RSS

Tag Archives: реклама

За новото лого на Facebook

Както сигурно сте забелязали, от известно време Facebook е с ново лого. Или по-правилно е да се каже – промениха някои дребни елемента, за да направят логото по-семпло.

Ако не сте обърнали внимание на промяната – ето за какво става дума. В ляво е старото лого, а в дясно новото:

Facebook Logos

Определено промяната е сполучлива. Да не говорим, че изобщо нямам представа каква беше ролята на светлосинята линия в старото лого.

Новият дизайн е по-изчистен, като буквичката вече стига до ръба на квадратчето. Общо взето, такива са тенденциите в глобален план и други добри примери можете да видите в статията на Business Insider „10те най-сполучливи промени в корпоративните логота за 2013 г.

Кое, обаче, е странното в случая с Facebook?

Днес случайно попаднах на тяхна реклама, която показва, че самата компания не е толкова съсредоточена в усилията си за промяна на начина, по който марката им достига до потребителите.

Ето как изглежда логото на Facebook на рекламите, които се разпространяват от AdChoices:

Facebook AdСтана ми интересно, че логото не е сменено и реших да последвам линка до началната страница на Facebook. Тук идва най-забавното:

Facebook mainКакто виждате, някой е забравил да смени логото и на вратата на „социалната мрежа“.

Разбира се, ако влезем в профила си или отидем до страницата на Facebook, виждаме че там логото е актуално:

Facebook Page Някак си не ми се струва добре да инвестираш време, креативност и пари, а след това да се отнесеш несериозно с крайния продукт. Новото лого е хубаво и заслужава хубаво тестване.

Добре дошли сте да споделите и вашето мнение за логото на Facebook. Или за което лого ви е любимо. Отдолу – в коментарите.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 14, 2014 in Разни

 

Етикети: , , , , ,

Image

Интересен User Experience с рекламите на Гугъл

GTA Five, Lenovo и един килограм лимони за 1,99 лв. 🙂

Nerd Reactor

 
Вашият коментар

Posted by на септември 16, 2013 in Игри

 

Етикети: , , , , , ,

Така не се прави рекламна кампания

Във вторник чаках автобус на метростанция „Г. М. Димитров“ и, тъй като автобусът се забави повече от няколко минути, имах време да разгледам наляво – надясно. Оказа се, че в старите книги, които са опънати до метрото (сигурен съм, с необходимите разрешения от Общината) няма нищо, което да ми е интересно. И така, вниманието ми беше привлечено от залепен на стълб плакат(не се съмнявам, че Общината е издала разрешение и за това да се лепят плакати по стълбовете), който рекламираше Тенис училище „Анди“.

От плаката ставаше ясно, че училището се намира в Борисовата градина. Основната информация представляваше таблица с цените за тренировки. Направи ми впечатление, че посочените цени са значително по-ниски от обичайното. Плакатът изпълни предназначението си спрямо мен, като дори ме провокира да си извадя телефона и да си запиша името на тенис клуба, за да мога да го открия след това в интернет. Какво повече да очаква човек от едно плакатче – мисията е изпълнена. Привлекли сме вниманието на един адресат.

Когато пристигнах на работа, проверих в интернет за страницата на това тенис училище. Първото, което ме учуди е, че не разполага със собствен интернет сайт. Единственият резултат в Google беше към страница на тенис клуба в големия тенис сайт tennis24.bg. Бърза справка в страницата показа, че тенис училище „Анди“ все пак разполага със собствен сайт… в hit.bg.

За мен това беше несериозно. По принцип е несериозно да развиваш търговска дейност (каквато и да е тя) и интернет страницата ти да е в безплатния hit.bg. Честно казано, много по-авторитетно ми се струва официалната страница на една компания да е във Facebook, отколкото в hit.bg. Да, аз също ползвам hit.bg за да експериментирам с „галерията“ към блога си, но ако очакваш някой да ти даде пари, за каквато и да е услуга… не трябва да ползваш hit.bg. Да си платиш собственият хостинг и домейн струва колкото 10 топки за тенис, за Бога!

