RSS

Мистериозната съдба на една пътна табела в Казичене

Тази сутрин се опитвах да намеря отговор на въпроса „Защо някои пътеуказателни табели в Google Street View“ са замазани, по подобие на регистрационните табели на автомобилите.

Google Street View image

Например, тази табела на Троянския манастир

Докато за автомобилните табели е ясно, че става въпрос за законови разпоредби, то за табелите указващи посоките на населени места или други обекти няма очевидно обяснение. В краткото си търсене не открих конкретен отговор от Гугъл, а теориите по форумите бяха две: че софтуера, който разпознава регистрационните табели на автомобилите, понякога погрешно смята указателните табели за регистрационни и също ги „замазва“ или че Гугъл го прави целенасочено за да не позвои на конкурентни компании да изградят своите карти и навигации на базата на Google Street view.

Опитах се да валидирам някоя от теориите, като разгледах няколко улици и указателните табели по тях и личното ми мнение е, че обяснението е в първата теория. Най-вероятно някои пътни табели биват разпознавани като регистрационни табели, а компанията предпочита „грешно“ да замаже някои указателни табели, вместо да остави някой автомобилен номер видим.

Докато разглеждах улиците на Казичене (очевидно не най-правилният избор ако искаш изобилие на указателни табели), забелязах истинска мистерия, достойна за епизод на криминален сериал. Или поне за демонстрация на суровата реалност по българските пътища.

През Казичене колата на Гугъл е преминала през месец март 2012 г. Всъщност, именно тогава беше заснета по-голямата част от българските пътища и по-малките пътища май не са снимани повторно след това. Улица „Цар Борис III“ е заснета двупосочно – колата е преминала по едното платно, а след това се е върнала по другото.Не знам колко време ѝ е отнело за да направи този кръг, но съдейки по светлината на снимките – възможно е да са само часове. Дори заснемането да е станало в различни дни – то става въпрос за няколко дни разстояние.

В промеждутъка от минаването на автомобила в двете посоки, в Казичене се случва зловеща и объркваща мистерия. Е – всъщност: леко скучна и леко забавна такава.

Тук има пътеуказателна табела.

Тук колата на Гугъл излиза от улица „Цар Борис III“ и се готви да пресече ул. „Васил Левски“ и да продължи по черния път отсреща. Ясно виждаме, че в дясно има пътен знак за „Път с предимство“ и зад него има пътеуказателен знак, който сочи за ляв завой – към ул. „Цар Борис III“, откъдето идва колата на Гугъл.

На следващата снимка виждаме гледка от съседната лента на ул. „Цар Борис III“.

Указателната табела вече я няма.

За времето, за което колата на Гугъл се е върнала, табелата е изчезнала.

Да видим какво се вижда, когато идваме по ул. „Васил Левски“ и табелата би трябвало да е пред нас. Следващата снимка показва гледната точка от черния автомобил, който попада в оградения правоъгълник на горната снимка.

Виждаме знака за „Път с предимство“, но от указателната табела няма следа.

Разбира се, възможно е да се е случило обратното – когато колата на Гугъл е минала за първи път табелата да я е нямало. А, когато се е връщала, вече да е била поставена. Нека видим как изглежда мястото, където би трябвало да е табелата, когато колата минава покрай него.

Основата на табелата ли виждаме?

Както виждате, имаме повече въпроси и нито един отговор, който да ни насочи към разгадаването на най-голямата загадка: „Какво е пишело на табелата и кой, унищожавайки я, е искал да попречи на шофьорите да го прочетат?“

Както казах, истинска мистерия, останала до днес незабелязана от широката казиченска общественост.

Ето и линк към въпросното кръстовище.

 
Вашият коментар

Posted by на април 15, 2017 in Разни

 

Етикети: , , ,

Recap на сезон 2016 във Формула 1

Сезонът във Формула 1 завърши, а годината се оказа доста по-интересна, отколкото феновете очакваха в началото. Въпреки, че лично за мен сезонът се оказа по-скоро неуспешен, то имаше не само нов шампион, но и достатъчно напрегнати двубои, скандали, обрати (и осъществени, и неосъществени) и емоционални раздели с няколко от звездите на автомобилния спорт.

