RSS

Tag Archives: Google

Мистериозната съдба на една пътна табела в Казичене

Тази сутрин се опитвах да намеря отговор на въпроса „Защо някои пътеуказателни табели в Google Street View“ са замазани, по подобие на регистрационните табели на автомобилите.

Google Street View image

Например, тази табела на Троянския манастир

Докато за автомобилните табели е ясно, че става въпрос за законови разпоредби, то за табелите указващи посоките на населени места или други обекти няма очевидно обяснение. В краткото си търсене не открих конкретен отговор от Гугъл, а теориите по форумите бяха две: че софтуера, който разпознава регистрационните табели на автомобилите, понякога погрешно смята указателните табели за регистрационни и също ги „замазва“ или че Гугъл го прави целенасочено за да не позвои на конкурентни компании да изградят своите карти и навигации на базата на Google Street view.

Опитах се да валидирам някоя от теориите, като разгледах няколко улици и указателните табели по тях и личното ми мнение е, че обяснението е в първата теория. Най-вероятно някои пътни табели биват разпознавани като регистрационни табели, а компанията предпочита „грешно“ да замаже някои указателни табели, вместо да остави някой автомобилен номер видим.

Докато разглеждах улиците на Казичене (очевидно не най-правилният избор ако искаш изобилие на указателни табели), забелязах истинска мистерия, достойна за епизод на криминален сериал. Или поне за демонстрация на суровата реалност по българските пътища.

През Казичене колата на Гугъл е преминала през месец март 2012 г. Всъщност, именно тогава беше заснета по-голямата част от българските пътища и по-малките пътища май не са снимани повторно след това. Улица „Цар Борис III“ е заснета двупосочно – колата е преминала по едното платно, а след това се е върнала по другото.Не знам колко време ѝ е отнело за да направи този кръг, но съдейки по светлината на снимките – възможно е да са само часове. Дори заснемането да е станало в различни дни – то става въпрос за няколко дни разстояние.

В промеждутъка от минаването на автомобила в двете посоки, в Казичене се случва зловеща и объркваща мистерия. Е – всъщност: леко скучна и леко забавна такава.

Тук има пътеуказателна табела.

Тук колата на Гугъл излиза от улица „Цар Борис III“ и се готви да пресече ул. „Васил Левски“ и да продължи по черния път отсреща. Ясно виждаме, че в дясно има пътен знак за „Път с предимство“ и зад него има пътеуказателен знак, който сочи за ляв завой – към ул. „Цар Борис III“, откъдето идва колата на Гугъл.

На следващата снимка виждаме гледка от съседната лента на ул. „Цар Борис III“.

Указателната табела вече я няма.

За времето, за което колата на Гугъл се е върнала, табелата е изчезнала.

Да видим какво се вижда, когато идваме по ул. „Васил Левски“ и табелата би трябвало да е пред нас. Следващата снимка показва гледната точка от черния автомобил, който попада в оградения правоъгълник на горната снимка.

Виждаме знака за „Път с предимство“, но от указателната табела няма следа.

Разбира се, възможно е да се е случило обратното – когато колата на Гугъл е минала за първи път табелата да я е нямало. А, когато се е връщала, вече да е била поставена. Нека видим как изглежда мястото, където би трябвало да е табелата, когато колата минава покрай него.

Основата на табелата ли виждаме?

Както виждате, имаме повече въпроси и нито един отговор, който да ни насочи към разгадаването на най-голямата загадка: „Какво е пишело на табелата и кой, унищожавайки я, е искал да попречи на шофьорите да го прочетат?“

Както казах, истинска мистерия, останала до днес незабелязана от широката казиченска общественост.

Ето и линк към въпросното кръстовище.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на април 15, 2017 in Разни

 

Етикети: , , ,

Google променя политиката си за поверителност

Новите правила на Гугъл

От 1 март 2012 г. влизат в сила новите Декларация за поверителност и Общи условия на Google. От компанията твърдят, че това се прави за да могат потребителите по-лесно да прочетат условията за ползването на продуктите им, както и за да се подобри качеството на предлаганите услуги.