Както и да е. Отворих страницата, само за да видя, че отношението към нея е точно толкова несериозно, колкото предполага и мястото, на което е позиционирана. Сайтът е „изпипан“ в най-добрите изисквания на 90-те години и трябва да е създаден от ученик в началните класове, който прави първите си крачки в иначе безкрайно интересния свят на HTML. Убеден съм, че ако дадете на произволен третокласник книгата „HTML for Dummies“ и му предоставите един ден – той ще направи по-добре изглеждащ сайт за тенис училище.

Но, да кажем, че външният вид не е толкова важен. Все пак хората не се занимават с изработване на уеб сайтове, плюс това са стиснати и не искат да платят на някой да им направи един нормален такъв. Важното е съдържанието. А именно – да намеря тарифите, които съм видял на плаката и да разбера повече подробности – в кои дни има тренировки, от колко часа и пр.

Навигацията в сайта е сравнително лесна и интуитивна (въпреки нечовешкия дизайн и купчината неработещи вътрешни линкове). Стигнах до тарифите, намерих и себе си – „Любители от 25 до 54 години„. Изненадах се, че цената, която е показана в сайта е точно двойна на тази, която е принтирана на плакатчето. Все пак можех да си го обясня.

Първо – ако имаш толкова грозен сайт, сигурно не ти се занимава да го обновяваш често. Въпреки, че над таблиците с тарифите стои претенциозен надпис „ЦЕНОРАЗПИС – август – 2012 г. „. Може би, просто в момента има промоционални цени, които са показани в плаката, но не са променени в страницата?

И второ – може би съм се объркал на спирката, като съм гледал таблицата с цените. Едва ли – предвид, че цената, която аз съм видял на плаката не съществува в нито една от деветте таблици на страницата.

Реших, че най-лесният начин да получа отговор е да попитам авторите. Хубаво, че електронната поща на това тенис училище „Анди“ присъства и на великолепния им сайт, и на тенис24.бг. Изпратих писмо, в което попитах каква е цената, тъй като има разминаване между плакатите и цените в сайта.

Отговор не съм получил. Пет дни.

И тук е въпросът, който ме занимава. Той не е за самите тенис уроци. Мързи ме да отида на мястото специално за да питам. А и, като цяло, бих отишъл на уроци най-вече заради наистина изгодната цена, която видях на плаката. Въпросът е, че рекламна кампания не се прави по този начин. Чак е тъпо.

1. Синхронизирайте си информациите, човеци! Защо сте си направили труда да принтирате листи А4 и да ги лепите из града, а не сте си направили труда да смените една таблица в сайта си?

2. Защо не си проверявате електронната поща? Нямате компютър ли? Ами по-добре да не слагате пощата си в сайта ако нямате намерение да проверявате дали някой ви е писал. Или ако изобщо не вярвате, че някой ще ви пише. Защото, докато гледах колко несериозно изглежда сайта ви, все пак не смятах, че е от такова значение. Да си направя труда, обаче, да ви запомня името, да ви потърся и да ви напиша писмо, а след това да не получа отговор, е наистина символ на липса на професионализъм и на адекватно отношение към собствените ви усилия

3. Равносметката от рекламната ви кампания. Излиза, че от цялата ви кампания – да създадете продукт, да създадете реклама, да се погрижите тя да достигне до хората, резултатът е… негативен коментар за продукта ви. Доста тъпо, със сигурност. Може да звучи яко клишето „няма лоша реклама“, но не мисля, че това е била целта ви.

И така. Сигурно от цялата публикация звучи, че съм много разочарован и покрусен от липсата на отговор. Аз поне бих си казал – „Я пък тоя!“ ако прочета такова мрънкане за някакви тенис уроци. Но всъщност, това което ме издразни толкова, че да седна да го опиша е, че така просто не се прави рекламна кампания! Така се губи времето на хората. И се лепят хартии по стълбове и стени из града.

Kоректно уточнение: В деня, в който написах тази публикация, получих отговор от „Анди“.