В крайна сметка, Ферари отново „увиснаха“, Дани Квият потъна, завличайки на дъното със себе си и голяма част от неподправената Mad Max емоция в състезанието. Май единствените ми две радости останаха провалът на дразнещия Хамилтън и това, че руснакът все пак ще остане в „кервана“ и догодина, защото за няколко месеца съществуваше опасността Квият да бъде изгонен и от Торо Росо…

Отдолу са кратките ми разсъждения за отборите, в реда на класирането при конструкторите.

Мерцедес – 765 точки

Нико Розберг

Безспорно голямата новина е тук – Нико Розберг успя да спечели първата си (и явно последна) титла във Формула 1. Мисля, че повече хора се радваха за това, че я отне от R&B звездата Хамилтън, отколкото за самия германец. Няколко дни след последния старт за сезона, Розберг обяви, че слага край на кариерата си. Едва ли са много хората, които така или иначе вярват, че той би успял да повтори успеха си,но въпреки това постъпката му ми се струва страхлива и смятам, че манталитетът му е по-скоро на модел на дрехи, отколкото на спортно страшилище. Да – в дълги периоди от настоящия сезон Нико изглеждаше изключително съсредоточен, демонстрира типично „немски“ характер в решителните моменти и успя да удържи преднина от 5 точки пред англичанина. Но, все пак, лично на мен ми с струваше редно да вземе и да спечели едно от последните състезания. Подходът му беше сякаш е умел счетоводител, а не роден шампион. Да, тази стратегия на минимизиране на риска му донесе успех и ако беше излишно агресивен можеше да загуби титлата, след което нямаше да има никакво значение, че е проявил смелост и мъжество. Но с такава тактика не можеш да очакваш да останеш в спомените на феновете, като големия шампион, когото те очакват. Фесипе Маса, например, не спечели никога световната титла, но съм убеден, че кариерата му вдъхновява милиони фенове, докато Розберг най-вероятно вдъхновява баща си и съпругата си. Общо взето, не мисля, че Формула 1 ще загуби ужасно много от оттеглянето на Нико. По-скоро може да е полезно за спорта. Защото не вярвам, че следващият сезон Розберг щеше да е заплаха за Хамилтън. А сега кой знае – ако имаме късмет, в „сребърната стрела“ може да седне някой достатъчно надъхан пилот, който да даде на Люис Хамилтън сериозна битка.

Да, тези разсъждения може би изглеждат малко налудничави една седмица след като Розберг е спечелил световната титла. Но, въпреки този успех, не чувствам Нико Розберг като „голямата звезда на сезона“.

Ред Бул – 468 точки

Отборът на Ред Бул, без съмнение, е голямата сензация тази година! Колко ли човека, дори от най-големите специалисти, биха могли сериозно да заложат, че австрийският отбор ще завърши пред Ферари в крайното класиране?

Дани Рикардо завърши трети с 256 точки. С цели 44 т. пред следващия – Себастиан Фетел. А дори по-любопитното е, че съотбоникът му Макс Верстапен завъши пети, с 204 точки (само 8 т. по-малко от Фетел). Само дето Верстапен дойде в отбора на Ред Бул чак в петия кръг – в Испания. Първите четири кръга с Ред Бул стартира Дани Квият. В тези четири старта, Квият спечели 8 точки повече от Верстапен, който се състезаваше с автомобил на втория им отбор – Торо Росо. Ако си позволим една спекулация – ако Верстапен беше стартирал с Ред Бул и предположим, че би се справил поне толкова добре, колкото Квият в тези 4 старта, то на финала той щеше да има точно 212 точки – колкото Фетел. А като имаме предвид, че Макс спечели едно състезание (точно дебюта си с Ред Бул в Испания!), то той щеше да се нареди преди Фетел в окончателното класиране. И щеше да се окаже, че след мерцедесите, щяха да се наредят плътно двамата от Ред Бул!