При положение, че става въпрос за продукти като търсачката Google, сайта за споделяне на видео Youtube, социалната мрежа Google+ и електронната поща Gmail, то тези промени касаят почти всички интернет потребители на света.  И, въпреки че на страниците на всички тези продукти има връзка към двата документа – Декларацията за поверителност и Общите условия, едва ли голямата част от потребители ще се зачетат в тях внимателно. Постарах се да извадя някои от нещата, които привлякоха моето внимание, като нямам  представа кои от тях са нововъведения и кои са съществували до момента.  Разбира се, като оставим настрана изказванията, че промените са (единствено) за доброто на потребителите, не бива да се заблуждаваме, че новите условия няма да ограничат правата ни, или по-точно – да предоставят нови права на Google спрямо потребителите. Това не е толкова лошо само по-себе си. Безплатен обяд казват, че няма, а след като всички тези услуги на Google са безплатни, то трябва с нещо потребителите да са полезни на компанията, която инвестира в предоставяните услуги. Всеки сам може да прецени до колко е готов да даде от личната си информация за да получи съответните услуги, Като цяло, това което Google ще иска от нас ще е повече информация за интересите ни, за да може да ни предоставя реклами, максимално близки до желанията ни, като така стимулира по-голямото потребление на стоки и услуги,

Из „Декларация за поверителност“ на Гугъл

* „Събираме информация… като на какъв език говорите, … кои реклами ще сметнете за най-полезни или кои хора са най-важни за вас онлайн.“

* „… ще ви попитаме за лична информация, например вашето име, имейл адрес, телефонен номер или кредитна карта. … и снимка.“

* „Може да събираме информация за конкретното устройство (например модела на хардуера, версията на операционната система, уникални идентификационни номера на устройството и данни за мобилната мрежа, включително телефонен номер).

* “ … може автоматично да събираме и съхраняваме … заявките ви за търсене [в търсачката], регистрационна информация за телефония, като телефонния ви номер, номер на обаждащия се, номера за пренасочване, час и дата на обажданията, продължителност на обажданията, данни за маршрутизиране на текстовите съобщения и типове на обажданията…, IP адрес … „бисквитки“…

* Информация за действителното ви местоположение.

* „… използваме тази информация, за да ви предлагаме персонализирано съдържание – например да ви предоставяме по-подходящи резултати от търсенето и реклами.“

* Не споделяме лична информация с фирми, организации и външни лица, освен ако не е в сила едно от следните обстоятелства: с ваше съгласие, … с администратори на домейни, … за външно обработване, … по причини от правен характер...“

Из „Общи условия“ на Гугъл

* „Отговаряме на известия за предполагаемо нарушаване на авторски права и прекратяваме профилите на многократните нарушители съгласно процедурата, изложена в Закона за авторските права в цифровото хилядолетие на САЩ.“

* „Можете да спрете да използвате Услугите ни по всяко време…  Google може също да спре да ви предоставя Услугите или по всяко време да добави или създаде нови ограничения за тях. Ако преустановим дадена Услуга, когато това е разумно възможно, ще ви предупредим в разумни срокове и ще ви дадем възможност да извлечете информацията си от нея.

Разбира се, това далеч не е всичко. Постарах се да извадя само тези неща, които е възможно да събудят известни притеснения в потребителите и да ги подтикнат да се запознаят внимателно с новите правила. В действителност, двата документа уреждат още куп въпроси, много от които осигуряват правата и защитата на потребителите.

Целите текстове можете да откриете в страницата на Google.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 29, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , ,

Защо се нуждаете от профил в Google+?

Страницата на Alex on top в Google Plus

Да – шегите за Google+ са забавни – как това е някакъв призрачен град, в който можете да си споделяте с духовете на отминалите Коледи. Да – това, за съжаление, е вярно. В „Гугъл Плюс“ все още има толкова малко хора, че никак не е забавно да се подвизавате там. Да не говорим, че малкото приятели, които ще откриете в него, всъщност имат и Фейсбук профили и просто дублират публикациите си в двете социални мрежи. А това не е толкова интересно.

Ако ползвате профила си в социалните мрежи просто за да следите кой се е напил на служебното парти през почивните дни или коя „красавица“ е забърсал някой познат снощи в „Мастъра“, то ОК – на вас не ви трябва профил в Google+ в този момент. Разбира се, това не променя факта, че до края на тази година най-вероятно ще имате такъв.

Да видим, обаче, защо би ви трябвал Google+ профил.

Да приемем, че използвате социалните мрежи за да водите „активен виртуален живот“ – споделяте много новини и събития, опитвате се да държите близките си в течение с актуалностите, подкрепяте някаква кауза. Да не говорим ако се опитвате да представите пред света нещо свое – интелектуален или материален продукт. Имате личен блог, информационен сайт или дори он-лайн магазин (е – ако е последното, то прочетете особено внимателно статията, тъй като профилът в Google+ е важен за бизнеса ви – без значение дали продавате нефт или гребени за домашни любимци).

