RSS

Tag Archives: снимка

Карай адекватно!

Advertisements
 
има 1 коментар

Posted by на юни 11, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , ,

Възкресение

Боядисани яйца - перашки

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Христовото Възкресение е светлина, която “в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:5). То огрява и най-дълбокия и непрогледен мрак, от него неизменно черпим сили за живот ­- дори тогава, когато всяка надежда ни изглежда угаснала. То огрява пътя ни и в най-тъмната нощ, разсейва в нас дори и най-дълбокото страдание, отстранява всяка безутешност. То е единствената истинска основа и на нашата вяра, и на нашата надежда. 

Цялото патриаршеско послание – тук.

 
Вашият коментар

Posted by на април 15, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , ,

Руските кучета космонавти

Темата е малко странна, но тази вечер попаднах случайно на страницата за кучетата космонавти от времето на Съветския съюз в Wikipedia. Оказа се, че историята на кучетата в космоса е дори по-интересна или поне по-любопитна от тази на хората космонавти.

Първото живо същество в космосаВсички знаем, че кучето Лайка е първото живо същество летяло в открития космос. Но малцина знаят, че  преди нея доста четириноги летци извършват суборбитални космически полети, а съществуват и няколко опита за излизане на кучета в космоса. Като цяло, лаещите ни приятели са истински пионери в космическото дело. Други държави също изпращат кучета (и други животни) в космоса, но тази статия е само за кучетата космонавти от Съветския съюз.

Как са тренирали кучетата космонавти?

Кучетата се оказват много подходящи за „космонавти-пионери“, тъй като имат способността да прекарват дълго време без да проявяват голяма активност. Тренировките им са включвали стоене в доста тесни кутии в продължение на 15-20 дни. Избирани са предимно бездомни кучета, тъй като домашните реагирали по-нервно под напрежение.

По време на тренировките, кучетата са стоели дълго време неподвижни, носели са космически костюми, преминавали са през симулатори и центрофуги, наподобяващи ускорението на совалките при излитане.

Първите кучета летят в суборбиталния космос

От 1951 г. до 1960 г. кучета летят на височина от 100 км. до 450 км.

Дезик и Цыган (Циганката) са най-първите кучета космонавти. Те излитат на 22 юли 1951 г. и достигат височина 110 км. И двете кучета се приземяват успешно. През септември същата година Дезик полита за втори път, този път с кучето Лиса, но този път нито един от двамата не оцелява.

Смелая трябвало да излети, но в деня преди полета избягва. На следващия ден е открита и успешно осъществява полет заедно с кучето Малышка.

Много интересна е историята на кучетата Болик и ЗИБ. Болик трябва да излети през септември 1951 г., но няколко дни преди изстрелването на совалката тя избягва от базата. Заместничка е намерена по доста куриозен начин. Служителите хващат улично куче, което тича около оградата на комплекса и му дават името ЗИБ, което е съкратено от Заместник на избягалата Болик (Замена исчезнувшему Болику.) ЗИБ излита и се завръща успешно на Земята.

Отважная се превръща в истински космически ветеран. Тя излита за първи път на 2 юли 1959 г., като компания й правят кучето Снежинка и заека Марфуша. След този полет, Отважная лети още пет пъти.

Много интересна е историята на Дамка и Красавка. На 22 декември 1960 г. те трябва да излязат в открития космос, като част от програмата „Восток“. Совалката им, обаче, се поврежда на 214 км. височина и те не успяват да излязат в орбита. Повредата не позволява на двете кучета да бъдат катапултирани и те остават в капсулите, които падат на земята. Механизмът за самоунищожение е бил нагласен на 60 часа и по тази причина веднага е изпратен спасителен екип, който да извади кучетата преди унищожението на капсулата. Капсулата е открита още първия ден, но дълбокият сняг и тъмнината не позволяват да се деактивира системата за самоунищожение и да се отвори механизма. Екипът докладва, че прозорецът е замръзнал при температурата от -45 градуса и няма никакви признаци за живот. Въпреки това, на следващия ден, когато капсулата е отворена, кучетата са чути да лаят. Дамка и Красавка са увити в кожуси от овча кожа и са откарани в Москва живи.

Барс и Лисичка също правят опит да излязат в открития космос.  Те излитат на 28 юли 1960 г., но 28,5 секунди след старта, совалката се взривява и кучетата загиват.

