RSS

Tag Archives: книги

По-добре да си „Роден богат“, отколкото да прекараш още една „Нощ в музея“

Не е тайна, че цените на книгите в България са нереално високи. Съпоставено със стандарта ни, разбира се. Никак не е нормално цената на една книга (без да е някакво луксозно, колекционерско издание) да струва 10% от минималната работна заплата в страната. За съжаление, много често и качеството на продукта, който получаваш е доста незадоволително. И нямам предвид литературната му стойност, а материалната.

Да вземем за пример последната част от „Песен за огън и лед“ – „Танц с дракони“. Цената на книгата е 25 лв. – явно заради голямата истерия, която настана около сериала „Игра на тронове“. Иначе нито обемът й е по-голям от този на предишните части, нито хартията е нещо особено. Да си го кажем направо – качеството на корицата и хартията е лошо. Да не го сравняваме с английския оригинал – той струваше с 4-5 лева повече от превода, но качеството на изданието е в пъти по-добро.

Друг пример – „Властелинът на пръстените“. Това е една от най-продаваните художествени творби в България. Не знам колко издавания е имала, но е факт, че никой не си прави труда да поправи поне най-дразнещите печатни грешки в българския й вариант. Имам чувството, че освен името на Фродо (а и за него не бих се обзаложил), няма нито един герой, чието название да не е объркано по няколко начина. При имената на елфите става направо страшно. И нямам предвид превода на имената (Бегинс – Торбинс). Става дума за елементарни грешки при набирането.

Но има и нещо хубаво. Напоследък в доста книжарници започнаха да предлагат намалени издания – нови, но застояли или не толкова популярни. От време на време се намират интересни заглавия, а най-хубавото е, че по този начин прочетох неща, които иначе не бих взел, тъй като са в жанрове, които не са ми толкова интересни.

Така ми попаднаха „Нощ в музея“ (от книжарница CIELA) и „Роден богат“ (БАРД – от Панаира на книгата в НДК). И двете книги бяха по 5 лв.

За „Нощ в музея“ нямах никакви очаквания. Не съм гледал филма, по който е писана и знаех, че е от типа книги, които се пишат по някой филм просто за да изцедят още някой лев от идеята. И все пак не бях подготвен за най-големия боклук, който съм чел от… от както мога да чета.

Ако трябва тази публикация да има главно послание, то е НИКОГА НЕ ЧЕТЕТЕ „Нощ в музея“. Или поне не я четете без финансов стимул. А реално погледнато, едва ли някога някой ще ви предложи пари за да прочетете това нещо. Абсурдността на стила на автора и на случващите се събития доближават крайния продукт до художествената стойност на съчинение от второкласник двойкар.

Дали защото я започнах след „Нощ в музея“ или книгата „Роден богат“ наистина има нещо свежо в себе си, но книгата на Доналд Уестлейк ми се стори много интересна и оригинална. В изключително лек стил криминалната история (на каквито иначе не съм почитател) увлича и уж небрежно, в един момент се оказва, че действието е станало по-увлекателно, отколкото си очаквал в началото. Същевременно сюжетът, макар и криминален, успява да е забавен,  престъпниците съвсем не са представени като злодеи, а по-скоро са забавни клизмари, чиито планове са малко в стил Looney Tunes.

Така че можем да поставим и втори акцент в статията. Ако искате да се разнообразите с книга, която да ви предложи нещо по различно, без да ви отнема прекалено много време – ПРОЧЕТЕТЕ „Роден богат“. Съмнявам се, че би ви разочаровала.

Описанието на сюжета можете да намерите във всяка он-лайн книжарница, а, най-вероятно, можете и да я откриете някъде по 5 лв. Иначе коричната й цена беше 11 – 12 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Книгите-игри се върнаха в България

Преди няколко месеца, когато за първи път видях сайта за книги-игри и новината, че някои от старите автори са се събрали за да направят опит да „възродят“ жанра, си помислих, че всичко, което ще излезе от това начинание, ще е възможността да поразгледам с носталгия кориците на старите ми любими книги, да си сваля някои издания, които тогава не съм открил или съм пропуснал, евентуално да науча някоя новина за авторите.

В последствие се оказа, че в сайта се оформя доста жизнен и интересен форум, в който бързо се сформира истинско авторитетно общество от (предимно стари) фенове на книгите-игри.

Същността на идеята, обаче, беше не дългоочакваното, а по-скоро НЕочакваното издаване на нови български книги-игри. До момента бял свят видяха цели две – „дебютната“ „Котаракът и черният нарцис“ на младия варненец Ал(ександър) Торо и „Асасините на Персия“ на един от любимите ми тандеми „от едно време“ – Ейдриън Уейн и Робърт Блонд.

Мой приятел ме снабди с двете издания от ON!FEST-а и, разбира се, те наложиха някои промени в читателския ми списък. „Властелинът…“ остана цял ден на нощното шкафче, а аз се претворих в надарен с различни добродетели крадец (от тези, които ти стават симпатични, защото имат драма в живота си – не от типа „крадец-циганин“), който трябва да направи неща, за които ще ви разкажа в следваща публикация.

