RSS

Tag Archives: CIELA

24 май в книжарници „Ciela“

За днешния празник,книгите на Сиела бяха намалени с 50%. Това са скромните ми придобивки:

Покривът, Митология на прехода

Докато Попов е сред най-популярните ни автори и книжарниците са заринати с неговите книги, „Покривът“ на Марков е почти изчерпан и, всъщност, единственото място, за което съм сигурен, че има още бройки е Сити Центъра на „Черни връх“. А за да се зарибите да се сдобиете с един от последните екземпляри, можете да прочетете истинската случка, която стои зад романа, в „Задочните репортажи…“ на Георги Марков.

Великият покрив – „Задочни репортажи за България“

Беше май 1959 година. Край шосето София-Перник, точно срещу село Църква, се простираше голяма строителна площадка. Строеше се усилено бъдещият металургичен завод „Ленин“. За българските мащаби по онова време този строителен обект беше един от най-големите. Там бяха събрани големи строителни сили и както винаги се форсираше предсрочното завършване на завода. Повечето от работниците и техниците идваха от околните села Църква, Мошино, Студена, Драгичево, от Пернишко, Радомирско и Софийско. Самата строителна площадка — със завършените или полуиздигнати огромни помещения, с могилите строителен материал, с човешкия хаос и полезното или безполезно присъствие на маса машини — представляваше най-внушителна гледка. От официална гледна точка заводът се смяташе за показен обект и безчет журналисти, очеркисти, местни кореспонденти, гости писатели и поети почти всекидневно се мотаеха около скелите или арматурите и рисуваха бъдещия завод по-скоро като символ, отколкото като действителност. Скептиците специалисти, които смятаха съветския проект за техническо недоразумение, бяха отдавна пометени от поетичния индустриален порив на държавните ръководители. Централно място в този завод трябваше да заеме прокатният цех, от който за първи път щеше да излезе българска черна ламарина. Самият прокатен цех представляваше огромно чудовище както на дължина така и на височина. Строеше се по модерен начин, като върху издигнатите железобетонни колони се полагаха големи, също железобетонни ферми, които образуваха покрива и след това се запълваха с панели.

 
Вашият коментар

Posted by на май 24, 2013 in Книги

 

Етикети: , , , , , , ,

По-добре да си „Роден богат“, отколкото да прекараш още една „Нощ в музея“

Не е тайна, че цените на книгите в България са нереално високи. Съпоставено със стандарта ни, разбира се. Никак не е нормално цената на една книга (без да е някакво луксозно, колекционерско издание) да струва 10% от минималната работна заплата в страната. За съжаление, много често и качеството на продукта, който получаваш е доста незадоволително. И нямам предвид литературната му стойност, а материалната.

Да вземем за пример последната част от „Песен за огън и лед“ – „Танц с дракони“. Цената на книгата е 25 лв. – явно заради голямата истерия, която настана около сериала „Игра на тронове“. Иначе нито обемът й е по-голям от този на предишните части, нито хартията е нещо особено. Да си го кажем направо – качеството на корицата и хартията е лошо. Да не го сравняваме с английския оригинал – той струваше с 4-5 лева повече от превода, но качеството на изданието е в пъти по-добро.

Друг пример – „Властелинът на пръстените“. Това е една от най-продаваните художествени творби в България. Не знам колко издавания е имала, но е факт, че никой не си прави труда да поправи поне най-дразнещите печатни грешки в българския й вариант. Имам чувството, че освен името на Фродо (а и за него не бих се обзаложил), няма нито един герой, чието название да не е объркано по няколко начина. При имената на елфите става направо страшно. И нямам предвид превода на имената (Бегинс – Торбинс). Става дума за елементарни грешки при набирането.

Но има и нещо хубаво. Напоследък в доста книжарници започнаха да предлагат намалени издания – нови, но застояли или не толкова популярни. От време на време се намират интересни заглавия, а най-хубавото е, че по този начин прочетох неща, които иначе не бих взел, тъй като са в жанрове, които не са ми толкова интересни.

Така ми попаднаха „Нощ в музея“ (от книжарница CIELA) и „Роден богат“ (БАРД – от Панаира на книгата в НДК). И двете книги бяха по 5 лв.

За „Нощ в музея“ нямах никакви очаквания. Не съм гледал филма, по който е писана и знаех, че е от типа книги, които се пишат по някой филм просто за да изцедят още някой лев от идеята. И все пак не бях подготвен за най-големия боклук, който съм чел от… от както мога да чета.

Ако трябва тази публикация да има главно послание, то е НИКОГА НЕ ЧЕТЕТЕ „Нощ в музея“. Или поне не я четете без финансов стимул. А реално погледнато, едва ли някога някой ще ви предложи пари за да прочетете това нещо. Абсурдността на стила на автора и на случващите се събития доближават крайния продукт до художествената стойност на съчинение от второкласник двойкар.

Дали защото я започнах след „Нощ в музея“ или книгата „Роден богат“ наистина има нещо свежо в себе си, но книгата на Доналд Уестлейк ми се стори много интересна и оригинална. В изключително лек стил криминалната история (на каквито иначе не съм почитател) увлича и уж небрежно, в един момент се оказва, че действието е станало по-увлекателно, отколкото си очаквал в началото. Същевременно сюжетът, макар и криминален, успява да е забавен,  престъпниците съвсем не са представени като злодеи, а по-скоро са забавни клизмари, чиито планове са малко в стил Looney Tunes.

Така че можем да поставим и втори акцент в статията. Ако искате да се разнообразите с книга, която да ви предложи нещо по различно, без да ви отнема прекалено много време – ПРОЧЕТЕТЕ „Роден богат“. Съмнявам се, че би ви разочаровала.

Описанието на сюжета можете да намерите във всяка он-лайн книжарница, а, най-вероятно, можете и да я откриете някъде по 5 лв. Иначе коричната й цена беше 11 – 12 лв.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,