Кучета космонавти, които летят в открития космос

На 3 ноември 1957 г. кучето Лайка става първото същество, родено на планетата Земя, което полита в открития космос. Совалката носи името „Спутник 2, а малко известен факт е, че Лайка е известна в Русия с още две имена – Жучка и Лимончик. За съжаление, Лайка умира между петия и седмия час от полета от стреса и горещината. Истинската причина за смъртта й е оповестена чак през 2002 г. На гражданите е било съобщено, че Лайка е умряла, когато са свършили запасите от кислород.

През 2010 г. се появи и анимационен филм в 3D за първите две кучета, летели в космоса и завърнали се на Земята.

Белка и Стрелка са първите кучета, които летят в орбита и се завръщат успешно на Земята. Те излитат на 19 август 1960 г. на борда на „Спутник 5“, в компанията на сив заек, 42 мишки, 2 плъха, мухи, различни растения и гъби.

Пчёлка и Мушка прекарват цял ден в орбита на 1 декември 1960 г.  на борда на „Спутник 6“. Поради грешка в навигацията, совалката се разпада при кацането на 2 декември и двете кучета загиват. Мушка е едно от трите кучета, които са тренирани още за полета на „Спутник 2“, но не лети тогава, тъй като отказва да се храни правилно.

Чернушка лети в орбита със „Спутник 9“ на 9 март 1961 г. На борда са още куклата-космонавт (съветските власти я наричат Иван Иванович), мишка и морско свинче. Чернушка се приземява успешно и е извадена жива от капсулата.

Звёздочка е кръстена така от Юрий Гагарин. Тя лети на 25 март 1961 г.  в компанията на дървена кукла, като последна проверка преди историческия полет на Гагарин на12 април. Звёздочка се приземява успешно.

Ветерок и Уголёк излитат на 22 февруари 1966 г. на борда на „Космос 110“. Те прекарват 22 дни в открития космос и кацат успешно на 16 март. Този рекорд за най-дълъг полет не е достигнат от човек чак до полета на „Skylab 2“ през юни 1973 г. и до днес остава най-дългият полет на куче в космоса.

 
Вашият коментар

Posted by на март 14, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , ,

„Истинският“ Роналдо

Снощи Реал Мадрид победиха Хетафе като гости с 1:0 и запазиха преднината си от 7 точки пред Барселона. Тази година, най-вероятно, момчетата на Моуриньо ще станат шампиони на Испания. Същевременно Барса и Реал продължават да газят всички останали [грандове] из Европа, а повечето отбори вече сякаш излизат срещу тях без да вярват, че имат шанс да се противопоставят.

Определенията „феноменални“, „гении“, „магьосници“, на практика, са станали клишета за всички играчи на двата испански гранда, че дори за треньорите им и част от резервите.

Аз си мисля, че има една разлика между отборите на Барса и Реал днес и предишните им звездни поколения. Струва ми се, че ако предишните им състави не заслужават по-голямо уважение (защото днешните звезди напълно заслужават уважението си, трудейки се на пълни обороти), то заслужават по-голямо възхищение.

Защо?

Защото докато днешните играчи на Барса и Реал излизат срещу противници, които са „свалили гарда“ още при научаването на жребия, то Барселона на Стоичков и Ромарио излизаше срещу крайно мотивирани и най-важното – боеспособни съперници. И точно срещу тях успяха да се наложат.

Същото важи и за онзи отбор на Реал, който напълно заслужаваше прозвището „Галактико“. За него не е нужно да изброяваме суперлативи дори. Достатъчно е да видим тази снимка:

Бекъм, Фиго, Зидан и Роналдо

За мен поне, идеята, че срещу теб ще излязат едновременно тези четиримата (да не изброяваме останалите, само ще споменем Раул) би трябвало да налее сериозно олово в краката ти. И, въпреки това, факт е, че по онова време ставаха много по-здрави сблъсъци, отколкото виждаме днес. В последните години истинска битка виждаме само в дербитата между Барса и Реал (и то невинаги – там обаче разсъжденията са в друга насока). Като изключим провалите на Реал срещу Лион, то спънките на каталунците и на Реал имаха по-често случаен характер и изглеждаха предизвикани от проблеми в самите отбори, а не от превъзходство на противника.

И все пак – същността на статията ми. Сещайки се за предишното звездно поколение на Реал, си помислих, че вече често наричат Роналдо Луис Назарио де Лима „Роналдо Дебелия“ и дори определението „Феномена“ звучи леко иронично или поне не съдържа същия заряд. Може би това си има обяснение. Много деца, например, нямат спомен за активната му кариера, а при по-възрастните спомените избледняха от последните години в Бразилия, където по-често чувахме за проблемите му с килограмите и почти не виждахме някакви брилянтни изпълнения.