Очакванията ми към книгата определено бяха много-много надхвърлени. Ал Торо още в първата си публикувана книга-игра демонстрира стил, на който мнозина от „класиците“ могат да завиждат. Историята се чете на един дъх и минути след като си я приключил вече ще си отворил http://www.legacyofkreya.com/ за да научиш още неща за Крея и живота на Котарака.

Историята, която Уейн и Блонд, от своя страна, са подхванали е също доста обещаваща и претенциозна. Познатият на феновете им стил буквално връща назад във времето и имаш чувството, че си прочел последната им книга-игра преди не повече от седмица, а не преди 12-13 години. Идеята е да се развие приключение в пустините на Персия, което да се проследи в рамките на две трилогии – общо шест книги. Все още съм едва в началото на книгата и тепърва създавам героя си, но си личи, че играта няма да страда от липса на качество. Това, което ме притеснява е, че пред „Новата вълна“ книги-игри има толкова много въпросителни и над реалното публикуване на цели шест книги в една поредица стои голяма сянка на несигурност. Но, може би, така е по-правилно – щом сме тръгнали да даваме ново начало на нещо толкова голямо, каквото бяха книгите-игри за поколението ни – редно е да мислим с размах и смелост 🙂

И още, и още неща ми грабваха вниманието тези дни, докато четях форума – предполагам, че част от тях ще намерят място в блога след време.

А ако и вие сте оставили поне част от 90-те си години в книгите на Майндкрайм, Уолъмбри, Блонд, Уейн, Джордж М. Джордж, (великата) Върдж – КУПЕТЕ СИ ДВЕТЕ КНИГИ ОТ ТУК!  Със сигурност ще си прекарате хубаво. Сигурно имате и по-малък брат или братовчед, който е на път да затъпее необратимо в Скайп и Фейсбук, и някоя книжка би вдъхнала малко живителна енергия в компютъризираното му мозъче. Току виж решил да избърше прахта от старата ви колекция.

 
2 Коментари

Posted by на септември 22, 2011 in Игри, Книги

 

Етикети: , , , , , , ,

Религиите в „Песни за огън и лед“

Сериалът  на HBO „Игра на тронове“ стана доста популярен в България, както и на запад (на изток, честно казано, не съм сигурен дали хората гледат телевизия в свободното си от джихад време). Надявам се скоро някоя от българските телевизии да купи първи сезон за да го видят и хората, които не си теглят филми от интернет.

В интернет няма много материали на български за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, а убеден съм, че фенове не липсват – не само на сериала, но и на книгите. Доказва го това, че из голяма част от България е трудно да си намериш всички четири книги от поредицата (петата все още не е преведена), тъй като са изчерпани, а допечатването все още не е завършило.

В предишна публикация стана въпрос за разликите между книгите и екранизацията. Преди дни авторът отговаряше на читателски и зрителски въпроси в рамките на новия проект на Гугъл Authors@Google. Авторът разсъждаваше за това кое превръща една фантастична история в епос и един от елементите, без съмнение, е развитието на системата от религиозни вярвания, митологията и културата на народите. В това отношение, Джордж Р. Р. Мартин надминава не само очакванията на феновете, но и гении на епическото фентъзи като Толкин, за който иначе Мартин е категоричен, че се е учил и силно се е повлиял от него.

Светът на Вестерос е пълен с различни религии, като в много от тях могат да бъдат разпознати реални съществуващи вярвания. Например Старите Пазители на Севера са базирани на анимизма и езическите вярвания. Има елементи и от келтската религия, като са добавени язовите дървета, които са фантастичен елемент. Вярата в Седемте е проекция на католицизма, като е развита идеята за Светата троица. Червеният бог, от своя страна, има елементи от Зороастризма и ереста на Катарите.

На мен ми е интересно дали има история зад Удавения бог (съответно – Бурния бог) или религията на железните хора е напълно измислена. До „Пир за врани“ Удавеният бог с нищо не показва силата си, освен това, че Ерон може да пие морска вода. Може би в следващите книги историята за вярванията на островите ще бъде развита още повече.

Разбира се, боговете на дотраките са типични за конните народи, като конят е издигнат до равнището на тотем. Като цяло, мисля, че идеята за културата и религиозните вярвания на дотраките са вдъхновени от хуните и изобщо от конните племена и народи. Дотраките изпитват ужас от водата, не познават обсадното изкуство, но са превърнали конницата си в най-страшната сила в Изтока.

Разбира се, в епоса са споменати още божества и религии – Богът с многото лица, богът на агнешките хора… Хубава дискусия на тази тема може да намерите тук

А червената мацка на снимката е Мелисандра. – жрицата на Червения бог. Ако не си чел книгите – ето ти една добра причина да ги прегледаш.

 
Вашият коментар

Posted by на август 9, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Ленин, Рамбо, Горбачов

Днес разчиствах библиотеката си от стари книги, които смятах да занеса на село, за да се освободи повече място за моите книги. Оказа се, че на един ред съжителстват „Партизански песни“ на Веселин Андреев, „Под игото“ на Вазов и „Рамбо“ на Дейвид Морел. Еманация на литературната култура 🙂

 
Вашият коментар

Posted by на юни 17, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , ,