RSS

Tag Archives: Майкрософт

Интервюто на Вацлав Смил за Wired

Вацлав СмилИнтервюто на големия чешки общественик Вацлав Смил за Wired.com стана изключително популярно в интернет последните дни. Най-вече благодарение на заглавието „Това е човека, който Бил Гейтс смята, че трябва да четете“.

Няколко от книгите на Смил са преведени на български. А ето и доказателството, че си струва да ги прочетете.

Wired: Да поговорим за производството. Вие казвате, че държава, която спира да развива масово производство, се разпада. Защо?

Смил: Във всяко общество, производството изгражда ниската средна класа. Ако се откажете от производството ще свършите с имащи и нямащи, и ето ви социална поляризация. Цялата ниска средна класа потъва.

Wired: Казвате също, че производството е решаващо за иновациите.

Смил: По-голямата част от иновациите не се прави от изследователските институти и държавните лаборатории. Те идват от производството – от компаниите, които искат да разширят обхвата на продуктите си, да подобрят цената, да увеличат приходите си. Това, което е много важно са „вътрешните“ проучвания. Иновациите обикновено се появяват от някой, който взима даден съществуващ продукт и го подобрява: по-добро стъкло, по-добър алуминий, по-добри чипове. Иновациите винаги започват с някакъв продукт.

Погледнете LCD екраните. По-голямата част от напредъка идва от големите индустирални конгломерати в Корея, като Самсунг или LG. Единственото добро нещо в САЩ е Gorilla Glass, защото е на Corning, а Corning похарчиха 700 милиона долара за една година за изследвания.

Wired: Американските компании все още са иновативни, все пак. Те просто аутсорсват производството си. Какво лошо има в това?

Смил: Погледнете перлата в короната на Бойнг сега – 787 Dreamliner. Самолетът има толкова много проблеми – той закъсня три години. И защо? Защото големите му части са доставени от целия свят. 787 не е самолет, произведен в САЩ. Това е самолет, сглобен в САЩ. Те се договориха за съставните материали с италианци и за батериите с японци. И батериите започнаха да изгарят по време на полет. Контролът на качеството липсва.

Wired: Могат ли IT професиите да заменят загубените работни места в производството?

Смил: Не, разбира се. Това са напълно заменими работни места. Можеш да наемеш хора в Русия или Малайзия – и точно това правят компаниите.

Wired: Да се възстанови производството би значело да се научат американците отново да строят неща.

Смил: Само две държави са добри в това: Германия и Швейцария. И двете запазиха силни производствени сектори и споделят едно ключово нещо: децата започват да участват в чирашки програми на възраст 14 или 15 години. Прекарваш в тях няколко години, в зависимост от уменията си, и можеш да правиш BMW-та. И, тъй като си започнал млад и си се учил от по-възрастните хора, твоите продукти не могат да бъдат достигнати по качество. Ето тук започва всичко.

Казвате, че Apple могат да сглабят iPhone-ите в САЩ и пак да правят големи печалби.

Смил: Това не е тайна! Apple има огромни печалби. Те лесно могат да правят всичко у дома. iPhone не се произвежда в Китай – той се сглабя в Китай от части, произведени в САЩ, Германия, Япония, Малайзия, Южна Корея и т. н. Цената там не е в труда. Но работниците трябва да са изключително отдадени и да имат умението да седят на задника си по осем часа и да сглабят малки части, така че да съвпаднат перфектно.

Wired: Но се смята, че Apple са огромни иноватори.

Смил: Apple! Човече, каква измислица! Не плащат данъци, всичко се произвежда в чужбина – и все пак всички ги боготворят. Този нов iPhone – няма нищо ново в него. Просто златист цвят. Какво, по дяволите, не е ли така? Когато хората започнат да се заиграват с цветовете, знаеш, че са свършени.

Wired: Да поговорим за енергетика. Казвате, че алтернативните енергоизточници не могат да се развият. Няма ли място за възобновяемите енергийни източници?

Смил: Аз харесвам възобновяемите енергийни източници, но те напредват бавно. Има една присъща инерция, мудност в енергийните промени. Би било по-лесно ако все още консумирахме по  66,615 киловат-часа на глава от населението, като през 1950 г. Но през 1950 г. малко хора имаха климатици. Ние сме общество, което изисква електричество денонощно. Това е много трудна задача за слънцето и вятъра.

Погледнете Германия, където субсидират силно възобновяемата енергия. Когато няма слънце или вятър, те увеличават мощностите на старите си, работещи с въглища, централи. Резултатът: Германия сериозно е увеличила вноса на въглища от САЩ, а германските емисии на парниковите газове са се увеличили, от 917 милиона метрични тона през 2011 г. до 931 милиона през 2012 г., поради изгарянето на американски въглища. Това е напълно комично!