Самият Макс Верстапен… Това, което може да изчерпи анализите за представянето му е тази картинка:

Макс Верстапен

Всичките му изпълнения изглеждаха така, сякаш малчуганът си седи удобно в креслото и навигира болида чрез контролера на виеоиграта си. Сякаш всичко му се получаваше – колко изпреварвания „на магия“ видяхме от холандеца тази година?

За Дани Квият може би трябва да говорим в коментара за Торо Росо. Но е факт, че той също има своя принос за представянето на Ред Бул, за които записа четири старта (образно казано – в първото състезание в Австралия изобщо не успя да стартира) и донесе 21 точки на тима. Лично на мен Квият ми е любимото камикадзе във Формула 1 и, макар че осъзнавам колко талантлив е Макс, ми беше много неприятно, че остракираха Квият във втория отбор. Без съмнение, решението се оказа правилно за отбора (а, в крайна сметка, нали само това би трябвало да има значение). Но за мен остана разочарованието, че „анимационните“ изпълнения на Квият изпаднаха от полезрението на телевизионните камери (защото рядко се отделя много време на борбата за 16та позиция). Макс направи страшно много брилянтни изпълнения, но аз все още помня как Дани Квият влезе с пълна газ в един доста коварен завой, борейки се за позиция с пилота пред него (не помня кой беше). Би трябвало да се каже, че натисна спирачките твърде късно (според мен обаче изобщо не ги натисна), изхвръкна в чакъла и беше на път да се забие в стената. Тук, най-вероятно, 90% от пилотите биха скочили на спирачките и биха се надявали да не се стигне до удар. Квият, обаче, натисна газта още по-силно, навъртя предните гуми и прелетя през зоната за сигурност и изскочи обратно на пистата все едно нищо не се е случило. Не знам за вас, но поне аз така играя на ПлейСтейшъна. И почувствах Дани Квият много близък. Защото подозирам, че знам какво му минаваше през главата в този момент. 🙂

Ферари – 398 точки.

Доста провален сезон, като цяло. Не че някой сериозно очакваше да „съборят“ Мерцедес. Но чак пък да завършат на 70 (!) точки зад Ред Бул… Фетел е четвърти, Райконен – шести. Нито една победа за скудерията през сезона. Общо взето нещата не изглеждаха много добре. Въпреки това, феновете успяваха да не падат духом. Спортният шанс не може да е оправдание, но е факт, че „кончетата“ бяха преследвани от лош късмет, в няколко драматични ситуации остана и доста сериозно съмнение, че са административно ощетени (например, скандалният завършек на надпреварата в Мексико, където класирането беше променяно след финала повече, отколкото резултатите от президентски избори в Македония). За феновете остана да се наслаждават на отделни моменти на брилянтност от страна на Фетел и сякаш неостаряващия Кими Райконен. Всъщност, двамата гениални пилоти сякаш имат най-малка вина за липсата на успехи. Много по-често победите се изплъзваха „в бокса“ – с вечно несработващи стратегии и по-слаби ходове от тези на Мерцедес и Ред Бул.

Ферари

Форс Индия – 173 точки

До тук говорихме за няколко изненади – Розберг спечели титлата, а Ред Бул изпревариха Ферари. Но нима не е изненадващо, че преди първия кръг бъдещето на Форс Индия беше под сериозно съмнение, собственикът им беше пуснат за международно издирване за финансови измами в огромни размери, а сега отборът постигна най-големия си успех – четвърти в генералното класиране.

Чеко Перес завърши седми (101 т.) и се превърна в един от любимците на феновете по света, а на домашното GP в Мексико предизвика истински фурор.

Уилямс – 138 точки

Ако за Ферари е разочарование да завършат зад Ред Бул, какво да кажем за Уилямс, които завършиха зад Форс Индия. Валтери Ботас и Фелипе Маса са вдъхновяващи пилоти, но автомобилите им просто не позволиха да постигнат нещо заслужаващо внимание по време на първенството. Уважение будеше начина, по който и двамата успешно пазеха позициите си пред пилоти с очевидно по-бързи болиди, но със сигурност Маса заслужаваше по-запомнящ се последен сезон от този, в който спечели едва 53 точки.

