно се е превърнал от крадец на велосипеди в такъв невероятен… футболист. 🙂

 
5 Коментари

Posted by на февруари 23, 2014 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Препоръчано: Забравени и неразбрани събития и личности от българското Средновековие

Книга на доц. Пламен ПавловВсе по-често, когато четем описанието на историческа книга, виждаме определения от рода на „Различен поглед към българската история“, „Нестандартен поглед към българската история“, което в повечето случаи цели да прикрие факта, че съдържанието на книгата няма общо нито с българската история, а често и със здравия разум.

Новите технологии позволяват, практически, на всеки, който има желание, да напише и издаде книга на каквато си иска тема. Конкретно в историческия жанр това е довело до съществуването на безумни извращения –  за това, че траки, славяни, „кубратови българи“ и кумани са всъщност абсолютно един и същ народ – българи, които са населявали Балканския полуостров от сътворението на света, напускайки за известно време тези земи, за да дадат култура – език и наука на индийците и китайците, след което са се завърнали отново на Балканите от север…

Предвид съществуването на такива „изследвания“, хубаво е, че все пак можем да си намерим в книжарниците и книги, които да не представят „нестандартен“, а просто „интересен“ поглед към историята ни. Точно такава е книгата на доц. Пламен Павлов „Забравени и неразбрани събития и личности от Българското Средновековие“. Ако обичате българската история, от това издание няма да намерите нещо тотално ново, изненадващо или „скандално“. По-скоро ще обогатите познанията си по някои въпроси от нашето Средновековие, които по-рядко са присъствали в изследванията, по малко място им е било отделяно, а всъщност предлагат интересни за читателите щрихи за средновековната ни действителност.

Кой е доц. Пламен Павлов?

Доц. Пламен Павлов е преподавател по Средновековна българска история и История на Византия във Великотърновския университет. За масовите почитатели на историческата наука е по-известен като водещ на историческото предаване „Час по България“.

Какви интересни неща можете да научите от книгата
„Забравени и неразбрани събития и личности от Българското Средновековие“?

В книгата са разгледани 18 въпроса. Тук посочвам само тези, които на мен ми бяха най-интересни:

* Пресиан I в сянката на своя син – Княз Борис I –  Каква е заслугата на Пресиан I за успешните начинания на Борис I? Възможно ли би било Борис, който идва на власт съвсем млад да прокара успешно политиката, с която остава в историята, без неговият баща и висшата аристокрация да са поставили основите й.

* Борис и Роман – трагедията на царския род в края на X век – за синовете на цар Петър, внуците на Симеон Велики се знае наистина малко. Доц. Павлов разказва трагичната им история на основата на византийските извори, с които разполагаме, като синтезираната информация, все пак, е достатъчна за да отхвърлим битуващото в широк мащаб мнение, че Борис и Роман са били едва ли не някакви инертни същества, слаби като личности и владетели, чиято единствена цел е била да умрат за да може Самуил да поеме властта дори формално.

* Пресиан II и гибелта на Първото българско царство – Пресиан, синът на Иван Владислав, все още остава непознат за широката публика, въпреки че от двадесетина години за него има научни публикации, и то в няколко държави. Историята на Пресиан II е буквално изумителна. Достатъчно е само да споменем, че той е последният владетел на Първото българско царство, След падането на Царството, Пресиан II е назначен за важната малоазийска провинция Вукеларион, в чиято територия е град Анкара. Пресиан II участва в заговор срещу византийския император Константин VIII, заточен е на Принцовите острови в Мраморно море, а след това е помилван. Това не е всичко – 4 години по-късно Пресиан участва във втори заговор – неговата цел е свалянето на император Роман III Аргир. Планът е бил Пресиан II да се ожени за сестрата на императрицата – Теодора и така да заеме трона на Византийската империя… Планът се „прецаква“ – Пресиан е арестуван и ослепен. С това историята на Пресиан не завършва. Неговият гроб е открит през 1978 г. в днешна Словакия… Изобщо – достоен сюжет за холивудска продукция.

* Кои са съратниците и последователите на Ивайло – „Прост свинар“ ли е бил цар Ивайло? Кои са неговите пълководци? Как успяват да разгромят ужасяващите татари? Как името на Ивайло стряска цели армии и ги обръща в бягство десетилетия след неговата смърт?

* „Първите дами“ на българското Средновековие – Събрани са сведенията за представителките на българския елит. Най-много, разбира се, е известно за българските царици и българките, които са управлявали други държави. Българки са били византийски императрици, императрици на Никея, принцеси на сръбското княжество. Два пъти българки са господарки на Босна, по веднъж на Киевска Русия, на Полша, на ордата на хан Ногай и веднъж на Османската държава.