Wired: Ами ядрената енергетика?

Смил: Китайците я развиват, индийците я развиват, руснаците имат някакви намерения да я развиват. Но, както знаете, САЩ не я развива. Последната голяма централа беше поръчана през 1974 г. Германия спря реакторите си, Италия се зарече никога да не строи АЕЦ, дори и Франция бави новите строежи. Харесва ли ви мисълта, че бъдещето на ядрената енергетика сега е в ръцете на Северна Корея, Пакистан, Индия и Иран? Това е доста депресираща мисъл, нали?

Основният проблем е, че ние се втурнахме в ядрените мощности. Взехме реактора на Хайман Риковър за подводници и го „натиснахме“ за да победим Русия. А това просто е грешния реактор. Той беше направен твърде бързо с твърде малко визия за бъдещето.

Wired: Вие наричате това „проклятието на Муур“ – идеята, че ако сме достатъчно иновативни, всичко може да има ежегодишно увеличаване на ефективността.

Смил: Това категорично е грешка. Просто е невъзможно да се увеличава ефиктивността на енергийните мощности по този начин. Имате машините си за горене – най-добрите в лабораториите сега имат около 40% ефективност. Тези, които са в употреба в областта, са с около 15 – 20 процента ефективност. Е, не можете да я увеличите пет пъти, защото това би означавало 100% ефективност. Невъзможно, нали? Има граници. Това не е микрочип.

Същото нещо важи за агрокултурата. Не можете да увеличите ефективността на фотосинтезата. Ние подобряваме добивите от фермите, като ги напояваме и наторяваме за да предоставят всички тези хранителни вещества. Но не можем да удвояваме добивите на всеки две години. „Законът на Муур“ не се отнася за растенията.

Wired: Тогава какво остава? Да правим продуктите по-енергийно ефективни?

Смил: Иновациите правят продуктите по-енергийно ефективни, но пък ние консумираме все повече и повече продукти, и не се осъществява абсолютна дематериализация на нищо. Ние все още употребяваме повече стомана, повече алуминий, повече стъкло, и т. н. Докато се намираме в този безкраен материалистичен цикъл, в тази въртележка, техническите иновации не могат да смогнат.

Wired: Лошо. Значи всичко, което ни остава е да намалим консумацията. Но кой ще направи това?

Смил: Аз и съпругата ми го направихме. Ние „намалихме“ дома си. Отне ми две години да открия подразделение, където да ми позволят  да си построя къща по поръчка, която да е по-малка от 610 кв. м. И позволете да ви изпробвам: Кой е най-лесният начин да направите къщата си супер-ефективна?

Wired: Изолацията!

Смил: Точно така. Увеличих изолацията на стените ми с 50%. Това ускъпява цената съвсем малко. Също така, изолирате основата отвън – имам около 50 см. стиропор от външната страна на бетонната стена. Ние бяхме първите, които построихме дома си в тази задънена улица, така че видях всички къщи, построени след нашата – много по-големи, 1100 кв. м. Нито една от тях не беше построена правилно. За цяла година, аз плащам за електричество това, което те плащат само през януари. Може да имате супер ефективен дом, можете да имате супер ефективна кола – с малка Хонда Сивик, изминавате 100 км. със 6 литра гориво.

Wired: Другата ви голяма тема е храната. Вие рисувате доста зловещи перспективи, но това е най-оптимистичната ви тема. Вие всъщност смятате, че можем да изхраним планетата с население от 10 милиарда човека – ако ядем по-малко месо и пилеем по-малко храна.

Смил: Ние изливаме цялата тази енергия в отглеждането на царевица и соя, а след това ги влагаме в отглеждането на животни, докато ги храним с антибиотици. А след това изхвърляме 40% от храната, която произвеждаме.

Хората, които ядат месо, не ме харесват, тъй като приканвам към умереност. Вегетарианците не ме харесват, защото казвам, че няма нищо лошо в това да се яде месо. Това е част от еволюционното ни наследство. Месото ни е помогнало да станем такива, каквито сме сега. Месото е помогнало мозъците ни да станат големи. Проблемът е с това да се изяждат по 91 кг. месо годишно на глава от населението.  С това да се ядат хамбургери всеки ден. И пържоли.

Знаете ли, взимате малко пилешки гърди, нарязвате ги на малки кубчета и правите китайска яхния. Трима души могат да ядат едни пилешки гърди. Когато режете месото на малки парчета, както правят в Индия, Китай и Малайзия, всичкото месо от което ще се нуждаете годишно е около 18 кг.