Макларън – 76 точки

Макларън

Макларън са ми особено симпатични и искрено съжалявам за лошия период, в който се намират. Радвам се, че в днешното време на мегаломания и преследване на бързи успехи, Макларън не се отказват от сътрудничеството си с Хонда и се опитват да допринесат не само към банковите си сметки, но и към бъдещето на автомобилния спорт и автомобилизма, като цяло. И все пак – искаше ми се това сътрудничество да донесе нещо повече от жалкото шесто място. И то, когато в колите ти стоят Фернандо Алонсо и Дженсън Бътън. Какво да кажем? Достатъчно е това, че Бътън завърши с 21 точки. На 15то място. Британският джентълмен (казвам го за да подчертая разликата с Люис Хамилтън) се отказа от Формула 1, но самият той сподели, че смята, че е избързал с обявяването на решението си. Лично аз не вярвам, че е много възможно, но все пак се надявам именно той да седне на мястото на Нико Розберг и да покаже на Хамилтън „за какво става дума“.

Торо Росо – 63 точки

Италианците бяха близо до това да изпреварят далеч по-именития отбор на Макларън, но в крайна сметка поредица от неудачи ги остави на 13 точки от англичаните. Все пак Карлос Сайнц завърши на 12 позиция, като затвърди добрите впечатления от началото на годината в рали Дакар.

За Дани Квият вече говорих нагоре.

HAAS – 29 точки

Ромен Грожан се доказа като стабилен състезател с голям потенциал и успя да направи силен сезон, въпреки, че автомобилът му в никакъв случай не беше конкурентен на големите играчи. Въпреки това, Грожан направи много силен старт – шеста позиция в състезанието на откриването, пето на втория старт в Бахрейн и осми в Русия. Не виждам как HAAS могат да очакват успехи в надпреварата с отборите пред тях, но определено имат голям потенциал да подобрят собствените си резултати и бих заложил, че следващия сезон ще постигнат повече от тези 29 точки.

Рено – 8 точки

Отборът на Рено също ми е симпатичен и го подкрепят. Отборът се завърна във Формула 1 и обяви още в самото начало, че тепърва ще изгражда база за успехи. И все пак – 8 точки ми се виждат прекалено малко за отбор с такива традиции и не мисля, че в тима смятат представянето за отговарящо на очакванията. Но както признаха Хонда – „когато се завърнахме във Формула 1, не очаквахме колко много се е променил спорта“. Струва ми се, че нещо такова се върти и в главата на французите.

Заубер – 2 точки

Мейнър – 1 точка

Битката в дъното беше ожесточена и интересна…. за участващите в нея. Мейнър успяха да вземат една единствена точка, благодарение на десетото място на Паскал Верлайн в Австрия. Заубер ги изпревариха драматично в предпоследния кръг, където в мелето на пистата в Бразилия Фелипе Насър геройски се пребори за деветото място и донесе този своеобразен триумф на отбора си.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 4, 2016 in Разни

 
Изображение

По покривите на Рим

14444619_10208736847992200_3091052896124484107_o

 
Вашият коментар

Posted by на септември 26, 2016 in Разни

 

София – Охрид (наръчник за автомобилните туристи)

Охрид е популярна туристическа дестинация, особено за хората, живеещи в западната част на република България. Всеки българин е емоционално свързан с Македония, а точно Охрид е и историческа столица на страната ни. Въпреки, че технически Охрид е „чужбина“, то реалностите са съвсем различни. Говори се на български език, с български левове може да се пазарува навсякъде, а градът е изпълнен с български исторически и културни паметници. Всъщност, за да сме съвсем коректни, дори голяма част от жителите на Охрид са български граждани, така че в никакъв случай няма да се чувствате на чуждо място при посещението си в Охрид.