Днес са известни общо 31 владетелки на България от средата на IX до края на XIV в., за които имаме поне бегло споменаване в историческите извори. Към тях трябва да добавим поне 20-тина български владетелки от т. нар. „езическа епоха“, за които обаче не знаем нищо. В книгата е поместен най-пълният възможен списък с имената и етническия произход на известните ни български царици.

В „Забравени и неразбрани събития и личности от българското Средновековие“ можете да прочетете повече за цар Петър, за наследниците на цар Самуил, св. Методий, българските патриарси, историята на средновековна София, мястото на куманите в българската и византийската държава, „Сватбите на Йоан Асен II…“ и много други любопитни моменти.

Разбира се, книгата би била интересна най-вече за тези читатели, които имат поне основни познания за българската средновековна история, тъй като обръща повече внимание на конкретни моменти и представлява по-скоро задълбочен поглед върху отделни личности и събития, като предполага, че читателите имат общ поглед върху процесите в конкретната епоха.

 
Вашият коментар

Posted by на февруари 19, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,

До ада и назад

Сборникът "До ада и назад" е събрал най-доброто от новата българска фантастика

Представям ви и горещо ви препоръчвам новия сборник с българска фантастика „До ада и назад“.

Определено съм почитател на българското фентъзи и ще се опитам да напиша отделна статия с мнението си за всички разкази в антологията, но след като я завърша – в момента съм по средата.

Бързам, обаче, да ви съобщя за нея, както и да ви кажа от къде можете да си я купите. Пусната е в книжарниците, където цената й е 12 лв., но ви препоръчвам да се снабдите с книгата от клубчето за игри с карти „Меджик“ на ул. „Генерал Паренсов“, малко след пресечката с бул. „Васил Левски“. Там „До ада и назад“ се продава за (смешната за такава книга) сума от 8 лв.

В сборника са включени 31 разказа, като само ще спомена, че стилът е доста по-висок от този в по-старите антологии. Поне от тези, които съм чел, разбира се. Жанровете са различни, но все пак цялата антология е в мрачна гама, като става въпрос за произведения на ужаса и съспенса. Има си вампири, вещици, извратеняци, чудовища от паралелни вселени, извънземни…

И всичко това на цената на един билет до Перник. Пресметнете го така – хем ще прочетете хубава книга, хем няма да ви бият.

 
3 Коментари

Posted by на януари 17, 2012 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

По-добре да си „Роден богат“, отколкото да прекараш още една „Нощ в музея“

Не е тайна, че цените на книгите в България са нереално високи. Съпоставено със стандарта ни, разбира се. Никак не е нормално цената на една книга (без да е някакво луксозно, колекционерско издание) да струва 10% от минималната работна заплата в страната. За съжаление, много често и качеството на продукта, който получаваш е доста незадоволително. И нямам предвид литературната му стойност, а материалната.

Да вземем за пример последната част от „Песен за огън и лед“ – „Танц с дракони“. Цената на книгата е 25 лв. – явно заради голямата истерия, която настана около сериала „Игра на тронове“. Иначе нито обемът й е по-голям от този на предишните части, нито хартията е нещо особено. Да си го кажем направо – качеството на корицата и хартията е лошо. Да не го сравняваме с английския оригинал – той струваше с 4-5 лева повече от превода, но качеството на изданието е в пъти по-добро.

Друг пример – „Властелинът на пръстените“. Това е една от най-продаваните художествени творби в България. Не знам колко издавания е имала, но е факт, че никой не си прави труда да поправи поне най-дразнещите печатни грешки в българския й вариант. Имам чувството, че освен името на Фродо (а и за него не бих се обзаложил), няма нито един герой, чието название да не е объркано по няколко начина. При имената на елфите става направо страшно. И нямам предвид превода на имената (Бегинс – Торбинс). Става дума за елементарни грешки при набирането.

Но има и нещо хубаво. Напоследък в доста книжарници започнаха да предлагат намалени издания – нови, но застояли или не толкова популярни. От време на време се намират интересни заглавия, а най-хубавото е, че по този начин прочетох неща, които иначе не бих взел, тъй като са в жанрове, които не са ми толкова интересни.

Така ми попаднаха „Нощ в музея“ (от книжарница CIELA) и „Роден богат“ (БАРД – от Панаира на книгата в НДК). И двете книги бяха по 5 лв.

За „Нощ в музея“ нямах никакви очаквания. Не съм гледал филма, по който е писана и знаех, че е от типа книги, които се пишат по някой филм просто за да изцедят още някой лев от идеята. И все пак не бях подготвен за най-големия боклук, който съм чел от… от както мога да чета.