Posochenite ceni se otnasqt za uchenici, tova na plakata e grupa do 6 dushi, a v saita e do 4 dushi, standartnata cena e 80 lv za letniq sezon i 100 lv za zimniq, za vas!

Благодаря за отговора! 🙂

 
Вашият коментар

Posted by на септември 29, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

За Бога, братя, не купувайте… билети за филма „Цахес“

Филмът "Цахес" е една от най-слабите ни продукцииКогато тогавашният премиер Димитър Попов изрече знаменитата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, едва ли е можел да предполага, че след цели 20 години някой ще възкликне със същата болка и страст „За Бога, братя, не купувайте билети за филма ЦАХЕС“.

Всъщност, като активен комунист-съдия, осъдил на смърт 26 годишен младеж, обвинен в оскверняване на гроба на Людмила Живкова, г-н Попов може и изобщо да не знае кой е Цахес. Аз също не знаех кой е това до 21 януари 2012 г.

За съжаление, разбрах.

Кой е Цахес?

Цахес е герой от приказка на Ернст Хофман. Това е авторът на приказката „Лешникотрошачката“, например. Тя е по-известна. Става дума за някакво дете, което бива омагьосано от фея и придобива магическата способност да си присвоява всичко положително, което някой друг направи. Например, единият герой чете хубаво любовно стихотворение на някаква академична вечеринка, а всички гости виждат, че Цахес я чете и той е поздравен, а героят е пренебрегнат. Такива неща. Освен това, Цахес е джудже с доста уродлив глас. Завръзката е в това, че младежът с любовното стихотворение е влюбен в дъщерята на един от главните преподаватели в академията, но тя ще се омъжва за Цахес и трябва да се развали магията за да победи истинската любов. Има феи и магьосник също така.

Е – екзалтирани от настоящите успехи на българското кино, група родни кино дейци са решили да направят филм по тази приказка. Дори са събрали доста добър актьорски състав – Захари Бахаров, Явор Бахаров, Виолета Марковска. Участват също така Чочо Попйорданов, Мая Новоселска… Не звучи толкова зле, нали?

Защо българският филм „Цахес“ е двучасова гавра със зрителите?

Продуктът „Цахес“, който имах грешката да видя на 21 януари (само един ден след пускането му по кината) е най-голямата гавра със зрителите, а и с филмовото изкуство, която съм виждал от няколко години. 10 минути след началото на прожекцията, в главата ми звучаха само два въпроса – Защо някой харчи милиони за да създаде такъв филм и защо аз дадох 6 лв. за да го гледам. Тези въпроси не напуснаха главата ми не само до края на прожекцията, но и до края на деня. А отговор не съм намерил до момента.

На първо място, имам чувството, че създателите на този продукт (не трябва да се нарича филм) не са могли да си изяснят какво точно са искали да заснемат. Дали са искали да екранизират просто приказката на Хофман, дали са искали да направят научно-префърцунена екранизация на лекция за немския писател, дали са искали да покажат психо-история, в която момче с психическо заболяване живее в измислен свят на книги и приказки, дали пък са искали да направят карикатура на комунистическата държава, показвайки ни нейните недъзи?

Последното изречение стана доста дълго и трудно за разбиране, нали? Ами ето точно така – излишно дълъг, сложен и объркан е и самият филм „Цахес“. Авторите му са се опитали да направят всичко това едновременно и резултатът е два часа хаос, недоразвити истории, излишни персонажи, излишни сцени. И всичко това гарнирано със слаби реплики и слабо техническо изпълнение в някои отношения. Главната фея, например, не успя да си уцели движението на устните нито веднъж през целия филм! Нито веднъж! Аз не го забелязах, може би, твърде зает да страдам от сцените, на които ставах свидетел, но момчето, с което гледахме филма, не можеше да си намери място от точно това. Дето се вика, дефектите бяха толкова много, че всеки да си намери няколко, за които да се ядосва.

Този екранен продукт „Цахес“ сякаш никой от създателите му не си го е пуснал след края на монтажа и не беше видял какво са създали. Другият вариант е да са изпаднали в заслепението на вглъбения и самодостатъчен творец, който е готов да даде милион и половина за да задоволи нуждата си да реализира некадърността си. Боже, Боже. Остави режисьори и продуценти – аз не зная тези актьори как им се е струвала лентата накрая, когато са видели какво е излязло.