Като архитектура и дух, Охрид напомня на Велико Търново, само че вместо река има езеро. Забележителностите и заслужаващите посещение места (в комбинация с не съвсем краткия, но доста лош път до там) означават, че е добре да планирате повече от една нощувка. Просто умората от пътя няма да ви позволи да се  насладите пълноценно на престоя си, а и няма да успеете да усетите характерната атмосфера ако в събота пътувате до Охрид, а в неделя по обяд се връщате обратно. Ако целта ви е просто да хапнете скара и да изпиете по няколко тиквешки ракии, придържайте се към мутренските дестинации – ресторантчетата между границата и Крива паланка. Ще се ориентирате по колоната от черни джипове с кюстендилски номера. Посещението в Охрид не е за плескавици и кебапчета (въпреки ,че ще се насладите на страхотни такива).

Следват няколко съвета към хората, които са решили да посетят Охрид, но не са ходили там преди и се чудят най-вече кой път да използват.

На първо място, не забравяйте, че за Македония все още ви е нужна „зелена карта“ на автомобила. Тъй като Македония не е член на ЕС, няма да ви допуснат да влезете без този документ. В зависимост от това кой е застрахователя ви, „зелената карта“ е или безплатна, или струва символична сума. „Армеец“, например, ви дават безплатно „зелената карта“ и тя е валидна до края на срока на валидност на Гражданската отговорност. Други застрахователи, обаче, искат да си платите за издаването. Цените са различни, но се движат в рамките на 18-20 лв. за „зелена карта“, валидна 20тина дни, но може да стигне  цена над 100 лв. за цяла година. Можете да си я извадите освен от офисите на застрахователя ви и във всеки от офисите на брокерите (SDI, I&G и пр.). Издава се на момента и отнема само минути. Ако забравите за „зелената карта“, можете да си я извадите и на самата граница, но там удоволсвието ще струва значително повече. Затова – не я забравяйте.

След това, вие си знаете как да си подготвите автомобила за пътуване, нооооо все пак – разгледайте тази статия, а и целият блог на Цветан Илиев – заслужава си.

По същество за пътуването до Охрид. Ако имате достатъчно мощен автомобил с добро окачване, носите авантюристичен дух или просто искате да разгледате цяла Македония – можете да минете отвсякъде. Ако, обаче, искате да стигнете по най-лесният и най-бърз начин до Охрид – имате само една възможност – през Кюстендил, КПП Гюешево – магистралата от Куманово, покрай Скопие – Тетово и надолу към Гостивар и Охрид. Е, ако сте от Петрич или Гоце Делчев, може би, все пак бихте предпочели да минете директно през южната част на Македония. Но в останалите случаи – това е пътят.

София - Охрид

Вместо пътят през Перник и Радомир, можете да използвате и магистралата до Дупница.

Лично аз минах през Перник и Радомир, но пътят от Радомир до Кюстендил е голяма срамота и, може би, е по-разумно да използвате магистралата до отбивката при Дупница. Но както и да е – до границата положението е ясно.

Имайте предвид ограниченията на скоростта в Македония. В населено място ограничението е 50 км/ч, извън населено място – 80 км/ч. По магистралата е 120 км/ч. Ако използвате някаква навигация, която показва ограничението на скоростта в отсечката, не ѝ вярвайте и си следете внимателно знаците. По целият път имаше „ремонти“ и бяха въведени много ограничения. Слагам думата ремонти в кавички, защото на много от местата ремонтна дейност не тече, но знаците си стоят. Повечето шофьори не се съобразяваха с ограничението 30 км/ч в тези отсечки и масово се движеха със 70-80 км/ч. С изключение на тези отсечки, ограниченията на скоростта се спазваха. Заслужава си да се отбележи, обаче, че такова абсурдно ограничение имаше дори на магистралата, като в продължение на 1-2 километра скоростта беше ограничена от 120 км/ч на 30 км/ч. Ремонт нямаше нито на платното, нито около него. Нямаше и никаква разлика в настилката в този участък. Имайте го предвид.

