Митът за „средностатистическия потребител“

Вярата, че повечето потребители в интернет приличат на нас, е достатъчна за да вкара в задънена улица всяка среща за определяне на дизайна на дадена уеб страница или приложение. Но зад тази вяра лежи друга, още по-абсурдна – вярата, че повечето потребители изобщо приличат на нещо.

В момента, в който сблъсъка на лични и професионални мнения доведе до патова ситуация, разговорът обикновено се насочва към търсенето на начин (било то експертно мнение, проучване, фокус групи или потребителски тестове) да се определи какво харесват или не харесват повечето потребители – да се определи как изглежда Средностатистическия Уеб Потребител. Единственият проблем е, че не съществува Средностатистически Потребител.

Всъщност, цялото време, което съм прекарал наблюдавайки как хората използват интернет, ме доведе до противоположния извод: всички уеб потребители са уникални и всеки от тях е напълно специфичен.

Колкото по-внимателно наблюдавате потребителите и слушате, докато описват своите намерения, мотивации и мисловни процеси, толкова повече ще раазбирате, че техните индивидуални реакции към уеб страниците са базирани на толкова много променливи, че опитите да ги опишете с термини на едноизмерното харесване или нехаресване са безсмислени и непродуктивни. Добрият дизайн, от друга страна, взема предвид цялата тази многопластовост.

А най-лошото нещо, свързано с мита за Средностатистическия Потребител е, че той подсилва идеята, че добрия уеб дизайн е до-голяма степен въпрос на проумяването на това какво харесват хората. Това е привлекателна идея: или падащите менюта са добри (защото повечето хора ги харесват), или са лоши (защото повечето хора не ги харесват). Или трябва да имаш линк към всичко в сайта си на началната му страница, или не трябва. Менютата отгоре са по-добри от страничните. Рамките, страниците, в които трябва да scroll-ваш, и т.н. са или добри, или лоши. Черно или бяло.

Проблемът е, че не съществуват просто „правилни“ отговори за повечето въпроси, свързани с уеб дизайна (поне за по-важните такива). Това, което работи е добрия, интегриран дизайн, който запълва внимателно обмислена, добре изпълнена и тествана необходимост.

Да вземем за пример употребата на Flash. Ако бъдат попитани, някакъв процент от потребителите ще отговорят, че наистина харесват Flash, а същият процент биха казали, че го мразят. Но това, което всъщност мразят е лошо използвания Flash: огромни, сложни анимации, които се свалят дълго време и не носят никаква стойност. Ако ги наблюдавате внимателно и задавате правилните въпроси, най-вероятно ще откриете, че същите хора оценяват добре сайтове, които използват малки, добре работещи и обмислени битове Flash, които добавят приятен щрих или полезна функционалност без да пречат.

Това не означава, че няма някои неща, които никога не трябва да правите, и други, които трябва да правите рядко. Има някои начини да се прави дизайн на уеб сайт, които са очевидно погрешни. Просто това са нещата, за които уеб екипите обикновено не спорят.

Смятате, че това не са пълни глупости? Прочетете цялата книга -> Don`t Make Me Think