Казано просто, Google+ е фаворитът на търсачката Google. И дори някои да смятат това за нечестно, то на мен ми се струва напълно нормално. Тоест, линковете, които пускате в Google+ са много „по-ценни“, отколкото линковете в различните други уеб директории и социални мрежи. Google индексира веднага всяка ваша нова публикация, щом я споделите в Google+.

Дори когато не сте логнат в Google профила си, резултатите от Google+ излизат на челни позиции при търсене. Да вземем за пример официалните страници на Бритни Спиърс в различните социални мрежи. На челно място излиза официалната й страница в Google+, а тези в Twitter и Facebook сякаш не съществуват за търсачката. И това, при положение, че на самата официална страница в Google+ има директни линкове към страниците й в останалите мрежи.

Изводите са ясни – ако се занимавате с търговия, задължително трябва да му направите страница в Google+. Всъщност, дори ако искате просто да увеличите посещенията в личния си блог, отново е добра идея да му направите страница в тази социална мрежа.Оказва се, че за Google по-важна е страницата на Бритни в Google+, където има по-малко от 2 милиона почитатели, отколкото тази във Facebook, където я следят повече от 16 милиона човека. На какво ви навежда това? Явно си струва да инвестирате усилия в Google+.

Можем ли да обвиняваме Google в монополизъм?

Едва ли. Както Дани Съливан от SEO.com сполучливо написа, не трябва да очакваме Google да бъдат като търговец, който насочва купувачите към конкурентните магазини, само защото знае, че там стоката е по-качествена или по-евтина. Не искам да си представям как щяха да изглеждат търсачките ако монополисти бяха Майкрософт, да речем. Сигурен съм, че и вие имате предположения.

По-добре е да имаме предвид всичко това и да вложим енергия в развитието на страниците си в Google Plus.

Хареса ли ви тази статия? Добавете „Alex on top“ и в Google+!

 
Вашият коментар

Posted by на януари 17, 2012 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Религиите в „Песни за огън и лед“

Сериалът  на HBO „Игра на тронове“ стана доста популярен в България, както и на запад (на изток, честно казано, не съм сигурен дали хората гледат телевизия в свободното си от джихад време). Надявам се скоро някоя от българските телевизии да купи първи сезон за да го видят и хората, които не си теглят филми от интернет.

В интернет няма много материали на български за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, а убеден съм, че фенове не липсват – не само на сериала, но и на книгите. Доказва го това, че из голяма част от България е трудно да си намериш всички четири книги от поредицата (петата все още не е преведена), тъй като са изчерпани, а допечатването все още не е завършило.

В предишна публикация стана въпрос за разликите между книгите и екранизацията. Преди дни авторът отговаряше на читателски и зрителски въпроси в рамките на новия проект на Гугъл Authors@Google. Авторът разсъждаваше за това кое превръща една фантастична история в епос и един от елементите, без съмнение, е развитието на системата от религиозни вярвания, митологията и културата на народите. В това отношение, Джордж Р. Р. Мартин надминава не само очакванията на феновете, но и гении на епическото фентъзи като Толкин, за който иначе Мартин е категоричен, че се е учил и силно се е повлиял от него.

Светът на Вестерос е пълен с различни религии, като в много от тях могат да бъдат разпознати реални съществуващи вярвания. Например Старите Пазители на Севера са базирани на анимизма и езическите вярвания. Има елементи и от келтската религия, като са добавени язовите дървета, които са фантастичен елемент. Вярата в Седемте е проекция на католицизма, като е развита идеята за Светата троица. Червеният бог, от своя страна, има елементи от Зороастризма и ереста на Катарите.

На мен ми е интересно дали има история зад Удавения бог (съответно – Бурния бог) или религията на железните хора е напълно измислена. До „Пир за врани“ Удавеният бог с нищо не показва силата си, освен това, че Ерон може да пие морска вода. Може би в следващите книги историята за вярванията на островите ще бъде развита още повече.

Разбира се, боговете на дотраките са типични за конните народи, като конят е издигнат до равнището на тотем. Като цяло, мисля, че идеята за културата и религиозните вярвания на дотраките са вдъхновени от хуните и изобщо от конните племена и народи. Дотраките изпитват ужас от водата, не познават обсадното изкуство, но са превърнали конницата си в най-страшната сила в Изтока.

Разбира се, в епоса са споменати още божества и религии – Богът с многото лица, богът на агнешките хора… Хубава дискусия на тази тема може да намерите тук

А червената мацка на снимката е Мелисандра. – жрицата на Червения бог. Ако не си чел книгите – ето ти една добра причина да ги прегледаш.

 
Вашият коментар

Posted by на август 9, 2011 in Книги

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,