А те, актьорите, си играят добре. Съвсем нормално. Но безумният сюжет и най-вече диалози поставят и тях в идиотски ситуации. Може да не е точно сравнението ми, но това е все едно да дадеш на сценаристите на Комиците да пишат репликите на Чарли Шийн, който трябва да играе пиян човек. То по-добре щеше да е да дадат на актьорите да прочетат приказката „Цахес“ и да им бяха пуснали камерите – да импровизират сами – без сценарии и написани реплики. Поне по-свежо щеше да се получи.

Запазената марка на екранното безсилие – размятане на цици и щръкнали зърна

Този „комплекс“ в българското кино – да показваме голи жени или брутални сцени на сексуално насилие, в последно време успя да бъде озаптен. Поне в сполучливите продукции. То, може би, това е едно от нещата, които ги правят сполучливи.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм някакъв пуритан. Голотиите, цинизма, насилието – всичко това има място в изкуството, съответно и във филмовото изкуство. Но то трябва да бъде в контекста на филма. Не бива да стои неадекватно и натрапено. Едни могат да са тези сцени в „Под прикритие“, други в „Стъклен дом“, а по-различни в „Столичани в повече“, например.

И Марковска лъсна гола в български филм

Ако исках да видя Марковска гола - щях да изчакам да я снимат в "Максим"

А в „Цахес“ изобщо не трябваше да присъстват. Самата атмосфера на филма не предполагаше появата на такива сцени. Двете сцени, в които лелката-фея (Касиел Ноа Ашер) си размяташе гърдите, а Стоян Алексиев и ги мачкаше бяха абсолютен нон-сенс (супер куул чуждици). Както казах след края на прожекцията – явно тази Ашер не е могла да си нацели репликите нито веднъж при дублажа, тъй като цялата й енергия е била съсредоточена в това да са и щръкнали зърната 120 минути екранно време. Поклон!

При Виолета Марковска положението е същото. Защо трябваше да ги има сцените в които се търкаля гола из леглото и баща й я гали през чаршафа (Da Fuck?!)… Ясно де – за да има нещо, което да впечатли зрителите във филма… ако бяхме във времето на „Дунав мост“. Ало, режисьорите! Ако искам да гледам цици ще си купя „Максим“. Там са повече. А и цената му е по-ниска, отколкото на вашата продукция. Дошъл съм да гледам филм. Искам да видя история за нещо. Искам някакви хора да правят смислени действия, които да са в логическа връзка помежду си и да водят до логически завършек. Ако искам да подлагам психиката си на изпитания просто ще друсам. Пак ще е по-приятно от „Цахес“.

Няма лоша реклама, нали знаете

И все пак – няма лоша реклама. Така казват. И са прави. Може би, така дори повече хора ще чуят за тази туморна разсейка в българското кино. И все пак, надявам се, че ще спестя поне на няколко човека парите, които биха дали за да гледат „Цахес“.

Ако има нещо хубаво, то е, че в цялата кино зала бяхме цифром и словом 6 (шест) човека. Четирима души бяхме моята компания и заблудена двойка пред нас. Ако имаме късмет, „Цахес“ няма да бъде видян от повече от 100 човека и създателите му ще умрат от глад.

Надали, но дано.

Имаше ли поне нещо хубаво във филма „Цахес“?

Не.

Но да потърсим под вола теле и да посочим нещо положително. Продуктът е заснет във Видин и Белоградчик – има готини сцени (като природа и архитектура – не изпадайте в заблуждение).

Актьорите си играят добре (повечето). Тоест, имаме си свястно поколение в киното. Поне сред тези, които са пред камерата.

Още нещо ли искате положително? Ами хубаво де – на Виолета Марковска циците. И сцената, в която гръмотевицата удари попа… Страдалците, посетили прожекцията ще ме разберат. Там се смях през сълзи. Буквално. Имах тази възможност, тъй като залата  беше абсолютно празна. Смях се с глас толкова дълго, че накрая се изморих.