Задължително е денонощното използване на фарове. Глобата е 45 евро, но това едва ли е голям проблем за водачите от Република България, тъй като така или иначе, и тук е задължително.

Пътната настилка, в по-голямата си част, е поносима, но почти никъде не е истински добра, а на места е ужасяваща. Бях чел блог пост по темата, писан преди 8-9 години. В него се споменаваше, че „Най-добрите пътища в Македония са по-зле от тукашните най-добри, но най-лошите пътища там са по-добри, отколкото най-лошите тук.“ Към 2016 г. това не е така. По пътят от границата до Охрид видях пътища, които никъде тук не съм виждал. И това, при положение, че това е несъмнено най-добрият път до Охрид. Обсъдих го с различни хора, които често пътуват в Македония, както и с местни хора от Охрид.

Първата част от пътя в Македония е от граничния пункт до град Куманово, където започва магистралата. Щом преминете границата има табели за ограничение на скоростта 100 км/ч. Това е някаква шега. Изобщо не им вярвайте. Пътят там не е за висока скорост.

Първото шокиращо пътно изживяване беше в едно от селата преди Крива Паланка (Узем или Жидилово), където веднага след остър завой се оказа, че пътното платно е заето от стадо безнадзорни крави. Животните не пресичаха пътя, а просто се разхождаха по платното. След кратък слалом успяхме да преминем и дори да се разминем с друг автомобил, но това, което имам предвид е – имайте едно на ум. По пътя се разхождат домашни животни, бездомни кучета притичват от време на време (дори през магистралата, където има участъци без ограда в страни от пътя), а освен това е пълно с Юго-та и някакви абсурдни камионетки, излезли от детските ми спомени. Спазвайте си ограниченията и очаквайте изненади зад всеки завой.

Друга особеност, за която е добре да сте подготвени, е изненадващото „изчезване“ на ленти за движение. Многократно ни направи впечатление необозначено изчезване на дясна лента за движение. Тоест – движите се по път с две ленти – вие сте в дясната, лявата е за изпреварване, стигате сляп завой, влизате в него и по средата му вашата лента просто изчезва в мантинела или в „бразда“. Страхотно.

Преди да стигнете Крива паланка си заслужава да посетите Осоговския манастир. Отбивката е в ляво на пътя, около два километра преди града. От Крива паланка продължавате до Куманово, където започва магистралата. За магистралата се плащат пътни такси, които не се различават в делник или празник. За да минете по цялата ѝ дължина от Куманово до Гостивар трябва да платите 8 лева. Таските се плащат на пунктове, които са досадно близо един до друг. След лошият път до Куманово очаквате магистралата с нетърпение, но най-вероятно ще останете разочаровани. В началните ѝ километри положението е плачевно. Има огромни коловози и неравности, а ние имахме късмета да пътуваме в дъждовно време и изживяването беше тип Рали Швеция. Е – без сняг. И, като се замисля… няма много общо. Но разбирате какво имам предвид. Беше интересно изживяване. Но не задължително приятно. Да.

След като си платите първата такса, положението се подобрява значително. Спира да вали, а асфалтът престава да бяга от колелата на автомобила ви. Съветвам ви да си приготвите дребни денари, за да можете да давате точно на пунктовете и да не се бавите повече от необходимото.

На първата „патарана“ при Куманово се плащат 60 денара.

При Миладиновци е разклона за Скопие, който вие трябва да хванете. Има си табели, трябва да внимавате да не поемете към Велес. Можете да се ориентирате по Рафинерията, която е в дясно от пътя. Щом я отминете, значи наближавате разклона. Следващите три пункта са по 40 денара. Единственото място, за което трябва да внимавате да не се объркате е при наближаването на Скопие. Трябва да следвате табелите за Околовръстния път (обиколница), а не да влизате в самия град.

Стигате до Тетово и, без възможност да сбъркате, тръгвате на юг към Гостивар, където магистралата свършва. Самата магистрала става по-тясна, а настилката по-лоша, отколкото е около Скопие, но не създава проблеми. На последните два пункта се плащат по 30 денара.