И все пак – в активната си кариера, която беше непрекъснато съпътствана с контузии, Роналдо успя да направи невероятни неща и за хората, които са го гледали тогава, той със сигурност притежава нещо повече от португалския си адаш, че дори и от Меси. Аз съм фен на Реал. Харесва ми стила на игра на португалеца Роналдо, но за мен бразилският си остава „Истинският“ Роналдо.

Припомнете си защо!

 
има 1 коментар

Posted by на февруари 5, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

За Бога, братя, не купувайте… билети за филма „Цахес“

Филмът "Цахес" е една от най-слабите ни продукцииКогато тогавашният премиер Димитър Попов изрече знаменитата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, едва ли е можел да предполага, че след цели 20 години някой ще възкликне със същата болка и страст „За Бога, братя, не купувайте билети за филма ЦАХЕС“.

Всъщност, като активен комунист-съдия, осъдил на смърт 26 годишен младеж, обвинен в оскверняване на гроба на Людмила Живкова, г-н Попов може и изобщо да не знае кой е Цахес. Аз също не знаех кой е това до 21 януари 2012 г.

За съжаление, разбрах.

Кой е Цахес?

Цахес е герой от приказка на Ернст Хофман. Това е авторът на приказката „Лешникотрошачката“, например. Тя е по-известна. Става дума за някакво дете, което бива омагьосано от фея и придобива магическата способност да си присвоява всичко положително, което някой друг направи. Например, единият герой чете хубаво любовно стихотворение на някаква академична вечеринка, а всички гости виждат, че Цахес я чете и той е поздравен, а героят е пренебрегнат. Такива неща. Освен това, Цахес е джудже с доста уродлив глас. Завръзката е в това, че младежът с любовното стихотворение е влюбен в дъщерята на един от главните преподаватели в академията, но тя ще се омъжва за Цахес и трябва да се развали магията за да победи истинската любов. Има феи и магьосник също така.

Е – екзалтирани от настоящите успехи на българското кино, група родни кино дейци са решили да направят филм по тази приказка. Дори са събрали доста добър актьорски състав – Захари Бахаров, Явор Бахаров, Виолета Марковска. Участват също така Чочо Попйорданов, Мая Новоселска… Не звучи толкова зле, нали?

Защо българският филм „Цахес“ е двучасова гавра със зрителите?

Продуктът „Цахес“, който имах грешката да видя на 21 януари (само един ден след пускането му по кината) е най-голямата гавра със зрителите, а и с филмовото изкуство, която съм виждал от няколко години. 10 минути след началото на прожекцията, в главата ми звучаха само два въпроса – Защо някой харчи милиони за да създаде такъв филм и защо аз дадох 6 лв. за да го гледам. Тези въпроси не напуснаха главата ми не само до края на прожекцията, но и до края на деня. А отговор не съм намерил до момента.

На първо място, имам чувството, че създателите на този продукт (не трябва да се нарича филм) не са могли да си изяснят какво точно са искали да заснемат. Дали са искали да екранизират просто приказката на Хофман, дали са искали да направят научно-префърцунена екранизация на лекция за немския писател, дали са искали да покажат психо-история, в която момче с психическо заболяване живее в измислен свят на книги и приказки, дали пък са искали да направят карикатура на комунистическата държава, показвайки ни нейните недъзи?

Последното изречение стана доста дълго и трудно за разбиране, нали? Ами ето точно така – излишно дълъг, сложен и объркан е и самият филм „Цахес“. Авторите му са се опитали да направят всичко това едновременно и резултатът е два часа хаос, недоразвити истории, излишни персонажи, излишни сцени. И всичко това гарнирано със слаби реплики и слабо техническо изпълнение в някои отношения. Главната фея, например, не успя да си уцели движението на устните нито веднъж през целия филм! Нито веднъж! Аз не го забелязах, може би, твърде зает да страдам от сцените, на които ставах свидетел, но момчето, с което гледахме филма, не можеше да си намери място от точно това. Дето се вика, дефектите бяха толкова много, че всеки да си намери няколко, за които да се ядосва.

Този екранен продукт „Цахес“ сякаш никой от създателите му не си го е пуснал след края на монтажа и не беше видял какво са създали. Другият вариант е да са изпаднали в заслепението на вглъбения и самодостатъчен творец, който е готов да даде милион и половина за да задоволи нуждата си да реализира некадърността си. Боже, Боже. Остави режисьори и продуценти – аз не зная тези актьори как им се е струвала лентата накрая, когато са видели какво е излязло.