И в края – не приемам обяснението, че недъзите на филма са „нарочно целени“. Че представляват някакъв вид ирония, сарказъм, артистичност или търсени внушения. Такива неща не могат да бъдат оправдание за калпав продукт, който очакваш да продадеш на публиката.

 
4 коментара

Posted by на януари 24, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Защо се нуждаете от профил в Google+?

Страницата на Alex on top в Google Plus

Да – шегите за Google+ са забавни – как това е някакъв призрачен град, в който можете да си споделяте с духовете на отминалите Коледи. Да – това, за съжаление, е вярно. В „Гугъл Плюс“ все още има толкова малко хора, че никак не е забавно да се подвизавате там. Да не говорим, че малкото приятели, които ще откриете в него, всъщност имат и Фейсбук профили и просто дублират публикациите си в двете социални мрежи. А това не е толкова интересно.

Ако ползвате профила си в социалните мрежи просто за да следите кой се е напил на служебното парти през почивните дни или коя „красавица“ е забърсал някой познат снощи в „Мастъра“, то ОК – на вас не ви трябва профил в Google+ в този момент. Разбира се, това не променя факта, че до края на тази година най-вероятно ще имате такъв.

Да видим, обаче, защо би ви трябвал Google+ профил.

Да приемем, че използвате социалните мрежи за да водите „активен виртуален живот“ – споделяте много новини и събития, опитвате се да държите близките си в течение с актуалностите, подкрепяте някаква кауза. Да не говорим ако се опитвате да представите пред света нещо свое – интелектуален или материален продукт. Имате личен блог, информационен сайт или дори он-лайн магазин (е – ако е последното, то прочетете особено внимателно статията, тъй като профилът в Google+ е важен за бизнеса ви – без значение дали продавате нефт или гребени за домашни любимци).

Казано просто, Google+ е фаворитът на търсачката Google. И дори някои да смятат това за нечестно, то на мен ми се струва напълно нормално. Тоест, линковете, които пускате в Google+ са много „по-ценни“, отколкото линковете в различните други уеб директории и социални мрежи. Google индексира веднага всяка ваша нова публикация, щом я споделите в Google+.

Дори когато не сте логнат в Google профила си, резултатите от Google+ излизат на челни позиции при търсене. Да вземем за пример официалните страници на Бритни Спиърс в различните социални мрежи. На челно място излиза официалната й страница в Google+, а тези в Twitter и Facebook сякаш не съществуват за търсачката. И това, при положение, че на самата официална страница в Google+ има директни линкове към страниците й в останалите мрежи.

Изводите са ясни – ако се занимавате с търговия, задължително трябва да му направите страница в Google+. Всъщност, дори ако искате просто да увеличите посещенията в личния си блог, отново е добра идея да му направите страница в тази социална мрежа.Оказва се, че за Google по-важна е страницата на Бритни в Google+, където има по-малко от 2 милиона почитатели, отколкото тази във Facebook, където я следят повече от 16 милиона човека. На какво ви навежда това? Явно си струва да инвестирате усилия в Google+.

Можем ли да обвиняваме Google в монополизъм?

Едва ли. Както Дани Съливан от SEO.com сполучливо написа, не трябва да очакваме Google да бъдат като търговец, който насочва купувачите към конкурентните магазини, само защото знае, че там стоката е по-качествена или по-евтина. Не искам да си представям как щяха да изглеждат търсачките ако монополисти бяха Майкрософт, да речем. Сигурен съм, че и вие имате предположения.

По-добре е да имаме предвид всичко това и да вложим енергия в развитието на страниците си в Google Plus.

Хареса ли ви тази статия? Добавете „Alex on top“ и в Google+!

 
Вашият коментар

Posted by на януари 17, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Г-жа Фандъкова срещу Двуглавата змия – Развръзката

Първо предисторията:

Част 1 – Облепянето на София с плакати

Част 2 – Писмото ми до Столична община с молба за почистване на плочките на станция „К. Величков“

А ето я и развръзката.