Колко на често са „патараните“? Достатъчно на често, че да обезсмислят по-високата скорост по магистралата. Преглеждам фискалните бонове от пунктовете:

12:56 ч. – Миладиновци
13:19 ч. – Скопие
13:31 ч. – Скопие
13:38 ч. – Тетово
13:48 ч. – Тетово

Както виждате, има два пункта на 7 минути един от друг… 7 минути. В плейлиста на касетофона ми има песни, които са по-дълги от това…

При Гостивар магистралата свършва и започва живописен, но лош път. Оставащото разстояние до Охрид е малко, но пътят е планински, с големи изкачвания, безкрайни завои и съмнителни участници в пътното движение, за които се чудите дали няма да се разпаднат пред вас преди да ги изпреварите. Хубавото е, че в най-стръмните участъци има по две платна, за да може да се изпреварва по-безопасно. Но не забравяйте – често дясното платно свършва в нищото. Без предупреждение.

Местата, където можете да спрете за кратка почивка в този район от пътя, са един сравнително голям крайпътен комплекс от ресторанти (горе-долу на мястото, където се прехвърля изкачването), който трудно ще пропуснете и Кичево. където има Лукоил на главният път. Повечето от останалите бензиностанции май нямат особено голямо разнообразие от храни и напитки. Повечето дори нямат четка за почистване на прозорците. Тоалетните също са нещо, за което бих ви препоръчал Лукоил.

Излезете ли от Кичево, няма какво да ви обърка по пътя до Охрид.

Остава ви точно толкова време, колкото ви е необходимо да се разберете какво ще направите първо – ще хапнете или ще се разходите покрай езерото.

Охрид

 
3 Коментари

Posted by на март 13, 2016 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Кулинарната димпломатическа война на България

Днес попаднах на няколко статии, описващи българските продукти, които са включени в регистъра на защитени продукти на ЕС. Разбира се, грешките на журналистите, при положение че информацията за тези неща е публична и безплатна в сайта на ЕС, не ме учуди ни най-малко и реших сам да проверя какви български продукти са регистрирани.

Към днешна дата шест продукта са регистрирани и един е със статус „Published“. Това са, както следва,

  • Горнооряховски суджук
  • Луканка Панагюрска
  • Филе Елена
  •  РОЛЕ ТРАПЕЗИЦА
  •  Българско розово масло
  • КАЙСЕРОВАН ВРАТ ТРАКИЯ

„Пастърма говежда“ все още не е регистрирана. Тя е със стаус „Публикувана“ – тоест, внесени са документи за регистрация.

За каква дипломатическа война говоря?

Не знаех как изглежда Кайсерования врат Тракия и реших да прочета документацията за него в Комисията. Ето какво четем там:

  1. 2012 г. България подава искане за регистрация на продукт ‘Кайсерован врат Тракия’(Kayserovan vrat Trakiya)
  2. На 11 юни 2014 г. в Комисията постъпва възражение от страна на Турция срещу искането на България.
  3. На 12 юни 2014 г. в Комисията постъпва възражение от страна на Гърция срещу искането на България.

В случай, че сте пропуснали удебеления шрифт, става въпрос за един ден разлика между възраженията на Турция и Гърция. Ако сме налудничави оптимисти, можем да си помислим, че става въпрос за чиста случайност. Ако имаме малко мозък в главите, може да си помислим друго…

Какво се е случило след това и как кайсерованият врат Тракия все пак се е озовал в регистъра можете да прочетете сами на сайта на регистъра. Можете да разгледате и документацията около регистрирането на останалите ни продукти. Кой знае – може да изскочат и по-интересни неща, които да ни накарат да си помислим, че съществува някаква тенденция и някаква скрита мисъл у нашите най-близки приятели и съседи от Гърция и Турция… И да си представим щом съседите ни не пестят енергия за дипломатически офанзиви когато става въпрос за свинско месо, то какво ли се случва за по-сериозните въпроси. И да се запитаме защо факти изложени черно на бяло на сайта на ЕС не грабват интереса на българската журналистика. Аз залагам на това, че журналистите ни са мързеливи глупаци, които не могат да четат на английски. И чакат официалното прессъобщение на Министерството…