Ако трябва тази публикация да има главно послание, то е НИКОГА НЕ ЧЕТЕТЕ „Нощ в музея“. Или поне не я четете без финансов стимул. А реално погледнато, едва ли някога някой ще ви предложи пари за да прочетете това нещо. Абсурдността на стила на автора и на случващите се събития доближават крайния продукт до художествената стойност на съчинение от второкласник двойкар.

Дали защото я започнах след „Нощ в музея“ или книгата „Роден богат“ наистина има нещо свежо в себе си, но книгата на Доналд Уестлейк ми се стори много интересна и оригинална. В изключително лек стил криминалната история (на каквито иначе не съм почитател) увлича и уж небрежно, в един момент се оказва, че действието е станало по-увлекателно, отколкото си очаквал в началото. Същевременно сюжетът, макар и криминален, успява да е забавен,  престъпниците съвсем не са представени като злодеи, а по-скоро са забавни клизмари, чиито планове са малко в стил Looney Tunes.

Така че можем да поставим и втори акцент в статията. Ако искате да се разнообразите с книга, която да ви предложи нещо по различно, без да ви отнема прекалено много време – ПРОЧЕТЕТЕ „Роден богат“. Съмнявам се, че би ви разочаровала.

Описанието на сюжета можете да намерите във всяка он-лайн книжарница, а, най-вероятно, можете и да я откриете някъде по 5 лв. Иначе коричната й цена беше 11 – 12 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Танц с дракони

Петата част от „Песни за огън и лед“ от днес е по книжарниците – на български език.

Цена: 25 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 14, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , ,

Игра на тронове – разлики между книгата и сериала

„Игра на тронове“ очевидно е една от най-бруталните истории, които съм чел. От много време (мисля, че от „Тъмната кула“ на Кинг) не ми се беше случвало да не мога да спра да чета денонощно и да не мога да се концентрирам върху нещо различно от сюжета на книгата. Изпитвах чак яд, че ме болят очите или, че ми се доспива прекалено много и трябва да спра да чета. А в момента, в който свърших „Игра на тронове“ тръгнах да си търся втората част „Сблъсък на крале“.

По същото време в интернет вече беше качен „Игра на тронове“ – продукцията на HBO. Книгата е екранизирана в 10 епизода, които седнах да гледам паралелно с четенето, като внимавах да не изпреварвам действието в книгата. Като цяло, останах много доволен от начина, по който е разказана историята. Както винаги, когато си прочел книгата, ти се струва, че в екранизацията са изпуснати много важни моменти, иска ти се да видиш как е заснет някой момент, който ти е направил голямо впечатление, а се оказва, че сцената е проспусната… И все пак сериалът е много сполучлив и ако нямаш време или желание да четеш 702-те страници пак ще е някаква полза да го изгледаш. Един вид – по-добре него, отколкото последния сезон на „Стъклен дом“.

Все пак някои разлики между книгата и сериала ми направиха по-голямо впечатление и ми се струва, че с тях се губи една част от внушенията на книгата и зрителите може да придобият леко изкривена представа за някои събития или за някои характери в историята. Прегледах форумите за книгата и филма и събрах на едно място разликите, които са направили най-голямо впечатление на мен и на други фенове. На първо място съм изброил фактически разлики, които се забелязват веднага ако си чел книгата, а след това някои разминавания между представите, които си бях изградил от книгата и екранизацията. Това не са реални грешки, тъй като никъде в книгата не са уточнени фактите, но явно внушенията са доста ясни, тъй като същите впечатления е оставило прочетеното и при останалите потребители, споделили мнението си във форумите.