Wired: И накрая, някоя добра новина от вас?

Смил: Освен за антибиотичната резистентност, което е ужастно. Някои държави, които произвеждат много свинско, като Дания и Холандия, премахват употребата на антибиотици или ги намаляват. Трябва да го направим. Иначе ще създадем такава антибиотична резистентност, че ще бъде просто ужастно.

Wired: Значи решението не е технологично, а политическо: по-добра икономическа политика, по-добро образование, по-добра търговска политика.

Смил: Точно така. Днес, както знаете, всичко е „иновация“. Имаме проблеми, а хората търсят приказни решения – иновациите, като манна от небесата, падаща при израелтяните и спасяваща ги от пустинята. Нещо като, „Нека не променяме образователната система, данъчната система. Нека не подобряваме неработещото ни правителство. Просто да чакаме за иновационната манна от малка група хора от Силиконовата долина, за предпочитане с индийски произход.“

Вие сте WIRED – вие сте виновните! Вие подкрепяте тези хора, вие пишете за тях, вие ги слагате по кориците! Вие объркахте нещата. Казвам ви, вие пробутвате това на американското общество, нали? И хората ви вярват сега.

Оригиналното интервю.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на ноември 26, 2013 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Защо се нуждаете от профил в Google+?

Страницата на Alex on top в Google Plus

Да – шегите за Google+ са забавни – как това е някакъв призрачен град, в който можете да си споделяте с духовете на отминалите Коледи. Да – това, за съжаление, е вярно. В „Гугъл Плюс“ все още има толкова малко хора, че никак не е забавно да се подвизавате там. Да не говорим, че малкото приятели, които ще откриете в него, всъщност имат и Фейсбук профили и просто дублират публикациите си в двете социални мрежи. А това не е толкова интересно.

Ако ползвате профила си в социалните мрежи просто за да следите кой се е напил на служебното парти през почивните дни или коя „красавица“ е забърсал някой познат снощи в „Мастъра“, то ОК – на вас не ви трябва профил в Google+ в този момент. Разбира се, това не променя факта, че до края на тази година най-вероятно ще имате такъв.

Да видим, обаче, защо би ви трябвал Google+ профил.

Да приемем, че използвате социалните мрежи за да водите „активен виртуален живот“ – споделяте много новини и събития, опитвате се да държите близките си в течение с актуалностите, подкрепяте някаква кауза. Да не говорим ако се опитвате да представите пред света нещо свое – интелектуален или материален продукт. Имате личен блог, информационен сайт или дори он-лайн магазин (е – ако е последното, то прочетете особено внимателно статията, тъй като профилът в Google+ е важен за бизнеса ви – без значение дали продавате нефт или гребени за домашни любимци).

Казано просто, Google+ е фаворитът на търсачката Google. И дори някои да смятат това за нечестно, то на мен ми се струва напълно нормално. Тоест, линковете, които пускате в Google+ са много „по-ценни“, отколкото линковете в различните други уеб директории и социални мрежи. Google индексира веднага всяка ваша нова публикация, щом я споделите в Google+.

Дори когато не сте логнат в Google профила си, резултатите от Google+ излизат на челни позиции при търсене. Да вземем за пример официалните страници на Бритни Спиърс в различните социални мрежи. На челно място излиза официалната й страница в Google+, а тези в Twitter и Facebook сякаш не съществуват за търсачката. И това, при положение, че на самата официална страница в Google+ има директни линкове към страниците й в останалите мрежи.

Изводите са ясни – ако се занимавате с търговия, задължително трябва да му направите страница в Google+. Всъщност, дори ако искате просто да увеличите посещенията в личния си блог, отново е добра идея да му направите страница в тази социална мрежа.Оказва се, че за Google по-важна е страницата на Бритни в Google+, където има по-малко от 2 милиона почитатели, отколкото тази във Facebook, където я следят повече от 16 милиона човека. На какво ви навежда това? Явно си струва да инвестирате усилия в Google+.

Можем ли да обвиняваме Google в монополизъм?

Едва ли. Както Дани Съливан от SEO.com сполучливо написа, не трябва да очакваме Google да бъдат като търговец, който насочва купувачите към конкурентните магазини, само защото знае, че там стоката е по-качествена или по-евтина. Не искам да си представям как щяха да изглеждат търсачките ако монополисти бяха Майкрософт, да речем. Сигурен съм, че и вие имате предположения.

По-добре е да имаме предвид всичко това и да вложим енергия в развитието на страниците си в Google Plus.

Хареса ли ви тази статия? Добавете „Alex on top“ и в Google+!

 
Вашият коментар

Posted by на януари 17, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,