Както много други неща, случващи се в отношенията граждани – администрация, развръзката на казуса „Двуглавата змия“ успя да заобиколи очакванията ми и да ми припомни изразът на върховна почуда „Где го чукаш, где се пука“.

В първите дни на новата година, в пощата ми пристигна писмо с отговор от Столична община. Това ме учуди, тъй като очаквах „електронното деловодство“ да ми прати отговор по електронната поща или да разчита, че аз с интерес ще проверявам сам движението на жалбата си в сайта им. Евала!

Още повече ме учуди дебелината на писмото. Когато го отворих се оказа, че съдържа цели 4 страници А4. На първата беше обяснено, че Столична община своевременно е почистила входа на метрото, а на следващите бяха приложени три снимки, показващи „почистените“… вентилационни тръби на метро станция „Константин Величков“. Да. На всяка страница беше принтирана огромна черно-бяла снимка, показваща тръбите от всички страни. Самата вентилация беше „почистена“ посредством остъргване на плакатите и оставянето на тръбите в обичайното им положение – целите в бели ленти и остатъци от засъхнало лепило.

Ха, сега де?! Аз съм свикнал да съм критичен към действията на властниците ни. Идва ми да кажа, че това е пореден връх на неадекватността на администрацията.

От друга страна – идва ми да пусна сълзица от умиление. За Бога, воплите ми бяха чути от екипа на градоначалника… Хората на г-жа Фандъкова са се вслушали в смирените ми молби и „своевременно“ (по собствените им думи) са влезли в решителен бой с Двуглавата.

Кажете ми вие сега – какви чувства да изпитвам? Направили ли са нещо или нищо не са направили елитните служители на г-жа Фандъкова?

Значи, аз като писах, че се надявам да се почистят плочките от входа на метрото… имах предвид плочките.  Дори снимка им пратих. Тази, която пуснах и в блога. Ето тази снимка:

Обезобразената от плакати станция на метрото

Така.

Мен, някак си, повече ми пукаше за тези плакати, които са лепнати върху плочките. оградените с червено.

Някак си, по-малко ми пукаше за металното… нещо… върху вентилацията. Това ламаринено табло – символ на социалистическата рекламна мощ.

Явно съм останал неразбран от столична община.

Другият вариант е елитните служители на общината да не са разбрали разпоредбата на ръководителката си. Твърде вероятно предположение, между другото, предвид, че голяма част от отговорниците по чистотата не боравят на работно ниво с българския език.

Както и да е. Ето какъв е резултата след намесата на Столична община.

Трудовият подвиг на служителите от чистотата.

Нямам скенер и не си давах прекалено зор при снимката. Но все пак, мисля, че става ясно какви са мащабите на свършената работа. Премахнати са… два плаката. От ръждясалото табло, което само по себе си е не по-малко грозно от плакатите на „Двуглавата змия“. Плакатите по плочките си седят. И са станали дори по-мизерни от времето.

Ми – евала!

Дето казва директора на Столичен инспекторат, г-жа Георгиева ( инженер Георгиева, извинявам се), „пространството беше почистено своевременно“.

Ми благодаря. Направо сте си оставили ръцете от чистене. Парите, които получават служителите ви за „почистването“ и разходите, които сте извършили за да ми пратите 3 страници А4 снимки на място, съседно на това, за което аз ви сигнализирах, са напълно оправдани.

И, след като сте си направили труда, пускам още една от вашите снимки. Страничен поглед на вентилацията. Сигурно смятате, че много красива са я направили служителите ви с „почистването“ – направо бижу.

Съвършенството не се нуждае от коментар.

Ами това е май. Да приемем, че битката между администрацията на г-жа Фандъкова и Двуглавата змия приключва. То тя Двуглавата си тръгна много време преди армията на кметицата да излезе от окопите си. Но важно е желанието и ентусиазма в служба на обществото. Аз приемем слабата компетентност и незаинтересоваността за комфорта на гражданите от страна на администрацията на ГЕРБ за добро извинение за неразбирателството по почистването на метростанцията и казвам „Благодаря Ви, г-жо Фандъкова! “

За глоби за разлепянето на плакати на нерегламентирани места няма да питам.