Фактически разминавания между книгата и сериала

• Още в началната сцена на епизод 1 има огромна разлика с книгата. В книгата единият щурмовак (Уил) се катери към върха на дърво за да огледа къде са отишли диваците. През това време Белите бродници излизат от гората и обграждат останалия на земята сир Веймар Ройс. Един от Бродниците убива Ройс, а Уил часове не смее да слезе от дървото. Когато слиза мъртвият Ройс се изправя и го удушава. В сериала сцената е изцяло променена, като щурмоваците са нападнати от мъртвите диваци, няма дуел, а накрая главата на Гаред е отрязана от нещо, което не става ясно дали е мъртъв дивак или Бял бродник.
• В сериала много по-малко са представени митологията и Боговете. В книгата много от действията на героите се обясняват с вярата, към която се придържат.
• В сериала Церсей разказва на Кейтлин, че първото й дете е умряло. Това дете изобщо не съществува в книгата.
• В книгата Бран първо чува как кралицата и Кралеубиеца си говорят за заговорите и чак след това ги вижда през прозореца, че правят секс. В сериала той просто ги вижда, че спят заедно. Това има значение, тъй като читателят очаква, че след като се събуди от комата, Бран би могъл да разкаже точно какво е чул. А във филма това, че Бран може да каже, че кралицата спи с брат си също би било скандално и би помогнало да се разкрият заговорите, но все пак ми се струва, че има разлика дали е чул дословно думите им или не.
• Във филма „първата брачна нощ” на Дани е представена като, едва ли не, изнасилване. В книгата тази сцена е описана съвсем различно и носи друг смисъл.
• В сериала Кутрето разказва на Санса историята на Хрътката. Всъщност, според книгата, Хрътката сам разказва на Санса историята си, докато я съпровожда към покоите й, като тази сцена разкрива на читателя как се чувства Хрътката, както и чувствата му към Санса.
• Голяма разлика има в сцената, в която се провежда боя, който ще определи дали Тирион Ланистър ще живее или ще умре. В книгата е описано как Брон използва тактика да измори рицаря (сир Вардис Игън). Описана е цяла сцена, в която останалите рицари коментират колко страхливо бяга Брон, докато рицарят не се уморява наистина и наемникът започва да му нанася удари. В крайна сметка сир Игън опитва една последна атака, която почти успява, но в крайна сметка пада на земята. В сериала битката е много по-прозаична. Зрителите, които не са чели книгата най-вероятно остават с впечатление, че рицарят е доста слаб и не е във форма. Всъщност този човек е бил в личната гвардия на Джон Арин. Той е по-стар от Брон (което имаше значение в книгата, но не толкова в сериала) и основната идея в книгата беше, че е облечен в тежка броня, докато Брон е много лек и пъргав и дълго избягва ударите, до момента в който рицарят вече е твърде уморен.
• Тук е важно да се спомене още нещо за тази сцена.В книгата, когато сир Вардис Игън се появява за двубоя с наемника, Лиза неочаквано му дава меча на Джон Арин, с който да се бие, тъй като смята, че на убийците на съпруга й трябва да бъде отмъстено с неговия меч. Обяснено е, че рицарят ще трябва да се бие с меч, който не познава и е доста притеснен от това, докато Тирион е доволен. Сцената е важна, тъй като тя показва колко отдалечена от реалността е Лиза, а и ако не беше настояла сир Игън да ползва меча на съпруга й, най-вероятно, Брон и Тирион Ланистър биха били мъртви.
• „Лунната врата” е врата на стената, а не дупка в пода, както е във филма.
• Сирио Форел в книгата е плешив. В сериала – не е.

Разминавания между представата ми от книгата и екранизацията

• Може би най-основното разминаване между представите ми от книгата и видяното в сериала са не толкова епичните сцени на екрана. Халазарът на хал Дрого се състои от 40 000 души, докато на екрана се виждат по-малко от 100 човека. Предвижването на халазара е описано като, едва ли не, опустошаващо земята през която минава. В сериала походите на халазара приличат повече на поход на някакво индианско племе – в колона по един, тихо и кротко. Същото е и по време на „Турнира на ръката” – очаквах повече шум и навалица в столицата – така, както е описано в романа.
• Съпругата на Нед, Кейтлин Старк, е доста грозна в сериала. В книгата не се споменава никъде, че е красива, но аз (и повечето хора от форумите) си я представях доста красива и по-младолика. Все пак най-големият й син е на 15 г. Нямам спомен дали в книгата се споменава на каква възраст точно се омъжва за Нед.
• Планината, който в книгата е описан като висок повече от 210 см., като дори конят му изглежда малък, когато го е яхнал, в сериала не прави чак такова впечатление с размерите си и в никакъв случай не е чак огромен пред враговете си.
• Отношенията между крал Робърт и Церсей в сериала изглеждат много по-реалистични, докато в книгата кралицата изглежда като психопатка.
• Вълчищата заемат много по-малка част от действието в сериала, отколкото в книгата, където са едни от ключовите образи и им е придадена голяма символика.
• Повечето от децата в сериала изглеждат с около 3 г. по-големи от възрастта, на която са в книгата.
• В книгата се казва, че Валът е висок 700 крачки (около 200 метра, според английския оригинал). В сериала Валът наистина изглежда внушителен, но все пак мисля, че би трябвало да е още малко по-висок.

 
2 Коментари

Posted by на юни 30, 2011 in Книги

 

Етикети: , , ,