Иначе кайсерованият врат се оказа „прясно обезкостено месо от свински врат, което се пресова неколкократно и по време на сушенето се намазва със смес от подправки и бяло вино. Наименованието „Кайсерован врат Тракия“ било въведено от двама български учени за първи път през 1980 г.“

Кайсерован врат

Кайсерован врат Тракия

 
Вашият коментар

Posted by на януари 10, 2016 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

Фразите, без които 2016 година може да мине

В началото на годината хората си правят списъци с пожелания, цели и равносметки. Това е списък с някои от фразите, които чувах прекалено често през изминалата година и си пожелавам да не чуя нито веднъж повече който и да е от тях. Не само през 2016 г., но и до края на времето!

Ще ходя на екскурзия в Дубай!

Купих си новата книга на Елиф Шафак.

И едно от тези билетчета ми сметнете!

Нямам търпение да завали сняг!

Еди-кой-си ще разгледа казуса Литекс на заседание следващата седмица.

Червените записаха поредна победа над сборен отбор на село Еди-Кое-Си!

Еди-Коя-Си ли е новото гадже на Гришо?

Путин еди-какво-си!

Обама еди-какво-си!

Реформата в еди-кое-си (не) се случва!

Аз ще се подпиша при Слави Трифонов. Знаеш ли, може пък той да ни оправи…

Чу ли новата песен на Гери-Никол?

А какво искам да виждам по-често през новата година ли? Искам да виждам повече хора, които споделят в профилите си във Фейсбук тази снимка на сива гарга!

Сивата гарга

 
Вашият коментар

Posted by на януари 4, 2016 in Разни

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

Гледайте видеоклиповете във Facebook като бели хора (в HD)

Гледайте видеоклиповете във Facebook като бели хора (в HD)

Хората във Facebook явно си мислят, че все още живеем в 1999 г. и интерентът ни не е достатъчно добър за да можем да си позволим лукса да гледаме видео с най-доброто възможно качество. Резултатът е, че 90% от видеосъдържанието, което се пуска изглежда като група замъглени черни и сиви правоъгълници, независимо дали гледаш автомобилни записи, клипове с котки или видео от рождения ден на племенницата си.

Ето за какво говоря.

Качеството по подразбиране.

Качеството по подразбиране.

 

HD качество

HD качество

 

Най-тъпото е, че от Facebook дори не са се постарали да покажат достатъчно ясно на потребителите, че имат опция да гледат видеото си с по-високо качество. На мобилното приложение, върху самото видео има бутон HD, което прави доста интуитивно активирането му. На десктоп, обаче, където дори е по-логично да гледаш в HD, тъй като обикновено интернет връзката на стационарния компютър е по-стабилна и бърза отколкото на мобилно устройство, този бутон е скрит.

Трябва да поставиш мишката си върху бутона за „Настройки“ и чак тогава ще ти се покаже възможността да активираш HD.

Потребителят трябва да натисне два бутона за да активира HD качеството.

Потребителят трябва да натисне два бутона за да активира HD качеството.

Това е тъпо. И малката утеха е, че Facebook поне позволява сам да промениш настройките си, така че по подразбиране видеото да е в HD формат. Друг е въпроса какъв процент от потребителите биха се замислили и биха потърсили дали такава настройка съществува.

Отваряте менюто - в най-горният десен ъгъл.

Отваряте менюто – в най-горният десен ъгъл.

Избирате "Настройки"

Избирате „Настройки“

Избирате "Видео" и селектирате "HD ако е на разположение" като видеокачество по подразбиране

Избирате „Видео“ и селектирате „HD ако е на разположение“ като видеокачество по подразбиране

След това гледате всяко видео по начина, по който е било предвидено да го гледате.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 24, 2015 in Разни

 

Етикети: , , , , , , ,