 
има 1 коментар

Posted by на януари 11, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

Г-жа Фандъкова срещу Двуглавата змия

Преди няколко дни писах за Двуглавата змия и тоновете плакати, с които се саморекламира из София. Ако сте пропуснали тази част – прочетете я тук

След като написах публикацията, реших да си проведа мини-експеримент и да пратя жалба до Столична община, в която да „помоля“ да се почисти входа на метростанцията. В бързината дори забравих да споделя желанието си отговорните лица да понесат предвидената отговорност, но приемам, че администрацията не би пропуснала да въздаде справедливост и освен да изпрати ромите-хигиенисти на „Константин Величков“, ще прати и глоба на слугите на Двуглавата змия.

От общината получих входящия номер на жалбата:

Вашата жалба е регистрирана  в деловодството на Столична община под 94-ВД-3677/14.11.2011

Получих и уверението, че

Имате възможност да следите движението на документа в рубриката „Деловодна справка“. …
Благодаря Ви, че използвахте виртуалното деловодство.

Изчаках един ден (колкото беше посочено в mail-а) и реших да видя какво точно мога да видя във виртуалното деловодство.

Хубаво.

Мога да получа информация за номера и датата на регистрация на документа. Аз ги зная – нали трябва да ги въведа за да получа информация за… самите тях.

Мога да видя какъв вид е документа. Аз зная, че е жалба – нали аз съм го съставил.

Мога да видя какъв тип е документа. Е аз зная, че е входящ – нали аз съм го подал, а те са го приели. Да не говорим, че типът му, според тях е „жалба“. А уж това му беше вида… Започнах да се обърквам – явно тактиката им действа. :]

Накрая мога да видя и кой е кореспондент. Това вече е най-якото. Очевидно е, че кореспондент… съм аз.

Да видим сега за какво не мога да получа информация.

За момента не може да получите информация за вътрешното движението на документа

BAZINGA!

Оказва се, че не мога да получа информация за единственото нещо, което реално ме интересува.

Добре.

Благодаря.

Довиждане.

Същевременно г-жа Фандъкова, която сигурен съм иска да даде твърд отпор на унищожаващата публична собственост Двуглава змия, продължава да губи битката със звяра.

Всъщност, Двуглавата змия се превръща за София в нещо като драконa Смог от „Хобит“ за кралството на джуджетата. Говоря ви за този изрод тук. „Двуглавата“ разпростира пропагандата си до всяко кътче на столицата и успява да нанесе миниатюрни вреди на гражданите по най-неочаквани пътища.

Оказа се, че автобус 102, например, вече не се движи. Заради „Двуглавата“. Е, добре де, движи се. Но няма никакъв начин да разберете къде точно ще ви закара ако се качите на него.

Ето причината:

Двуглавата се оправи с външния вид на метрото и сега се е нахвърлила на стария и жилав градски транспорт. Днес е изяла автобус 102. От другата страна на таблото е същата история. Да не помислите, че са оставили от едната страна да видиш маршрута. А, разбира се, това не беше и единственото такова табло в града.

Най-хубавото е, че след 3 дни ще свърши великата изложба и ще си вдигнат зверилника за някой друг град. Лошото е, че май през има няма няколко месеца и пак се връщат. Да захранят „Двуглавата“ с няколко тона хартия.

А най-безсмисленото в цялата история е, че главни спонсори са им национални радиостанции и БТВ, В самата БТВ почти всяка вечер дават новина-реклама в централната емисия новини за тази изложба. Толкова ли е нужно, при това положение, да се тапетира целия град, да се съсипват хубави фасади и да се пречкат в очите на хората на всяка крачка.

Все пак вярвам, че г-жа Фандъкова ще надвие „Двуглавата“! Вярвам, че ще надвие и неработещата система на собствената си администрация! А ако ли не… е – „Двуглавата“ ще изяде още няколко девици и ще си замине сама – през девет града – в десетия.

 
има 1 коментар

Posted by на ноември 17, 2011 in Разни

 

Етикети: , , , , , , ,