А те, актьорите, си играят добре. Съвсем нормално. Но безумният сюжет и най-вече диалози поставят и тях в идиотски ситуации. Може да не е точно сравнението ми, но това е все едно да дадеш на сценаристите на Комиците да пишат репликите на Чарли Шийн, който трябва да играе пиян човек. То по-добре щеше да е да дадат на актьорите да прочетат приказката „Цахес“ и да им бяха пуснали камерите – да импровизират сами – без сценарии и написани реплики. Поне по-свежо щеше да се получи.

Запазената марка на екранното безсилие – размятане на цици и щръкнали зърна

Този „комплекс“ в българското кино – да показваме голи жени или брутални сцени на сексуално насилие, в последно време успя да бъде озаптен. Поне в сполучливите продукции. То, може би, това е едно от нещата, които ги правят сполучливи.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм някакъв пуритан. Голотиите, цинизма, насилието – всичко това има място в изкуството, съответно и във филмовото изкуство. Но то трябва да бъде в контекста на филма. Не бива да стои неадекватно и натрапено. Едни могат да са тези сцени в „Под прикритие“, други в „Стъклен дом“, а по-различни в „Столичани в повече“, например.

И Марковска лъсна гола в български филм

Ако исках да видя Марковска гола - щях да изчакам да я снимат в "Максим"

А в „Цахес“ изобщо не трябваше да присъстват. Самата атмосфера на филма не предполагаше появата на такива сцени. Двете сцени, в които лелката-фея (Касиел Ноа Ашер) си размяташе гърдите, а Стоян Алексиев и ги мачкаше бяха абсолютен нон-сенс (супер куул чуждици). Както казах след края на прожекцията – явно тази Ашер не е могла да си нацели репликите нито веднъж при дублажа, тъй като цялата й енергия е била съсредоточена в това да са и щръкнали зърната 120 минути екранно време. Поклон!

При Виолета Марковска положението е същото. Защо трябваше да ги има сцените в които се търкаля гола из леглото и баща й я гали през чаршафа (Da Fuck?!)… Ясно де – за да има нещо, което да впечатли зрителите във филма… ако бяхме във времето на „Дунав мост“. Ало, режисьорите! Ако искам да гледам цици ще си купя „Максим“. Там са повече. А и цената му е по-ниска, отколкото на вашата продукция. Дошъл съм да гледам филм. Искам да видя история за нещо. Искам някакви хора да правят смислени действия, които да са в логическа връзка помежду си и да водят до логически завършек. Ако искам да подлагам психиката си на изпитания просто ще друсам. Пак ще е по-приятно от „Цахес“.

Няма лоша реклама, нали знаете

И все пак – няма лоша реклама. Така казват. И са прави. Може би, така дори повече хора ще чуят за тази туморна разсейка в българското кино. И все пак, надявам се, че ще спестя поне на няколко човека парите, които биха дали за да гледат „Цахес“.

Ако има нещо хубаво, то е, че в цялата кино зала бяхме цифром и словом 6 (шест) човека. Четирима души бяхме моята компания и заблудена двойка пред нас. Ако имаме късмет, „Цахес“ няма да бъде видян от повече от 100 човека и създателите му ще умрат от глад.

Надали, но дано.

Имаше ли поне нещо хубаво във филма „Цахес“?

Не.

Но да потърсим под вола теле и да посочим нещо положително. Продуктът е заснет във Видин и Белоградчик – има готини сцени (като природа и архитектура – не изпадайте в заблуждение).

Актьорите си играят добре (повечето). Тоест, имаме си свястно поколение в киното. Поне сред тези, които са пред камерата.

Още нещо ли искате положително? Ами хубаво де – на Виолета Марковска циците. И сцената, в която гръмотевицата удари попа… Страдалците, посетили прожекцията ще ме разберат. Там се смях през сълзи. Буквално. Имах тази възможност, тъй като залата  беше абсолютно празна. Смях се с глас толкова дълго, че накрая се изморих.

И в края – не приемам обяснението, че недъзите на филма са „нарочно целени“. Че представляват някакъв вид ирония, сарказъм, артистичност или търсени внушения. Такива неща не могат да бъдат оправдание за калпав продукт, който очакваш да продадеш на публиката.

 
4 Коментари

Posted by на януари 24, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Мостът над Дунав

Нова година – нов мост. За момента – наполовина.

Състоянието на строежа към 2 януари 2012 г.

Вторият мост над р. Дунав

 
Вашият коментар

Posted by на януари 2, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , ,